Може би първата среща на всеки европеец с Лима, столицата на Перу, и изобщо с Латинска Америка е сложна, защото попада в коренно различен свят със свои правила, хармония, ритъм. Но не бързайте с обратния билет. Оставете си време да се запознаете с
различните лица на Лима
за да я почувствате… и ще я обикнете. Докато раздрънканото ви такси минава покрай бедните квартали, които първи се изпречват пред погледа на зажаднелия за екзотични красоти турист, ще се чудите, това ли е мечтата, към която сте летели часове наред.
Снимка: Art Dino via Foter.com / CC BY-NC-SA
После вероятно таксито ще ви понесе по Коста Верде – зеления пояс на града по брега на Тихия океан, а оттам – към района Мирафлорес, където отсядат повечето гости на перуанската столица. Тук всичко е планирано така, че да бъде в услуга на гостите на Перлата на Пасифика, както наричат Лима. На различни места са разположени информационни туристически пунктове. Пълно е с хотели и хостели, с ресторанти с традиционна перуанска храна, музеи, културни центрове, молове, дори пазар на инките, откъдето можете да си купите сувенири.
Прекрасни изгледи
предлага разходката по Малекона – крайбрежната ивица с тематични паркове – на любовта, на скейтърите и т.н. Ако ви мързи да биете дълъг път, можете да се потопите в океана направо тук и да изкарате един мързелив ден на плажа или пък да сърфирате, да летите с парапланер.
Добре поддържаните многобройни паркове предлагат приятна прохлада дори в знойния пек и е трудно човек да си представи, че някога на мястото на Лима е имало пустиня. Късче от онова време обаче е запазено в сърцето на съседния престижен район Сан Исидро. Това е Уака Пукяна – важен археологически обект от преиспанския период, където ще научите за историята на местното население, ще видите с очите си останки от древното антиземетръсно строителство.
Но ако искате да попаднете в
истинска пустиня в цялото ú великолепие
можете да си спретнете пътешествие до южния край на Лима, където се намира древният религиозен център Пачакамак, функционирал до идването на испанските завоеватели. Там се пазят руините на Храма на слънцето (перуанците се смятат за деца на слънцето) и улицата, по която е влязъл в селището Франсиско Писаро, който основава Лима през 1535 г.
Названието на перуанската столица идва от името на река Римак, която минава през града. Римак на местния индиански език кечуа означава “бъбривец”. Реката била много пълноводна и шумна, затова хората казвали, че е “бъбрива”. Постепенно произношението на думата било опростено до Лима.
Перлата на града е историческият център с добре запазената му
архитектура в ренесансов стил
барок, рококо, неокласически стил, сгради в стил модерн. Тук се намира и старото здание на първия в Латинска Америка университет – Сан Маркос, създаден през 1551 г. Но най-старите сгради са от 1535 г., като например – къщата на рода Алиага, която след 16 поколения все още принадлежи на същия род.
В Деня на традиционната перуанска ракия писко, който се отбелязва всяка четвърта неделя на юли, алкохолната напитка потича безплатно от фонтана на централния площад в старинния град.
И още нещо интересно за любителите на детайлите. Пак в центъра, но на площад Сан Мартин, се издига статуята на генерала, обявил на 28 юли 1821 г. независимостта на Перу. Паметникът е дело на испанеца Мариано Бенлюре. Според заданието на
главата на фигура под скулптурата
на Сан Мартин Бенлюре трябвало да изобрази пламък. Скулпторът обаче разбрал искането погрешно и на главата на фигурата се появило животното-символ на Перу – лáмата. Работата е там, че на испански двете думи звучат и се изписват по еднакъв начин: “llama”.
По старинните улици на Лима ще срещнете хора от всички краища на света. Най-често американци, испанци, германци, бразилци, но много по-рядко българи. Това са основно туристи. Постоянно живеещите българи в Перу са може би не повече от 30 души.
Местните хора са приветливи, гостоприемни, любопитни към чуждите култури и отзивчиви. В случай на нужда винаги ще ви помогнат с каквото трябва. Чували са, че в България се прави най-вкусното кисело мляко на света и че оттук е родом легендата Христо Стоичков. Елка Попйорданова е друга българка, която се ползва в Перу с голямо уважение. Архитект по образование, тя е била директор на Търговската палата в Лима.
Лима е град с много лица
поел отпечатъка на култури от цял свят, които съдбата по своите неведоми пътища събира в Перу. Основата полагат племената, обитавали тези земи преди инките, после инките и испанските завоеватели. Свои щрихи добавят и африканците. През XIX век хиляди китайци работят на плантациите за захар, памук и добив на гуано. През 1857 г. европейците, живеещи в Лима – французи, италианци, шотландци, англичани, немци и др., са около 20 хил. За тази многолика история на града разказват архитектурното му наследство, литературата, речниковият фонд, кухнята.
Между другото, благодарение на разнообразието на традиционните си ястия, Перу влиза в Книгата на рекордите на Гинес. Освен това страната е сред водещите дестинации за кулинарен туризъм. Най-емблематичното за Перу ястие се казва севиче, което се приготвя от сурова риба или морски дарове, мариновани в сок от лайм, лук и парченца чушка. Гарнира се с бледожълта едра варена царевица, която тук наричат “чокло”, и варен сладък картоф върху лист салата.
Със своето многообразие перлата на Пасифика е град, в който няма как да не се влюбите. Който попадне веднъж в Лима, оставя за нея специално кътче в сърцето си.
Вижте още… какъв е вкусът на полусуровата Швейцария
Още снимки на Перлата на Пасифика Лима, заснети по време на пътуването ми до Перу, може да разгледате в галерията по-долу:
