Сър Артър Еванс в Лабиринта на Минотавъра

Сър Артър Еванс бил щастливец с откритието, което направил. Извадил на бял свят една от най-значимите археологически ценности в Европа и света. Това станало на гръцкия остров Крит в самото начало на 20 век.

Там, където се родил и отраснал самият Зевс – най-висшият от древногръцките богове. Където живяла, творила, развивала се и внезапно изчезнала първата европейска цивилизация. Мястото, където свършва Европа и започва Африка. Там, където расте най-добрата маслина и се добива най-качественият зехтин. Даже се смята, че маслиновото дърво било култивирано именно на Крит през IV хилядолетие пр.Хр. А преди около 2500 години местните жители вече знаели как да добиват зехтин. Най-големият и същевременно най-богатият гръцки остров щял да бъде сбъднатата мечта на прочутия археолог.

Сър Артър Еванс се родил на 8 юли 1851 г. в Наш Милс, Англия. Завършил Оксфордския университет. Пътувал в цяла Европа – от Лапландия до Крит. Няколко години прекарал на Балканите, където изучавал старините на южните славяни и древните илири. Но голямото откритие, което променило живота му и записало името му с огромни златни букви в историята на археологическата наука, било това на

Кносоския дворец на остров Крит

Смята се, че първите жители на остров Крит се заселили около 6000 г.пр.н.е. в района на Кносос. Тук бил домът на Минойската цивилизация, смятана за първата в Европа. Свидетелства за нейното развитие са множеството археологически разкопки, най-известните от които дворците в Кносос и Фестос. Според археолозите, първите дворци тук били построени през 2000-1700 г.пр.н.е.  Дълго време островът доминирал над тази част от Средиземноморието. Все още е спорно какво точно сложило край на Минойската ера, но най-разпространеното мнение е, че това станало заради Апокалипсиса, предизвикан от изригването на вулкана на остров Санторини Тази цивилизация между другото е вероятно една от най-необикновените в древния свят. Специалисти твърдят, че при нея липсва приемственост с която и да било друга цивилизация. Минойците са имали контакти с Древен Египет, имали своя писменост, изящно художествено творчество, в което няма и следа от някаква драматичност – сюжетите са свежи, оптимистични или просто представящи сцени от ежедневието. И както възникнала внезапно и без приемственост, така и изчезнала – внезапно, без да бъде наследена или копирана от следваща цивилизация. Каква съдба само…

До преди малко повече от стотина години дворецът в Кносос е бил само легенда. Към изваждането му на бял свят проявявал интерес големият откривател на най-прочутите древногръцки градове Микена и Троя –  Хайнрих Шлиман. Той обаче не получил разрешение за разкопки от османската власт. А преди островът да стане независим и археологическата работа да стане възможна, германският откривател починал и не успял да сбъдне мечтата си.

Това обаче се удало на сър Артър Еванс. Той пристигнал тук през 1899 г. През пролетта на 1900 г. започнала работата по разкриването на един от най-значимите паметници на древногръцката история. И между другото, англичанинът дал името на Минойската цивилизация – заради двореца на цар Минос, който приличал на Лабиринта на Минотавъра.

В интерес на истината обаче трябва да спомена, че в действителност първият откривател на Кносос е критският търговец и антиквар Минос Калокеринос. Той извършил частични разкопки, разкривайки западното крило и част от западната фасада на двореца. Работата му обаче била преустановена поради липса на средства, а и от страх, че ако бъдат открити съкровища, те най-вероятно щели да бъдат конфискувани от тогавашната турска власт.

Сър Артър Еванс обаче бил изключително щастлив в работата си

Само няколко метра под повърхността се показали множество помещения, стени, изрисувани с фрески, необезпокоявани повече от 3000 години. За това време в Гърция били характерни колони с по-широка основа и стеснени към върха. Тези в Крит били „обърнати“ – широки в горната част и по-тесни в основата. Едната от причините за това била, че така се създавала илюзия за по-голяма височина. Освен това, колоните не били от мрамор, а от стволове на кипариси и ги обръщали наопаки, да не би да пуснат филизи.

