„Няма по-съвършен учител за човека от природата.“
Антони Гауди
Преди време запитах мои ученици каква асоциация правят, когато чуят името Барселона. Изненада ме полярността на отговора: “Стоичков и катедралата“. За Стоичков без коментар. Но втората част на отговора ме накара да се замисля колко произведения на талантливи хора познаваме, без да знаем имената на авторите им? И така – кой стои зад „катедралата“ (имайки предвид църквата Саграда Фамилия) и другите странни, оригинални, впечатляващи сгради, без които днес Барселона не може? И с какво са толкова специални тези причудливи форми?
Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет или просто Антони Гауди. Роден на 25 юни 1852 г. в Реус (недалеч от Барселона). Това е време на директен
сблъсък между новатори и традиционалисти
във всички области на живота. За личния живот на Гауди се знае малко. През 1869 г. напуска родното си място и заедно с брат си заминава за Барселона. Записва подготвителни курсове и през 1873 г. е приет за студент по архитектура към Барселонския университет.
Времето, в което се формира като творец, е пропито с динамиката на противопоставяне на два различни културни модела – този в Барселона и този в Мадрид. Гауди е силно повлиян от духа на ар нуво – движението, което иска да издигне занаятите до нивото на изящните изкуства. Екстравагантно, скъпо изкуство, което е силно заредено със свобода.
И въпреки че ар нуво не е много подходящ за големи по мащаб архитектурни проекти, при Гауди това не важи. Той се отличава от архитектите на своето време с подчертаното си внимание към природата и значението, което придава на геометричните форми. Показва почти маниакално избягване на прави линии и каквато и да е симетрия.
“Правата линия принадлежи на хората, а кривата на Бога.“
Така твърди той. Още в първите му творби се улавя и подчертаният интерес към природата, който ще стане неизменна част от стила на Гауди.
Откритието си като талант Гауди дължи на Еусебио Гуел и Басигалупи – богат бизнесмен. Отивайки да си купи ръкавици за зимата, той остава очарован от витрината на магазина. Влиза и пита кой я е подредил така красиво. Гуел забравя да купи ръкавици, но прави много важна покупка, която ще стане повратна точка в историята на архитектурата. Авторът на витрината е наскоро дипломиралият се Антони Гауди. Така започва връзката между собственик и художник, която ще се окаже
едно от най-успешните творчески сдружения в историята
5 години след дипломирането си – през 1883 г., архитектът Антони Гауди получава 3 големи поръчки: къщата Висенс в Барселона, вила Ел Капричо в Комиляс и е назначен за главен архитект на започнатата Саграда фамилия.
Къщата Висенс, между другото, е първият типично буржоазен дом, който все още е добре запазен. Фасадата е богато украсена с флорални мотиви. Гауди споделя:
“Когато отидох да взема размерите, земята наоколо бе покрита с килим от малки жълти цветя, които използвах в орнаменталните мотиви на керамичната декорация“.
През 1883 г. Еусебио Гуел му възлага преустройството на имението си. То е известно преди всичко с портите си от ковано желязо с изображение на дракон. Тези порти са закачени за колона, на която има дърво със златни ябълки. Това е метафора на градините на Хесперидите. Те се намирали в крайния Запад на Земното кълбо. Според един мит змей идвал да краде от ябълките и Херкулес го убил. Според друг – пирати се опитали да отвлекат Хесперидите (пазителки на градината), но пак Херкулес ги убил и получил като награда ябълките.
Паркът Гуел е жизнерадостна среща с най-причудливите създания на природата, превърнати в изкуство. С вълнообразна мозайка колаж върху стена например, която представлява и гръб на дълга пейка. Изобщо, там решенията са повече от оригинални и изненадващи.
Каталунският модернизъм, който изразява копнежите на висшата и средна класа за съдържателен живот, намира израз в оформянето на монументални обществени и частни сгради с подчертано декоративни форми и цветове. Това е времето, в което оригиналният принос към
по-свободен и модерен стил на Антони Гауди достига своя връх
Между 1890 и 1914 г. той създава едни от най-забележителните си произведения, смятани за шедьоври:
- Къщата Калве в необароков стил, на която през юни 1900 г. общината на Барселона присъжда първа награда за архитектура. Определят я като най-привлекателната, оригинална и функционална сграда на годината с технологично модерна конструкция.
- Къщата Байо, наречена Къщата на костите. Нейната фасада е едно от най-големите композиционни постижения на Гауди. Органичният стил (при който се наподобяват природни форми) е силно изразен. Къщата е разделена на различни анатомични нива – най-долното напомня кости, нивото над него – кръвоносни съдове и мускулатура. Покривът е неравен с люспи и напомня гръб на дракон. Парапетите по фасадата напомнят черепи или акулска паст. Вътрешността на сградата създава усещането, че си в търбуха на огромно животно.
- Пластичната и монолитна къща Мила е последният граждански проект на Антони Гауди. Тя изразява фанатичната преданост на един архитект към идеала на естествената форма. Сградата е направена от камък във формата на вълни. В нея, за разлика от всички други, няма носещи стени и колони. Конструкцията се крепи от железни греди и сводове.
