Името на Алберто Аскари съвсем заслужено се нарежда сред тези на най-талантливите, популярни и вдъхновяващи пилоти на най-големия автомобилен турнир – Формула 1. Но историята му е както страшно вълнуваща, така и много трагична. Точно както приляга на всеки толкова обичан герой. Именно за живота, кариерата, суеверията и нелепата смърт на големия пилот предстои да ви разкажем днес в Lifebites.bg.
Алберто Аскари се ражда на 13 юли 1918 г. в Милано в семейството на знаменития автомобилен пилот Антонио Аскари. От съвсем малък Алберто се запалва по автомобилните спортове и бързите коли. И как иначе? С баща като неговия едва ли някой би избрал друго нещо за свое призвание. За нещастие, когато е едва 7-годишен Аскари-джуниър загубва баща си. Той загива, водейки колоната от автомобили в Гран при на Франция в Монлери. Въпреки преживения шок и мъка, Алберто Аскари все пак решава да продължи
делото на именития си баща
и да го превърне в смисъл на собствения си живот.
Покрай баща си, макар и на толкова ранна възраст, Алберто вече се познава с голяма част от спортния и състезателен елит на Формула 1. Включително и със самия Енцо Ферари. В началото (на 18-годишна възраст) той започва да се състезава с мотоциклети. Постига някакви успехи в надпреварите на две гуми, но истинската му страст и голяма мечта са автомобилните гонки. И първите крачки по пътя му към това предизвикателство не закъсняват. Първият му опит на пистата с автомобил се състои през 1940 г. По това време Аскари е на 22 г.
Когато Италия влиза във Втората световна война, Алберто Аскари е
принуден да преустанови работата си
в семейната автоработилница и да замрази кариерата си за няколко години. В този период той поддържа връзка (и развива успешен бизнес) с друг автомобилен състезател – Луиджи Вилорези. Двамата са изключително близки, а Вилорези казват бил като втори баща за младия Алберто. Докато не се занимава с пилотското си призвание, Аскари прави друга решителна крачка в живота си. Жени се за съпругата си Миета и става баща на две деца – Патриция и Антонио. Вторият, разбира се, кръстен на незабравимия си дядо.
В годините след войната Алберто Аскари е доста разколебан относно своята кариера. Дори е на път да се откаже от нея. Но Луиджи Вилорези успява да го убеди да не се оттегля и през 1949 г. двамата стават част от отбора на Енцо Ферари. Голямата слава за талантливия Аскари-младши не закъснява. Той започва да трупа победа след победа и става първият шампион във Формула 1 с две поредни титли.
Следват множество състезания, турнири и съревнования, в голяма част от които
Алберто Аскари винаги се нарежда на първите позиции
Славата му нараства главоломно, а той се превръща в любимец и идол за много малки и големи почитатели на автомобилния спорт. Пилотът доказва пред целия свят, че неслучайно носи прословутата си фамилия и че безспорно е наследил огромния талант на своя баща. Но доказва и още нещо много важно. Че най-ценен за победата е непоколебимият, силен и устремен в правилната посока дух.
Макар външно Аскари да не е голям красавец, той успява да спечели симпатиите на всички любители на високите скорости именно с таланта и човешките си качества. Състезателят е известен сред феновете си с прякора Ciccio, което в превод от италиански ще рече Пълничкия. Но иронията и подигравките към външния му вид нямат никаква стойност и бледнеят до изчезване пред великолепните му постижения.
Има обаче една любопитна подробност, свързана с личността на италианския пилот, която не можем да подминем с лека ръка. Аскари бил
изключително суеверен човек
А тази подробност е важна за частта от разказа ни, която следва. Да избягва черни котки и състезателни номера, които според самия него носят лош късмет, са само част от суеверията, в които вярва пилотът приживе. Също така винаги държи да носи сам куфара със състезателната си екипировка – късметлийската му синя каска, тениска, очила и ръкавици. И не позволява никой друг да се докосва до него, за да не му донесе това лош късмет.
