ОБИЧАМ ТЕ, МИЛА
Шандор Петьофи
Обичам те, мила,
обичам те,
обичам снагата ти – тънката,
обичам косите ти – черните,
обичам челото ти – бялото,
обичам очите ти – тъмните.
Обичам лицето ти пламнало
и устните сладко разтворени,
ръцете ти тръпно отпуснати
и тяхното нежно докосване.
Обичам душата ти, литнала
с високия порив на чувствата,
които вълнуват сърцето ти.
Обичам те пролетно-весела
и есенно-тъжна, обичам те,
тъй както обичам сълзите ти,
обичам и твоята усмивка.
Обичам доброто сияние
на твоите постъпки и помисли,
и слънчевите затъмнения
на твоите грешки обичам.
Обичам те, мила,
обичам те,
обичам те както единствено
и само човекът обича.
Без теб всичко тук би помръкнало
за мен, ако не и за другите.
Чрез теб, в мойте мисли изправена,
аз вече се взирам наоколо.
За мен ти си чувство от чувството,
изпълнило сън и безсъница,
ти влизаш задъхано в пулса ми
и в моите стихотворения.
Аз бих се отказал от славата
единствено заради тебе,
защото за мен е желание,
каквото си ти пожелала;
мечта е за мен и старание,
каквото си ти помечтала.
Повярвай, нищожни са жертвите,
и малките, пък и големите,
когато на теб са обречени,
когато за теб са направени.
Ценя в теб дори и прищевките,
повярвай, любима,усетя ли,
че нещо ти липсва-нищожното
за мен се превръща в значително.
Обичам те, мила,
обичам те,
обичам те – никъде, никога
и никой не е тъй обичал!
Така те обичам, че вярвай ми –
за мен тази страст ще е гибелна:
превзет съм, изпълнен съм целият
единствено с теб. А и в бъдеще
аз теб ще обичам – обичам ли,
за теб ще живея – живея ли.
Мъж, син и баща ще ти бъда аз,
ще бъда твой брат и избраник твой,
а ти – сбрала всичко у себе си,
за мен ще си всичко – любимата,
сестрата, съпругата, майката…
Обичам те, мила,
обичам те,
душата ми – твоя е – цялата,
сърцето ми – твое е – цялото,
очите ми – твои са – целите,
обичам те с луда любов!
И ако похвала за чувствата
е някога нужна за някого,
то тази похвала единствено
и само от теб е заслужена,
защото без теб, мила, никога
от никого, мила, и никъде
не бих се научил, че има
такава голяма любов!
Шандор Петьофи е вероятно най-известният унгарски поет. Но освен стихоплетец, той е още и революционер. И името, с което е познат, е всъщност псевдоним.
Роден е на 1 януари 1823 г. в Кишкьорьош. Тогава Австро-Унгария. Днес само Унгария. Името, с което идва официално на белия свят, е Александър Петрович. Баща му е със сръбски произход, а майка му е словачка. Независимо от това обаче, бъдещият
Шандор Петьофи изгражда у себе си силно унгарско самосъзнание
и се включва активно в борбата за независимостта на Унгария. Пише стихове, участва в пътуващи театри, но живее много бедно и трудно. В творчеството си използва много традиционни и фолклорни елементи. Обсебен е от идеята за революция, работи за пропагандирането на унгарския език и литература.
Жени се против волята на бащата на булката. И продължава борбата. Но след като в родината му нищо съществено не се случва, се присъединява към Трансилванската армия, която води успешни битки срещу воините на Хабсбургите. Последно е видян по време на битката при Шегешвар на 31 юли 1849 г. Какво точно се е случило с Шандор Петьофи, така и не става ясно.