Предполага се, че дворецът е имал между 1300 и 1500 малки помещения с ниски тавани, разположени на площ над 22 000 кв.м. А около него се простирал град, населен от близо 100 000 жители. Нищо чудно, че точно там се родила легендата за Лабиринта* (вижте края на текста) – в такова огромно съоръжение с безброй помещения едва ли е било трудно да се изгубиш.

Появата на тази легенда едва ли е случайна. Или може би самата легенда е била толкова силна, че на нея реално бил подчинен животът в царството на Минос и неговите наследници. И днес могат да се видят запазени

фрески, изобразяващи борби и танци с бикове

Освен това сър Артър Еванс открил изключително изящен ритон – глава на бик. Пък и както вече стана ясно – архитектурният план на двореца е бил меко казано сложен, като лабиринт.

Заедно с разкопките, сър Артър предприел и множество възстановителни работи, благодарение на които към днешна дата човек лесно може да си представи какво точно е представлявал този дворец. Издигнати били колони, нови стени на мястото на разрушените, възстановени били изключителни по красотата и майсторството си фрески.

Между другото, англичанинът и днес търпи сериозна критика от колегите си заради своеволната употреба на бетон при възстановяване на колоните, които както вече стана дума били дървени. Както и заради свободните интерпретации. Но да си признаем правичката – на такова място, за обикновения турист, който няма нужните познания, тези реконструкции са просто незаменими.

До днес са запазени красивата тронна зала, прекрасният вътрешен двор, впечатляващото стълбище. Голяма част от помещенията били захранвани с вода, течаща по теракотени тръби. Тук се намира и

най-старият известен в света амфитеатър

Всъщност, този дворец далеч не бил само резиденция на владетеля. Той бил още седалище на административната и съдебната власт, търговски и религиозен център.

Разкопките на Крит продължили от 1900 до 1913 г. Но те не били единствената работа на английския археолог в Гърция. Сър Артър Еванс прекарал известно време в Атина. Направил и други разкопки. Открил множество глинени плочки с различни знаци по тях. Той ги описал, подредил и транскибирал. След време част от плочките изчезнали и

науката можела да разчита вече само на работата на Еванс

за да ги изследва. Археологът посочил два различни шрифта, които днес са известни като Линеар А и Линеар Б. Линеар А е писмеността, използвана на островите Крит и Санторини в Древността, предшестваща значително Линеар Б, използван от Микенската цивилизация на Пелопонес. И двата шрифта пък са с по няколко столетия по-стари от гръцката азбука.

През 1911 г. крал Джордж V удостоил Артър Еванс с рицарско звание и той получил титлата сър пред името си. Причината – безспорните му заслуги за археологията. Починал на 11 юли 1941 г. на 90-годишна възраст в родната Англия.

*ЛЕГЕНДАТА ЗА МИНОТАВЪРА

Според митологията цар Минос бил син на гръмовержеца Зевс и Европа. Управлявал земите си от двореца, но веднъж на 10 години се усамотявал в една пещера, където получавал наставления от баща си. За местните жители бил строг, но мъдър владетел, благодарение на когото страната била мощна военноморска сила. За атиняните обаче Минос бил жесток тиранин, на когото трябвало да плащат ежегоден кръвен данък от седем девойки и седем младежи. Те били изпращани в Лабиринта в подземията на двореца за храна на страшния Минотавър – получовек, полубик. 

Самият Лабиринт, според легендата, бил построен от Дедал, бащата на Икар – първият полетял човек. Краят на Минотавъра настъпил при третото изпращане на младежи и девойки. Сред тях по своя воля бил Тезей, синът на атинския цар Егей. Щом пристигнал в Кносос, в него се влюбила дъщерята на Минос – Ариадна. Тя дала на любимия си магически меч и кълбо прежда. След като убил Минотавъра, по разплетената прежда Тезей открил обратния път и извел останалите младежи и девойки от Лабиринта.

Вижте още историята на друго култово място в Гърция – Древна Олимпия