Може да се каже, че дори донякъде е фаталистично настроен към живота и случващото се в него. Аскари постоянно живее с усещането, че може да загине във всеки един момент. Което в спорта, на който се е посветил, не звучи невъзможно, но той сякаш има някакво вътрешно усещане за това какво го очаква в действителност.
След големия успех и спечелените титли с отбора на Ферари, италианецът сключва договор и става пилот на Ланча. През 1955 г. по време на Гран при на Монако Алберто Аскари наистина е
споходен от много лош късмет
Той излиза извън пистата (пристанище) и пада заедно с автомобила си във водата. За няколко секунди дъхът на всички спира. Но късметлийската синя каска на пилота не след дълго се появява на повърхността и той е успешно измъкнат от дебрите на синята яма. Откаран е в болница и за щастие пораженията се оказват минимални – счупен нос и разбира се изпадане в шок, провокиран от случилото се.
Само 4 дни по-късно, на 26 май 1955 г. Аскари вече е на пистата в Монца, за да гледа провеждащите се тестове на нов спортен автомобил на Ферари. Малко преди да си тръгне от там италианецът изявява желание и той самият да тества болида на доскорошните си колеги от Ferrari и да изпита собствената си психика след шока от преди броени дни.
Това се оказва най-фаталната грешка в живота му, но никой дори не подозира какво предстои да се случи. За пръв и последен път Алберто Аскари се качва да кара без специална екипировка. Облечен е с риза, вратовръзка, сако и панталон. А на главата си слага каска, но за съжаление това не е прословутата му
синя каска, която винаги му носи късмет
Малко след качването на пилота зад волана, Ферари-то, което управлява, се удря и преобръща. А Алберто Аскари изхвърча шеметно на пистата и не след дълго издъхва на нея. Причините за трагичната катастрофа така и не стават ясни. Дали му е прилошало, заради наскоро претърпения инцидент?
Или пък вратовръзката му се е разлетяла от вятъра и го е заслепила? А може би вятърът е бил толкова силен, че е отнел контрола на пилота над возилото? Може пък и да е загубил живота си, за да спаси този на друг човек или животно, внезапно изскочило на пистата. Това никога и никой няма да разбере.
Версиите са много, но една се налага с особено голяма тежест. Теорията, в която вярват фаталистите, за какъвто е смятан и самият Алберто Аскари. Тя е проста – така му е било писано.
Причините да вярват в това?
| Пилотът загива на същата дата – 26-ти и същата възраст – 36 г., като знаменития си баща. |
| И двамата имат по точно 13 спечелени Гран при състезания. |
| Както Алберто, така и Антонио Аскари загиват точно 4 дни след претърпени тежки инциденти, при които оцеляват. |
| И двамата умират в катастрофа на излизането от бърз, но лесен ляв завой. |
| Всеки от двамата, носещ фамилията Аскари оставя съпруга и две деца. |
| На последно място, но не и по значение – късметлийската му синя каска не е с него, за да го предпази от злите сили. |
Това не може да е случайност, твърдят фаталистите. Всички тези изброени факти няма как да са просто низ от съвпадения. Това е съдба. Карма. Величествено-трагична смърт на баща и син, завинаги останали в историята като едни от най-възхитителните и трагични образи в автомобилния спорт. А и по принцип.
След смъртта на Алберто Аскари – един от най-обичаните и уважавани автомобилни състезатели на всички времена,
цяла Италия потъва в траур
На процесията, преминаваща през града присъстват над 1 млн. души. Необходими са цели 15 карети, за да пренесат цветята, поднесени в чест на последната обиколка на автомобилния състезател. Два черни коня теглят катафалката, в която лежи ковчегът на знаменития пилот. А късметлийската му синя каска…?! Тя стои положена най-отгоре, върху него и отново е до собственика си – в последния му път…
