Тази вечер ще изгася всички лампи и ще пусна пердетата. Ще изключа звука на телефона и ще се затворя за всичко извън мен. За цяло едно лято. Няма да чувам гласа ти, няма да отговарям на съобщенията ти. Тишина.
Ще нагазя в солената вода. Пот, сълзи, море. Нали казват, че тя лекува всичко на този свят!
Ще бъде без сълзи. Лятото не е време за плач.
Не и това лято
Не и за това всичко. Ще бъде просто солено и тихо. Моето лято. Твоето лято. Лятото, след което нищо няма да е същото.
Крясъкът на чайките ще се заплита в косата ми. Морето ще я мокри, вятърът ще я суши, ще изсветлее от слънцето. Ще я отрежа – със суетно морско оправдание. Но всъщност ще яхна нова посока и късата ми прическа ще издава промяната в мен.
Ще ме познаеш ли тогава?
Ще се взирам в лунните пътеки отново и отново, за да търся. Още не знам какво. Не знам и дали ще го намеря, но знам, че пъстрите ми очи ще започнат да зеленеят. И ще започна да гледам напред, защото най-сетне ще съм научила, че ако гледам само в земята, няма да видя нищо.
Ще ме познаеш ли тогава?
Кожата ми ще потъмнее – равномерно и навсякъде, без следи от бански. Солената вода ще я изглади. Бръчиците около очите ми ще се очертаят малко по-ясно. Ще изглеждам здрава, свежа, красива. По-красива от сега. По-малко момиче. Повече жена.
Ще ме познаеш ли тогава?
Раните по сърцето ми ще заздравеят до една. Ще останат само тънки, едва забележими резки. Солта ще си свърши работата. Някои ще се превърнат в мазоли – твърди и груби. Мускулът ще придобие релеф. Ще започне да бие с нов ритъм.
Ще ме познаеш ли тогава?
Ще се срещнем отново след лятото – моето и твоето. Без обещания и предварителни уговорки, защото те винаги се провалят. Случайно, пред магазинчето за гръцки маслини. Познати до болка и до болка нови. Ти ще си излязъл да си купиш цигари, а аз ще се прибирам отнякъде с плик наполовина изядено грозде в ръка.
Ще бъда с нова рокля
Ще ме попиташ кой ми я е купил. Ще се усмихна, защото ще усетя аромат на ревност, но и този път няма да те подразня.
– Аз – ще отговоря. – Знаеш, че роклите си ги купувам сама.
Септемврийската ми усмивка ще напомня зряла ябълка – нищо и никакво изкушение. Ще я откъснеш ли? Ще я отхапеш ли?
Ще ме познаеш ли? Защото няма да съм същата. И ти няма да си същият. Нищо няма да е същото след лятото. То винаги ни оставя променени. Този път ще бъде до неузнаваемост.
Ще бъдем различни. Но ще бъде ли различно?
