Бях чувала името на Алън Тюринг, но не знаех почти нищо за него преди да гледам филма, посветен на живота му – Игра на кодове. Филм, който се гледа на един дъх и със затаен дъх. Не само заради брилянтния, както винаги, Бенедикт Къмбърбач. Най-вече заради разтърсващата история, която сценаристът Греъм Мур (спечелил Оскар за работата си по лентата) и режисьорът Мортен Тилдум препрочитат десетилетия след смъртта на Тюринг –
един от най-забележителните хора
раждали се в Европа някога. Математическият гений, спасил живота на милиони хора по време на Втората световна война, умира унизен, самотен и тъжен. Бащата на теоретичната информатика е разследван и осъден заради влечението си към мъже. Да, във Великобритания хомосексуалността е престъпление, което се преследва от закона до 80-те години на миналия век. (В Англия и Уелс еднополовите връзки на пълнолетни лица (над 21 години) са разрешени през 1967 г., в Шотландия – през 1980 г., а в Северна Ирландия едва през 1982 г.)
Хиляди мъже на Острова са пращани зад решетките (каквато е съдбата и на Оскар Уайлд) или подлагани на задължителна химическа кастрация, смятана едновременно за наказание и лечение на хомосексуализма. Това се случва и с
Алън Тюринг – един от най-великите британци
както го определя BBC. През 2002 г. медията го постави на 21-во място в списъка си със 100-те най-известни и значими личности във Великобритания.
За своите познати той бил ексцентрик, обсебен от мисията да разрешава сложни математически задачи. Студентите му от Манчестърския университет пък го помнели като веселяк, преподавател, за когото дори пеели песни. В историята обаче името му ще остане като това на учения, показал, че математиците могат да спасяват хора и скъсил Втората световна война с около 2-3 г.
Как го е постигнал ли? Правейки нещо невъзможно за всички останали. Тюринг създава своя Колос – усложнен вариант на ранната машина Бомба и разбива
прословутите Енигма и Лоренц
с които германските военноморски сили предават информация по време на войната.
Алън Тюринг знае, че е роден за велики дела. Малко след като се ражда, на 23 юни 1912 г. в Лондон, родителите му разбират, че е по-различен от другите. Не само заради невероятното си влечение към математиката и природните науки, които отблъскват повечето деца на неговата възраст. Алън е упорит и ексцентричен.
“Ще бъдеш добро момче, нали?”
– пита 3-годишния си син майка му Сара преди да замине за Индия, където двамата с баща му работят по това време.
“Да” – казва той и бърза да добави с дяволита усмивка: “Но понякога ще забравям!”
Тюринг остава така откровен до края на живота си. Откровеност, в която мнозина разпознавали обикновена самонадеяност, когато той говорел за собствените си способности. Младият англичанин блесва с математическия си талант още по време на следването си в Кеймбридж и след това като докторант в Принстънския университет. Макар години по-рано, като ученик в престижното частно училище Шърборн в Дорсет, Алън да получава предупреждение, че научната кариера ще го отведе до под кривата круша.
Е, стига доста, доста по-далеч
Директорът на школото, изрекъл тези думи, нямало как да предположи колко грешни ще се окажат тези негови прогнози. И как след години малкият Алън ще се превърне в герой, донесъл така жадувания мир на целия свят, благодарение на безперспективна уж наука като математиката.
Директорът обаче съвсем не бил единственият, който не можел да разбере ексцентричния и стеснителен тогава младеж. В очите на всички Алън Тюринг бил странен. На всички, освен на един – неговия близък и вероятно единствен приятел от тези години Кристофър Моркъм.
Една ваканция разделя двамата приятели, за да не ги събере никога повече. Кристофър така и не се завръща на училищния си чин. Умира внезапно от усложнение на туберколоза по говедата, с която се е заразил като дете от чаша мляко. Алън никога не успява да преживее загубата, осъзнал, че всъщност предпочита компанията на собствения си пол.
Когато през есента на 1938 г.