Там няма прави ъгли
Първо са изработени скиците, след това се докарват каменните блокове, за да бъдат изрязани на място. И в този момент Гауди започва да „моделира“ сградата както му хрумне. Улицата заприличва на каменоломна. Ла Педрера (Каменоломната) така наричат местните къщата и това име остава завинаги. Последният щрих е покривът, чиито комини имат вид на воини с шлемове. Вълнообразният ритъм на фасадата създава усещането за дюни. Каза Мила е уникална – никога не може да бъде повторена или доразвита.
Много са творбите, за които не можем да отделим време, но безспорно разкриват гения на Гауди. Само ще споменем, че сред тях са още алея Гарсия в Барселона, вила Белесгард, катедралата на Майорка, епископския дворец и т.н.
Но най-внушителна като замисъл и изпълнение
остава църквата Саграда фамилия
Първоначално замислена като конвенционална неоготическа постройка. Когато Гауди поема обекта през 1883 г., запазва готическия скелет, но въвежда характерните за ар нуво извивки. Високите шпилове “подобни на гигантски термитници” са пищно украсени. От проектираните 18 кули са построени само 8, като най-високата е 170 м. Фасадата прилича на френска църква от 13-ти век. Обрасла в неопределени растителни форми. И въпреки, че все още не е завършена, тя е поредното доказателство, че стилът на Гауди няма аналог в съвременната западна култура.
На 7 юни 1926 г. Антони Гауди е блъснат от трамвай. Никой от притеклите се наоколо няма представа кой е той, тъй като джобовете му са празни, а и видът му дава основание да го смятат за скитник. Откарват го в болница за бедни, където на другия ден го откриват приятелите му. На опита им да го откарат в друга болница той отговаря:
“Тук сред бедните е моето място.“
Умира на 10 юни. Изключително скромен, посветил целия си живот на голямата си любов архитектурата, Гауди е наречен Светеца на Барселона. Неговите своеобразни, понякога гротескни сгради се смятат понякога за дяволски, а не за божествени. Но те безспорно са безкрайно оригинални и говорят за гения на своя създател.
Поздравявам Ви Даниела Колева, за интересната стаия и времето, което сте отделилa да ни запознаете с живота и творчеството на гения Антонио Гауди.
Като професионален екскурзовод в Барселона бих искал да наложа няколко минимални корекции на описаните от Вас факти.
Саграда Фамилия не е катедрала, а базилика !
В превод на български ” Саграда Фамилия” означава “Свещеното семейство” и е базилика поради факта, че е осветена от двама действащи римски папи. През 1982 посещава храма папа Йоан Павел II и на 07.11. 2010 година Бенедикт XVi
Катедралата в Барселона е само една и се нарича Санта Еулалия,
носеща името на една светица убита на 13 години на 12.02.304 година след Христа.
Разликата между Катедрала и Базилика е, че главата на римокатолическата църква в Барселона е управник на Катедралата.
Еусебио Гуей присъства на световното изложение в Париж през 1878 годнина и забелязва щанда на испанския павильон за ръкавици, проектиран от Антонио Гауди.
След връщането си в Барселона се запознават.
Височината на най-високата кула на Саграда Фамилия ще бъде 172.50 м, а не 170 метра.
Тази височина не е избрана случайно от Антонио Гауди.
Хълмът Монджуик в този момент, част от Барселона с максимална височина от 173 м, е бил най-високата точка в града. Както многократно казва Антонио Гауди “Моят пръв учител е господ Бог и аз съм негов ученик ” и “Няма по-съвършен от Бог” Най-високата кула на Саграда Фамилия, на която ще има четиристранен светещ кръст, ще бъде с 0.5 м по-ниска от хълма Монджуик от уважение към Създателя.
Понастоящем най-високата точка в Каталонската столица е 516 м и се намира на планинската верига Колсерола, район наречен Тибидабо.
Пожелавам на всички да усетят магията на Барселона.
Най-големият изцяло средиземноморски град в Европа !
Виктор Гачуров
Екскурзовод в Барселона
Много Ви благодаря за коментара! Определено сте прав, но държа на някои уточнения.
Базиликата, от архитектурна гледна точка, е правоъгълна сграда, още от Древен Рим (при християните добива религиозен характер). Вероятно това е причината много автори да наричат Саграда Фамилия катедрала, а не базилика, за да разграничат типа постройка. Като пример ще посоча Мария Антоанета Грипа, автор на изследване за Гауди. Относно височината на кулите. Посочвам, че към настоящия момент най-високата е 170 метра. А колко висока ще е най-високата – това е тема на друг разговор и благодаря за уточнението, тъй като то определено е много интересно.
Относно срещата на Гауди с неговия покровител, историята при различните автори се среща по различен начин. Факт е, че Гауди проектира тази композиция за изложението. Но освен това най-вероятно архитектът по същия начин нарежда и витрината на магазина на Passeig de Gracia. Според Марко Катанео и Жасмина Трифони, автори на “Съкровищата на изкуството. Паметници на световното наследство на ЮНЕСКО”, Гуел отива точно там и историята е така, както съм я описала в текста.
Още веднъж искам да Ви благодаря за компетентното включване. Сърдечни поздрави!
Даниела
Pozdravlenia dosta tochna informacia sas savsem malki propuski.
Reus ili rodniat grad na Antonio Gaudi e chast ot provincia Tarragona a ne Barcelona.
Pozdravlenia oshte vednaz!
Благодаря Ви за уточнението! Поздрави!