Да, в България децата отдавна са във ваканция, но английските ученици продължат заниманията си до около 20 юли. Затова ще ви разкажа как и какво обядват те. Или поне тези в училището на сина ми.
Важно е да уточня, че не пиша този текст, за да сравнявам храненето
в английските и българските училища
Това би било невъзможно, тъй като нямам наблюдения върху тези в родината. Впечатленията ми на Острова пък се базират на личния ми опит в едно-единствено учебно заведение.
Първите три години храната за английските ученици е безплатна. След това в училището, което посещават моите деца, всеки обяд струва 2 паунда. Семействата на помощи не плащат. Преди да обядват, малчуганите (поне в по-малките класове) получават безплатни плодове – основно ябълки и банани. Как обаче протича един училищен обяд и
с какво се хранят английските ученици?
В началото на всеки срок родителите получаваме меню с храните, които ще се предлагат в следващите няколко седмици. (Вижте го на снимката вдясно) Обикновено това са или традиционни ястия, или такива, наложили се на английската трапеза през годините. Като пица, макарони, картофи, пилешко къри с ориз, английски овчарски пай, печено пиле, рибени хапки, наденички.
Няма да обсъждам склонността на поданиците на кралицата да комбинират всички ястия с картофи и варени зеленчуци, но е факт, че училището се опитва да предлага максимално здравословна и разнообразна храна. Всеки ден
английските ученици могат да избират
между две възможности за основно ядене като едната обикновено е вегетарианска. За десерт също се предлагат опции. Обикновено нарязани плодове, маслени бисквити, кекс със или без ванилов крем, плодови млекца, желета, шоколадов пудинг.
Храна от вкъщи Ако не харесва училищната храна, всяко от децата може да носи свой домашно приготвен обяд. Това се заявява изрично в началото на учебната година, за да може училищното ръководство да направи заявка с точните бройки обядващи. Забранено е обаче да се носят газирани напитки и сокове, както и шоколади или други подобни продукти. Ако след време ученикът реши, че иска да премине на училищна храна, се подава писмена молба. Няколко дни по-късно училището изпраща писмен отговор с датата, от която детето може да обядва училищна храна. |
Децата от всеки клас излизат и се нареждат на опашка, контролирана от т.нар. динър лейдис – жени, които организират и помагат при храненето на децата. Те настаняват учениците по масите и им предлагат напитки. Изборът отново е сведен до две възможности – чешмяна вода или мляко.
Освен да организират, тези жени имат задача и да контролират. Когато някой от английските ученици приключи с основното ядене,
вдига вилица или лъжица
Така сигнализира, че е готов. Една от жените идва, за да провери дали е изял достатъчно и ако е така, му дава знак, че може да продължи с десерта. Когато детето е приключило и с него, се нарежда пред количка, където отсервира мръсните прибори.
На тази количка обикновено дежурят двама от учениците, които изгребват остатъците храна от чиниите на останалите. При тях винаги е и една от жените, която проверява кое дете колко от яденето си е изяло и ако чинията е празна, малчуганът получава награда – лепенка за чиста чиния.
Една малка подробност ми направи впечатление веднага, след като синът ми започна училище. Интересно е, че английските ученици обядват в залата за спорт – еквивалент на физкултурния салон у нас. (Това е и мястото, където често се организират родителски срещи за целия випуск, концерти и други събития, предназначени за по-широк кръг от хора)
Когато споделих това с моя приятелка, тя не скри изненадата си:
Децата се хранят един вид във физкултурния салон?! Така ли?
В България по думите ú това би било самоубийствено решение за всеки директор, дръзнал дори да си помисли за подобна идея. Салонът е за спорт, столовата – за хранене.
В Англия обаче сградите на училищата, които съм виждала до този момент, нямат нищо общо с тези в България. Това са все ниски, едноетажни сгради, които повече напомнят на българска детска градина, отколкото на училище, което ежедневно се пълни от стотици деца. Сградите наистина са малки, но пък практични. И защо да се влагат средства в построяването и поддръжката на
две зали – за спорт и хранене
когато може да се направи една за двете цели?! На мен ми звучи логично.
И така, всеки обед залата за спорт се превръща в столова. Трансформира се чрез сгъваеми маси и столчета. (Същата зала се използва за спорт главно зимно време – през останалата част от годината децата спортуват на открито).
За финал оставям втората (важна) подробност, която ме впечатли по темата за храненето на английските ученици. Как съм направила снимките и съм се снабдила с информацията, която ви предлагам в този текст? След покана от училищното ръководство да се присъединя към един ученически обяд и да опитам от храната, която синът ми яде. В зависимост от ангажиментите си или предпочитаната храна всеки родител можеше
да избере ден от седмицата
обявена за посещение от директора. Не зная дали това е практика, наложена масово във всички училища (чувала съм, че родители на деца в друго училище също са имали такъв обяд), или е идея на директора след коментари във Фейсбук дискусия, че училищната храна е кофти.
Нямам представа дали и всеки от английските ученици в това училище харесва менюто и изяжда с удоволствие всичко, което им се сервира. Но е факт – да те поканят като родител да обядваш заедно с детето си и да видиш как точно се случва това, е наистина приятно.
