Вече 5 години актьорът Димитър Живков играе успешно своя моноспектакъл Живак на театралната сцена. Винаги страшно отдаден на публиката и играта и наистина впечатляващ с енергията, която носи и образите, които създава. Този спектакъл се превърна в истински хит още с появата си. Трогателен, хем малко смешничък, хем тъжен, спектакълът
Живак докосва най-нежните струни
в сърцата и душите на своите зрители. Повечето излизат от залата, усещайки някакво странно облекчение, истински катарзис и несъмнено вдъхновение.
На едно от представленията на спектакъла Живак, изиграно в края на май обаче се случва нещо възмутително. Четирима души, закъснели за постановката, се настаняват на централните места на първи ред. На метър-два от сцената и актьора. Изваждат бира и фъстъци в театралния салон, които ядат и пият почти до края на представлението. Подразнен от постъпката им (и как иначе!?) авторът на Живак Димитър Живков сподели с всички свои приятели и фенове за случилото се в своя профил във Фейсбук.
Ето както написа той малко след направо кошмарното представление:
“Не съм по подобни излияния, но наистина изпаднах в бесни размисли. Тази вечер ми се случи може би най-сложното изиграване на ЖИВАК до момента. Залата беше пълна, а публиката прекрасна. Въпреки, че започнахме подготовката за спектакъла в последния момент заради спирането на тока в целия квартал, службите на City Mark Art Center, заедно с Димитър Стефанов и Димитър Кабаков бяха готови навреме и започнахме представлението без смущения. НО… две минути СЛЕД началото, в средата на първия ред, на метър и половина от мен се настаниха две двойки, очевидно заедно решили да гледат театрално представление. Дотук – нищо невиждано.
НО… ”шоуто” започна веднага след като се настаниха по местата си. Не си позволявам да следя публиката, но тези хора бяха на по-малко от два метра от мен, и дори да не исках, видях как единият от мъжете най-спокойно бръкна в раницата си и
извади от ”шумящите” найлонови торбички
А от нея раздаде на останалите трима от групата по едно пликче фъстъци, а на другия мъж и кенче бира. След което целият асортимент започна да се отваря. Може и повече неща да са си раздали, но по слух толкова успях да анализирам. Цялото това прекрасно меню беше финиширано почти до края на спектакъла, малко преди най-тихата и интимна сцена.
Час и трийсет и пет минути тези хора не спряха да хрускат фъстъци и пият бира. Поне им беше интересно защото забелязах, че се забавляваха. Така както и ядоха – шумно и безпардонно. За първи път бях НАИСТИНА на ръба, НА КОСЪМ да спра спектакъла и да им направя забележка. Така обаче щях да съсипя и своя кеф, и този на останалите триста и петдесет човека, които гледаха с внимание, реагираха и искрено се забавляваха. Сега, след първичния гняв, се чудя дали не беше редно да спра? Да изляза от образ и да се обърна към тези дами и господа?
И друг път ми се е случвало да играя пред хора, които реагират прекалено шумно или си говорят; пред ученици, които се правят на интересни и говорят заедно с мен; възрастни дами, които не знаят как да си спрат телефона и го притискат с дамската си чанта докато звъни,
все едно ще спре от задушаване…
НО винаги е имало някой в залата, който да направи забележка, да помоли за тишина или по някакъв начин да реагира. Тази вечер нямаше. Видях, че момчетата от салонния персонал влязоха, но и те не можеха да реагират – двете двойки бяха най-отпред, в средата!!! Цялата зала щеше да ги види и чуе.
За съжаление, в спектакъла нямам възможност директно да се обърна към публиката и да общувам свободно с нея. Единственият вариант бе да спра. И КАКВО ОТ ТОВА??? Човек, който е отделил пари за билет, но си е купил и бира и фъстъци да си хапне по време на спектакъла, би ли ме разбрал? Човек, който си “мези” по време на театрално представление, сред други триста и петдесет човека, на метър и половина от актьора, ДАЛИ БИ МЕ РАЗБРАЛ??? Не знам, но може би ТРЯБВАШЕ да спра. Да си съсипя представлението, но да реагирам. Защото ЯВНО съобщенията за телефоните не вършат работа. ЯВНО презумпцията, че в театралната зала не трябва да се храним вече не е актуална.
Лошото е, че тези хора
не осъзнават неадекватното си поведение
За тях е напълно нормално да хрускат, мляскат и сърбат, докато на метър от тях ЖИВ ЧОВЕК се пъне да влиза в образи, да ТВОРИ, едва ли не. С риск да обидим възпитания зрител, може би трябва да се отнесем към невъзпитания като към идиот и да му обясняваме как трябва да се държи и как НЕ трябва да се държи в театъра. На Даниел Крейг не му пука дали господин Х от града У в България “маа” фъстъчки или кило и триста пуканки с бира в киното, докато той си сцепва гъза от каскади и гонки във филмите за Джеймс Бонд. НО Даниел Крейг спира представлението, в което играе на Бродуей, за да направи забележка на невъзпитан зрител. И хората го аплодират за това.
И май така трябва да бъде. Не ме разбирайте погрешно – благодарен съм, че тези четиримата са избрали да дойдат и да гледат нашето представление. Благодарен съм и за пълната зала, за радушните реакции. Всеки, който се занимава с театър и му пука, знае че днес борбата е за всеки зрител. Особено при частните проекти. Особено в спектакли БЕЗ популярни лица, т.н.”мечки”. НО има нужда от някаква ЕЛЕМЕНТАРНА култура, бе мамка му!!!! Колеги започнаха чудесна инициатива –
Кодекс на театралния зрител
Театри харесаха идеята и помагат. НО явно трябват по-крайни мерки. Готов съм БЕЗВЪЗМЕЗДНО да участвам в заснемането на видео или фото сесия с обучителен характер, която да се прожектира или представя под някаква форма преди спектаклите. Отворен съм към предложения, защото НЕ СЕ ТЪРПИ ВЕЧЕ!!! Извинявайте!”
Ние от екипа на Lifebites.bg дълбоко се надяваме подобно нещо да не се повтаря. Никога повече. Надяваме се също театралната публика да е все по-съзнателна и донякъде отрезвена от случилото се. Затова и решихме да го споделим открито с всички вас. Защото в подобни случаи, всеки от нас може да помогне като направи забележка на нарушителите в театралната зала.
А ако все още не сте имали удоволствието да гледате Живак, можете да го направите в City Mark Art Center (бившето кино Левски) на 27-ми юни или на 10-ти и 24-ти юли.
