Знаете ли какво е общото между Дюма и Пушкин освен първите им имена? Дюма е вероятно най-големият френски писател на всички времена. Книгите му са преведени на почти всички световни езици и служат за основа на повече от двеста филмови адаптации, а създадените от него образи на д’Артанян, Жозеф Балзамо и Едмон Дантес (известен още като Граф Монте Кристо), са едни от най-популярните литературни герои.
Защо тогава тленните останки на Александър Дюма-баща са положени в Пантеона в Париж чак през 2002 г. – точно 132 години след смъртта му? Причината за това се крие в малко известния факт, че
Дюма е квартерон
– тоест във вените му тече 1/4 африканска и 3/4 европейска кръв.
Бащата на Дюма, генерал Томас-Александър Дюма, е роден в Хаити през 1762 г. от връзката на френски благородник и чернокожата му наложница, с която той има три деца. Когато е на 40 г. Томас-Александър е изпратен във Франция, където мигновено се сдобива със статут на свободен гражданин. В Париж той се радва на
охолен живот
получава солидно образование и дори служи в армията, във време, когато на цветнокожите се гледа с огромна доза подозрение. Томас-Александър Дюма прави забележителна кариера в армията и стига до чин генерал, като става един от най-приближените на Наполеон по време на Революцията. Умира през 1806 г. на 43-годишна възраст, без дори да подозира, че синът му, който тогава е едва на четири години, ще стане един от най-големите френски писатели.
Александър Пушкин, най-големият поет на Русия също е отчасти чернокож.
Пушкин е окторон
– европеец с 1/8 африканска кръв. Той е пра-правнук на Абрам Петрович Ханибал, военен инженер в двора на Петър Велики, негов кръщелник и приближен от африкански произход.
Историята на Ханибал (която ще ви разкажем някой друг път) е прелюбопитна. Той произхожда от благороднически род – принц е на Еритрея, отвлечен като дете и продаден в робство. След като се развежда с първата си жена – гъркинята Евдоксия Диопер, Ханибал се жени за една от знатните дами в двора на руския цар – Христина Регина фон Шеберг.
Раждат им се шест деца и много внуци, сред които и майката на Пушкин – Надежда Осиповна. Първият непубликуван роман на Пушкин, наречен Арапът на Петър Велики, всъщност е вдъхновен именно на живота на пра-прадядо му Абрам Петрович Ханибал.
Александър Дюма-баща
също пише произведение, вдъхновено от собствената му семейна история. Романът Жорж разказва за приключенията на сина на богат собственик на плантация с роби мулати. Той пътува до Европа, за да се образова и успешно се интегрира в парижкото общество.
Въпреки че Дюма е един от най-обичаните френски писатели още приживе, той също така е обект на непрекъснати расистки атаки. Но като човек на словото Дюма намирал начин да отвърне на повечето от тях по особено язвителен начин. Ето какво казва на един от враговете си писателят:
“Баща ми беше мулат, дядо ми негър, а пра-дядо ми маймуна. Нали разбирате, господине, родът ми започва там, където вашият свършва.”
Както и Дюма, така и Пушкин е жертва на расова дискриминация приживе, но руският поет преживява атаките по-тежко. Той смята себе си за недостатъчно привлекателен и несигурността, която изпитва ще стане причина за кончината му на 37-годишна възраст. След като Пушкин и съпругата му срещат привлекателния френски благородник Жорж Дантес, в петербургските среди започват да циркулират слухове, че съпругата на поета е прелъстена от Дантес. Пушкин е принуден да предизвика Дантес на дуел, за да изчисти името си. Той обаче
няма никакъв шанс срещу французина
който го ранява смъртоносно в стомаха. Поетът умира два дни по-късно – на 10 февруари, 1837 г., едва 37-годишен.
Когато умира през 1870 г., Александър Дюма-баща е погребан в родното си градче Вийер Котре, Франция. През 2002 г. със заповед на президента на Франция Жак Ширак тленните останки на писателя са ексхумирани и препогребани в Пантеона в Париж. Там днес той почива редом с други големи френски автори като Волтер, Виктор Юго и Емил Зола.
