ДЕТСКИ СТИХЧЕТА
Калина Малина
Огънче поиска дядо за лулата,
скочих, но се спънах и разлях чорбата.
Скрих се чак в мазето да не ми се карат.
Стъпих там в котлето с прясната извара.
В плевника кракът ми щом яйцата смачка
лудо се разкряка черната ни квачка.
Шаро ме залая гневно и с омраза
и на всички псета да ме лаят каза.
Лавна цяло село. Тюх, беда голяма!
Плюх си на краката и… беж! Да ме няма!
Рекох вън от село нейде да се сгуша.
Ето там в хармана поповата круша.
Откъде изскочи баба попадия,
пипна ме и почна с пръчка да ме бие…
Дето и да ида, мир за мене няма!
Все беда ме гони! Все беда голяма.
Месечинко виторога,
светлолика, дяволита,
що ме гледаш толкоз строго?
Да не би да си сърдита?
Рокличката си съдрана
щом погледнах, зле ми стана.
Знам си — бой голям ме чака.
Не аз — крив е котарака.
Затова си легнах рано.
Утре рано пак ще стана —
да я кърпя, ако може
цяла кръпка да ѝ сложа.
Ще отрежа от пердето.
То е толкова голямо,
че закрива ми небето.
Само да не види мама!
Че каквато ми е строга!
Както знае да наказва!…
Месечинко виторога,
моля те, недей ѝ казва!