ПОЗВОЛИ МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ
Христо Фотев
Позволи ми да мисля за тебе.
Да си спомня за тебе.
Отново
да се влюбя във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Аз не мога.
И не зная защо, но не мога
да приема, че всичко е просто
акробатика някаква в тъмни
и самотни квартири. Самотна
и звънтяща възбуда, с която
ме измамва коняка… Лъжа е
и оркестъра, който засвирва,
и ръката, която ме търси,
и жената, с която аз станах
и танцувах туист… Аз не мога
да живея без кратките срещи
по крайбрежните улици. Просто
да потъна в дълбоката сянка
на дървото, което се вслушва
в гласовете ни… Колко е смешно.
А е страшно, когато те няма
под дървото, което забрави
гласовете ни, смешните думи
и прекрасните думи, които
ти отнесе със себе си… Мила.
Позволи ми да мисля за тебе.
Да се влюбя във тебе.
Отново
да повярвам във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Съществувай!
Неизвестно с кого –
съществувай!
И си спомняй за мене понякога.
“Най-чистата поезия в българската литература“. Така определя творбите му Стефан Цанев. И действително, още първите стихове на Христо Фотев, които виждат бял свят, са приети много добре, а той е обявен за явление.
Христо Фотев се ражда на 25 март 1934 г. в Истанбул. Когато е на 6, семейството му се мести в Бургас. Настаняват се в т.нар. махала на бежанците – коджакафалийската. Учи в Бургас, после в техникум в Сливен. Кандидатства в Художествената академия, но не е приет и няколко месеца работи като моряк на риболовен кораб. После влиза в казармата.
След като отбива войнишката си служба, най-после започва да се занимава с така желаното рисуване – става художник в стенописно ателие в Ямбол. Но само след две години оставя тази работа и става редактор, а след време и драматург в бургаския театър Адриана Будевска.
Първата му стихосбирка е издадена през 1961 г. Приета е отлично и година по-късно Христо Фотев вече е член на Съюза на българските писатели. През 70-те години прави дълга творческа пауза, но след нея се появяват още и още от прекрасните му стихове. Печели награди, звания, признания. Но въпреки това
живее скромно, бедно дори
С малката си пенсия и нищо повече. Напуска този свят на 27 юли 2002 г. Изненадващо. Неочаквано. Съпругата му дори споделя, че е имал планове, не е искал да умира. “Стана толкова внезапно, че не можахме дори да се простим“. Затова и ние няма да се прощаваме. Ще продължаваме да си спомняме – с повод и без повод, за прекрасните му стихове.