“Всички възрастни хора са били най-напред деца”, пише в Малкият принц Антоан дьо Сент-Екзюпери. И макар това да е единствената детска книга, която френският летец създава, тя се превръща в една от най-четените, най-превеждани и цитирани творби в историята на литературата. Книга за деца с мъдрост за възрастни, както я наричат мнозина.
Антоан така и не разбира за невероятния успех на своя принц. Той умира през юли 1944 г., година след като Малкият принц е излязъл от печат – и то не в родината му, а в Америка. Тогава резултатите от продажбите на книгата не са особено впечатляващи. Тя остава в класацията на The New York Times за най-продавани книги едва за две седмици.
Как се появява на бял свят Малкият принц?
Постепенно. Антоан дьо Сент-Екзюпери създава своя шедьовър парче по парче. Идеята може би се заражда след един от фаталните полети на авантюриста в началото на 1936 г. – тежко изпитание за духа и тялото, през което минава французинът.
Началото на книгата обаче поставят нейните илюстрации. Буквално. Не само сюжетът в Малкият принц тръгва от рисунката на боа, както изглежда отвътре и отвън, и следва картинките на разказвача в историята. Екзюпери е от онези писатели, надарени с умението не да рисуват изкусни картини, но да илюстрират творбите си. От малък той драска и щрихира различни образи. Прави го и докато е на фронта по Време на втората световна война.
Така се ражда и Малкият принц. Веднъж, казва сам писателят-пилот, погледнах към един празен лист и го видях там. Илюстрациите и идеите за сюжета на книгата се появяват няколко години преди отпечатването на първото издание през април 1943 г.
Следващото парче идва от миналото. На 30 декември 1935 г. Екзюпери и навигаторът му Андре Прево катастрофират
в пустинята на Либия
Двама се опитват да подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да спечелят огромната парична награда за предизвикателството. Вместо това почти умират. Озовали се под парещите лъчи на слънцето едва с шепа грозде, малко вино и един портокал, двамата започват да се обезводняват и да халюцинират.
Спасени са като по чудо на четвъртия ден след катастрофата от бедуини. В един от тези дни на Екзюпери се случва нещо важно – среща пустинна лисица (фенек). Тя е прототипът на онази, с която неговият Малък принц се сближава и води важни разговори за живота.
Така французинът тръгва от пустинята Сахара, за да стигне до Ню Йорк, където бяга през 1940 г. (след като нацистите окупират Франция). Малко преди да отпътува за Америка се появяват първите щрихи от образа на Малкия принц. По време на почивките между боевете с германците Екзюпери рисува на лист хартия образ на момче. Понякога
изображението има крила
друг път е на облак. След още няколко щрихи, крилата се превръщат в дълъг шал, а облакът – в астероид.
Там през 1942 г. пише, а година след това и издава Малкият принц. Книгата се появява първо в превод на английски (дело на Катерина Удс), а 2 г. след смъртта на писателя излиза и на френски език.
След излизането на книгата писателят успява да получи позволение да се присъедини отново към авиоотряда си. Малко преди да се завърне в Европа, Екзюпери се среща със своята приятелка Силвия Хамилтън. Подава ú кафява хартиена торба.
“Искам да ти дам нещо страхотно. Това е всичко, което имам”
– казва той. Вътре е ръкописът на Малкият принц с всички илюстрации, направени от ръката на Антоан. Екзюпери вероятно е преценил, че Силвия е от онези възрастни, на които няма нужда да им се обяснява и обяснява и би оценила по достойнство такъв щедър подарък.
През тези години писателят обаче си е създал злопаметен и отмъстителен враг в лицето на ген. Шарл дьо Гол. Генералът го поставя под наблюдение, нарежда да проверяват кореспондецията му и дори забранява продажбата на книгите му за известно време в свободна Франция, защото го подозира в предателство.
В съзнанието на всички обаче Антоан дьо Сент-Екзюпери е герой от войната, патриот, носител на военен кръст и гениален писател. Който изчезва мистериозно при полет в летния ден на 31 юли 1944 г.
По това време Малкият принц вече е в ръцете на читателите си. Към края на Втората световна война Екзюпери обаче е потънал в алкохол, депресия и дългове, така и не успял да открие
любовта на живота си
Някои историци са склонни да предполагат, че онзи последен полет е бил планирано от него самоубийство. Според тях един от най-известните писатели-пилоти търсел смъртта си – в облаците, по време на вероятно последната си военна мисия. Уморен от живота и тялото си, което напомняло за стари травми от катастрофи с непосилни болки.
Дали е така – никой не се наема да твърди със сигурност. Единственото, което всички знаем е, че поради каквато и причина да си е отишъл този неуморим търсач на приключения, той безспорно е страхотен писател. А неговият Малък принц, това необикновено момченце, ще продължава неуморимо да задава своите въпроси, като че никога не чува тези на околните. И да ни кара сами за себе си да търсим отговори за значението на любовта, за смисъла на приятелството, лоялността и живота изобщо. И така:
“Погледнете небето. Запитайте се: изяла ли е овцата цветчето, или не? И ще видите как всичко се променя…
И никой възрастен човек никога не ще разбере колко голямо значение има това!”
Прочетете още… историята на Карл Май – мошеникът, превърнал детството ни в приключение
Още от оригиналните илюстрации, нарисувани от Антоан дьо Сент-Екзюпери, вижте в галерията по-долу:
