Учили са ме, че да се поддаваш на гнева е слабост. Че гневните хора не са добри. Че решенията, вземани в подобно “нетрезво” емоционално състояние, са неразумни.
Но с годините установявам, че има моменти, в които гневът е добър, пречистващ и оттласкващ. Че понякога се харесвам, когато съм гневна. Защото съм искрена, истинска и решителна. Дори с цената на това да бъда крайна и груба за околните.
Моментът на гняв
който винаги преди съм опитвала да скрия от света, да потисна, да набутам в стаята си и да затръшна вратата, за да не види никой истинското лице на този гняв, ми дава свобода.
Това е точката на кипене, всъщност това е точката на прекипяване. Моментът, когато емоционалният вулкан изригва и лавата му може да попари всичко, върху което се излива. Тогава, казват хората, разсъждаваш нетрезво.
Не! Много често именно в момент на ярост и гняв понякога можеш да си дадеш сметка от какво и до каква степен ти е писнало. Да осъзнаеш съвсем ясно и да добиеш смелостта да изречеш на глас, че имаш нужда от промяна.
Това е моментът, когато се превръщаш в пълен егоист, теглиш по една на всички и си казваш: “Да, и аз съм човек!”. Майната му на това общество, което все ме учи да бъда мил с другите, да не наранявам чувствата им и да съм деликатен (докато то прави често точно това).
Тогава си казваш на глас: Да, трябва и ще бъда такъв, но само с тези, за които ме е грижа. За важните, стойностни хора, на които също им пука за мен. А не за всеки срещнат или ненужно присъстващ в живота ми човек. Затова, моля, не бъркайте егоизма с липсата на добро възпитание.
Та, когато ти писне, прекипиш, изригнеш и на глас теглиш една, каквато никога дори мислено не си изричал (както уж повелява доброто възпитание), тогава ти просветва. Било то и за минута. Избистря ти се съзнанието. Затова
понякога е добре да бъдем гневни
Да не трупаме у себе си. Да изричаме на глас повече неща. Но бъдем внимателни – с тези, които обичате.
И да не забравяме да обичаме себе си. Затова, нека си позволяваме да избухвате понякога. И бъдем повече себе си. Без измислени чувства, без ненужна вежливост и готовност да жертваме собствените си нужди и интереси заради някой, който няма никаква стойност за вас.
