Какво е да си кмет, барман, библиотекар и единствен жител на града си

единствен жител - Моноуи
Елзи продължава да живее в града, в който са минали най-хубавите й години, макар от него днес да е останала само една улица.

Елзи Илър определено е странна птица. Американката изпълнява едновременно няколко длъжности на мястото, където живее. Тя е кмет, барман и библиотекар. И безспорно – Елзи е най-важният човек в града си Моноуи, разположен в американския щат Небраска. Тъй като тя е и неговият единствен жител.

monowi2
Моноуи продължава да съществува като община, макар в него да живее само един човек.

Ще си кажете – абе, това Моноуи вероятно е много забутано място, щом не сме чували за него, а и има само един-единствен жител! То действително е такова, но пък съществува официално на картата като отделна община. Освен това, макар в него да живее само споменатата вече Елзи, Моноуи не се различава особено от повечето малки градчета в света. Има си бар и библиотека. И то каква! Но за нея ще ви разкажа след малко.

monowi7
Елзи пази снимки на децата, отраснали в града.

Преди години Елзи живее тук със съпруга си Руди. През 2004 г. той се преселва в отвъдното и американката решава, че

ще остане в Моноуи

Макар и като негов последен и единствен жител. Тя става кмет и си издава лиценз да движи местния бар.

Плаща и данъци – на самата себе си. А освен това всяка година представя общински план за пътищата, за да си осигури държавно финансиране за четирите улични лампи в града.

Моноуи
На входа на града ще ви посрещне голяма зелена табелка с името на Моноуи.

Със своите скромни размери от около 350 кв. м., Моноуи едва се вписва в представите ни за селище, защото днес представлява по-скоро нещо като голяма улица. Преди години тук наистина е съществувал малък град. Основан през 1902 г., той е наречен Моноуи – дума, която на езика на индианците, населявали района, означава “цвете”. Красиво, нали?

Как минава денят на Елзи?

Ако се отбиете през това странно място, вероятността да откриете единствения му жител в бара е голяма. Заведението ú може да се похвали с не много, но наистина верни клиенти. Толкова лоялни, че само заради едно питие и обяд в Моноуи тези няколко души са склонни да пропътуват 80 км.

Повечето от тях са фермери, които живеят в района откакто се помнят, отраснали са с бургерите и пържените картофки на кметицата тук и не биха ги заменили за нищо на света!

Елзи не скучае.
Елзи не скучае. Но когато се наложи да отиде до близкия град на лекар, барът, общината и библиотеката хлопват кепенци, а Моноуи опустява напълно.

Преди години, когато Моноуи е градче като всяко друго, хората в него се препитават основно със земеделие. През 1930 г. тук живеят цели 150 души (вижте снимка от това “славно” за града време в галерията по-долу). Но както почти всички малки градчета, в които няма много работа и забавления, Моноуи няма какво да предложи на най-младите си жители. Всички те се отправят към големите градове, за да търсят по-добър живот.

Така става и с децата на Елзи и Руди, които също като малцината си връстници заминават за големите градове в търсене на по-добра работа и препитание.


Вижте още… как природата завладя едно изоставено село в Китай


Елзи обаче остава тук. Тя пази миналото на града си старателно. Най-вече в снимките, които е подредила в бара и библиотеката. Точно за последното място бях обещала да ви разкажа набързо малко по-горе. Тя се помещава в отделен фургон и е кръстена на покойния съпруг на Елзи – Руди.

library(c) Grantland

Макар да е забравено от Бога, това американско градче разполага с внушителна колекция от книги – общо над 5 хил.! И ако някой от минаващите през града желае да заема някоя от тях – Елзи, разбира се, е на линия. Като

единствен жител

тя изпълнява и дейността на библиотекар. А също и на пресаташе. Заради упоритостта и лоялността към родния си град, Елзи се превръща в нещо като знаменитост. Медии от цял свят ú посвещават статии, пътешественици включват Моноуи в маршрутите си и се отбиват тук, само за да се срещнат и поговорят с неговия единствен жител.

Както разбирате, животът на Елзи Илър далеч не е толкова самотен и скучен, както бихте предположили. Тя има да върши куп неща и няма време да бъде тъжна. Освен това знае, че самотата е състояние на ума. Както и че ако продължава да сервира добри напитки с вкусни бургери, барът ú никога няма да опустее. Макар в града да живее само тя!

Повече снимки на това изумително градче вижте в галерията по-долу:

 

Отговор