РОДЕНАТА НА ПРАГА
Станка Пенчева
Каквото и да ме правите,
накъдето и да ме теглите –
все такъв ще ми е нрава.
На одъра мама ме е родила,
но аз мисля, че е било на прага
или сред поле, на кръстопът.
Затуй всички посоки ме привличат,
затуй съм и отсам, и отвъд.
Обувки с тънки токчета обичам
и звънки тротоари,
обичам неонови барове
и булеварди шумни.
И боса да стъпвам обичам
по трева, по пясък, по шума;
и такава работа да върша,
че силата ми да играе
и слънцето да ме прегръща.
Само да има пътуване –
грабвам дрехата,
на стъпалото скачам.
А през нощта детето си сънувам,
роклята си в къщи окачвам…
Сигурно съм на праг родена!
Затуй две жени се бият в мене,
две времена на две страни ме викат.
Не може ме оправи никой…
Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен. Учи в родния си град и в Софийския университет, където завършва Руска филология. Работи като редактор в различни медии и издателства. Издава над 30 книги с поезия, детска литература, проза и публицистика. Превеждана е на куп езици, сред които арабски, хинди, португалски, грузински, руски, английски и др. Напуска този свят на 27 май 2014 г.
Приживе за Родената на прага казват
че е честен и достоен човек. В един от стиховете си си пожелава не дълги години, а тиха и бърза смърт. За жалост, не се сбъдва напълно желанието ѝ. Живее дългите 84 години, отива си тихо, но след доста здравословни проблеми. И въпреки всичко, през което ѝ се налага да премине с тежка от проскърцващите стави походка, до последно казва, че е съхранила любопитството си към живота.
С времето просто много започват да ѝ липсват пътуванията и срещите с нови хора, природата, даже грубият физически труд. И се опира на книгите си. Без които направо би се задушила, както сама признава. Оставя след себе си прекрасни творби, пълни с мъдростта на ранимия поет. И завета:
“Докосвай всичко нежно, нежно –
дори с риск да се нараниш.”
