Рубенс: Художникът, който се забавлява с дипломация

Има един художник от 17 век, който е оставил забележително творчество. Но в днешно време сякаш го свързваме основно с идеала за женска красота, носещ името му. Става дума за най-великия фламандски художник и един от колосите на световната живопис. Петер Паул Рубенс.

Историята на неговото раждане е свързана със скандал. Баща му Ян Рубенс е забележителен адвокат, който избягва в Германия заради протестантската си вяра. В Кьолн става правен консултант на Анна Саксонска – принцеса на Саксония и съпруга на Вилхелм Орански. Освен начетеност, г-н Рубенс притежава буен и авантюристичен характер, както и физическа красота. Тези качества му “помагат” да стане любовник на знатната владетелка. Дори има спекулации, че прочутият художник е роден именно от тази връзка, но официално тази версия е отхвърлена.

Ян Рубенс е хвърлен в затвора в Зийген, а заедно с него по свое желание там отива съпругата му Мария Пейпелинке с децата им. Официално Петер Паул се ражда именно там на 28 юни 1577 г., както е отбелязано в акта му за раждане, издаден от директора на затвора. След освобождаването на бащата, семейството се мести в Кьолн, а след смъртта му майката получава правото да се върне в родината си. За целта обаче тя трябва да стане католичка.

Сякаш за да отмъсти на неверния съпруг

тя записва сина си в Йезуитската латинска школа в Антверпен. След 5 години Петер Паул Рубенс излиза със солидно класическо образование, владее отлично 7 езика. От него се очаква да стане дипломат или държавник, затова майка му го изпраща да служи като паж и да усвои светски маниери при знатна аристократка.

Но Петер категорично заявява, че ще става художник. След като сменя двама учители, през 1596 г. 19-годишният младеж попада при най-изтъкнатия антверпенски художник Ото ван Вейн, наричан Вениус.

През 1600 г. завършва обучението си, но вместо да отвори ателие, Рубенс заминава за Италия. Живее във Венеция, Рим, Флоренция, Парма, Мантуа, Генуа, Милано. За осемте години, които прекарва тук, възприема италианската традиция, изучава древната скулптура, шедьоврите на Високия ренесанс, на Микеланджело, Леонардо, Караваджо, Карачи. В Мантуа постъпва на служба при местния управник Винченцо Гонзага. Освен задълженията си като придворен художник, изпълнява и дипломатически поръчения. През октомври 1600 г. във Флоренция става свидетел на бракосъчетанието на Мария Медичи и френския крал Анри IV.

През есента на 1608 г. се завръща в Антверпен заради болната си майка, но не я заварва жива. Понася трудно раздялата, но го убеждават да замине за Брюксел. Представен на инфантата Изабела и ерцхерцог Алберт,

Рубенс печели благоволението им

и е назначен за придворен художник. Година по-късно се жени за Изабела Бранд, дъщеря на най-богатия банкер във Фландрия. Започва един плодотворен етап в живота на твореца. Богат дом, щастливо семейство, много поръчки. При удивителния си творчески размах Рубенс не смогва да задоволи исканията на клиентите си и това довежда до създаването на голямо ателие, където започва производство на картини.

Налага се особен метод на работа – клиентът измисля темата, Рубенс прави ескиз (проект), а помощниците изпълняват останалото. Близо 3 хил. картини излизат от ателието, където художникът участва с няколко замаха на четката.

Светогледът на Рубенс е типично фламандски – той обича живота, веселието, щастието. В центъра на творбите му е човекът – напълно земен. Произведенията му са наситени с движение, неспокойствие и енергия. Богат колорит, пламтяща палитра – червено, златно, наситено синьо, жълто, бледозелено. Хората на Рубенс са обзети от жажда за самоутвърждаване – римляни отвличат сабинянки, сатири гонят нимфи, ловци нападат лъвове.

В религиозните и исторически творби улавяме същото стремително движение, което издига човека от земното и плътското към духовното. Историята е възхвала на гражданската и военна доблест. Рубенс подбира характерни мигове от живота на своите герои, съчетава ги с алегории или образи на антични герои или добродетели. Той широко използва езика на жестовете – разперените ръце изразяват възхищение, вдигнатите нагоре очи – призоваване на висши сили, ръката на гърдите – смирено умиление. В картините му неизменно присъства

един събирателен тип жена

Тя е русокоса хубавица с тъмни блестящи очи, чувствена уста и пищни форми. Именно тя става идеалът за женска красота, известен като рубенсов тип. Дори да не е изпитвал влечение към дебеличките жени, Рубенс търси живата плът, движението чрез гънките и бръчиците на нежната, опъната или отпусната кожа.

Тези хубавици са едновременно отзивчиви и дистанцирани, благодарни на живота и го изразяват с телата си. Рубенсовите жени са изобразявани винаги с изправени тела (няма полегнали, както при много други творци) и няма обяснение защо е така. Някои от противниците на твореца ги наричат “планини от фламандско месо”. Но те са посвоему грациозни, с изящни движения и въпреки, че са масивни, създават усещане за безтегловност. Такива са Трите грации, богините в Съдът на Парис, Празникът на Венера.

“Тази странна субстанция с цвят ни бял, ни розов, с гладка и все пак променлива повърхност, поглъщаща светлината и все пак отразяваща я, нежна и все пак устойчива, проблясваща и избледняваща, ту красива, ту жалостива, е най-трудният проблем, който художникът трябва да реши”.

Това казва за рубенсовите красавици Кенет Кларк в Голото тяло.

Рубенс умело съчетава

работата си на художник с дипломатическата си дейност. При една мисия в Англия е видян да рисува и получава въпроса: “Навярно господин посланикът се забавлява рисувайки?” Рубенс отговаря:

“Моля, господа, художникът се забавлява понякога с дипломация.”

След една успешна мисия през 1630 г. Рубенс успява да уговори мир между Англия и Испания. Прави подарък на английския крал картината си Мирът и войната. Алегория, която представя мира като жена, около която всички са доволни и щастливи (дори зверовете). Жена държи съд със златни предмети, символ на благоденствието, което носи мирът. Но наблизо е Марс (богът на войната), придружен от Яростта. Минерва – богинята на мъдростта, отблъсква Марс. Засега мирът е запазен.

За успешната си дипломатическа дейност Петер Паул Рубенс получава висока оценка. Крал Карл I го прави кавалер на Златните шпори, а Филип IV го удостоява със званието секретар на Тайния съвет.

Междувременно съпругата му умира и няколко години по-късно Петер Паул решава да се ожени за 16-годишната Елена Фурман, която става негов любим модел. Следва нов щастлив период от 10 години, в който освен 5-те му деца се раждат и много нови шедьоври.

Рубенс умира на 30 май 1640 г. В запазилата се енорийска книга е записано, че на отслужената за него заупокойна меса ковчегът с тялото на покойния е придружен от хора на църквата на Богородица и 60 факлоносци с факли, украсени с кръстове от червена коприна.

Вижте още историята на Густав Климт – любовчията с хипи визия и голямо сърце