вестта за началото на Втората световна война
събужда жителите на Европа, Алън Тюринг тъкмо е вербуван от британските военни. Нает е да работи по специален проект в добилата популярност база Х в Блечли Парк, Бъкингамшир. Там е седалището на Правителствената школа по кодиране и шифриране. Като брилянтен и обещаващ млад математик, той е избран в екипа, нагърбил се с една невъзможна задача – да разбие легендарната нацистка машина за кодиране Енигма.
През март 1940 г. британските военни започват да използват т. нар. Бомба – машина за разкодиране, която обаче не успява да дешифрира съобщенията на германците със скоростта, с която те усъвършенстват шифъра си. Денонощният къртовски труд на стотици хора отива на вятъра. Тюринг е убеден, че
неговата Машина на Тюринг
– ще помогне за разбиването на кодовете. Той дори пише на Уинстън Чърчил с молба да му отпусне крупна сума за усъвършенстването на неработещата Бомба.
Всички в базата и военното разузнаване са шокирани от дързостта на младия учен. Британският премиер обаче му дава зелена светлина и Алън Тюринг запретва ръкави.
Войната напредва, милиони умират, а работата на Тюринг и екипа му боксува. Военните започват да губят търпение. Не само заради липсата на резултати, но и заради самонадеяността и ексцентричността на Алън. Който например се появява на работа в базата с противогаз – заради сенната хрема, от която страдал всяка пролет.
През 1942 г. Тюринг прави пробив!
Чрез система от електронни лампи Колос – неговият усъвършенстван модел на Бомба, най-сетне успява да разшифрова съобщенията на нацистите. Съюзниците получават подробна информация за стратегията на германски военни. Информация, която ще промени курса на войната.
“Използвахме тази система, за да четем какво си казваха Хитлер и неговите генерали по време на закуска – образно казано”, разказва преди време в интервю за BBC 91-годишният капитан Джери Робъртс.
Така според проф. Джак Копланд от университета в Кентърбъри, Нова Зеландия, Тюринг и екипът му скъсяват войната с 2-3 години. За работата си лондончанинът е удостоен с Орден на Британската империя. Проф. Копланд, който посвещава сайт и книга на живота на брилянтния английски математик, обаче е категоричен, че Тюринг заслужава много повече от тази награда. Името му, казва Копланд, трябва да е изписано редом до тези на Чърчил и Айзенхауер като водеща фигура в победата на съюзниците над Хитлер.
Вместо това той умира забравен, депресиран и унизен. В началото на 1952 г. Тюринг се запознава с 19-годишен младеж, с когото започва тайна връзка. След като
домът му е разбит
полицията тръгва по следите на взломаджиите и стига до любовника на Алън – безработния по това време Арнолд Мъри. И двамата са обвинени в непристойно поведение и съдени.
Тюринг избира да се подложи на химическа кастрация пред опцията да прекара няколко години в затвор. След като скандала с хомосексуалността му придобива популярност, Алън Тюринг получава забрана за достъп до секретни документи и такава да работи по подобни правителствени проекти. Британските служби го наблюдават и заради подозрението, че може да бъде вербуван от съветски шпиони и да издаде
важни държавни тайни
На 7 юни 1954 г. британският математик е намерен мъртъв на леглото в дома си с ябълка в ръка. За властите случаят е ясен – самоубийство. Полицаите обявяват, че Тюринг се е отровил с ябълка, потопена в цианид. Тялото му е кремирано набързо, а реалната причина за смъртта му остава загадка и до днес.
55 години по-късно британският премиер Гордън Браун се извинява публично за отношението на държавата към Алън Тюринг. През 2013 г. Елизабет Втора го помилва посмъртно. През последните 50 г. Асоциацията по изчислителна техника връчва еквивалент на Нобелова награда в областта на компютрите, наречена на името на Тюринг. Дано това наистина би имало значение за гениален математик като него? Вероятно да.
Макар че мечтаел не за награди, а за това в друг живот отново да срещне своя любим приятел Кристофър (защото вярвал, че душата надживява тялото). И двамата да решат някаква задача заедно пред каквато, бил убеден, че трябвало да се изправят приживе тук, на Земята.
Много силна история!