Рядко, уникално рядко историята познава случаи, в които дадена държава успява да съхрани първата си отпечатана банкнота. Нашата е сред тях! И ето че днес, 132 години по-късно, все още можем да видим екземпляр не просто от първите български книжни пари, а тъкмо онази
банкнота със сериен номер 000001
Номиналът ѝ е 20 лева и е отпечатана в Санкт Петербург на 1 август 1885 г. Тогава от руското държавно учреждение Експедиция заготовление государственных бумаг излизат два вида български банкноти – 20- и 50-олевки.
Това е първата златна емисия на България! Парите от нея имат покритие в злато, което – както пише и на лицевата страна на първата ни 20-олевка – може веднага да бъде изплатено на предявителя от Българската народна банка (БНБ) в замяна на банкнотата.
Има и воден знак на БНБ, като в средата ѝ отдолу е изписано, че за подделка виновните се наказват според закона. В надписите е оставена още една руска дума, а в плетеницата с форма на правоъгълник е отпечатано два пъти числото 20. Банкнотите от 20 и 50 лева
влизат в обращение
месец след отпечатването им – на 1 септември, по силата на закона от началото на 1885 г. С него БНБ става държавно кредитно учреждение, което получава правото да издава банкноти.
Минали са едва няколко години от Освобождението, а Съединението на Княжество България с Източна Румелия тъкмо предстои. Нищо чудно, че българската парична политика е в хаос. Тя тепърва ще се оформя.
В обращение са всякакви видове монети – наполеони, лири, златни, сребърни, от далечни страни, включително тунизийски, ирански, индийски. Някои дори са излезли от употреба в собствените си държави.
Първите ни държавни бюджети веднага след Освобождението пък се изготвят
във френски франкове
За никого не е изненада, че се нуждаем спешно от свои собствени пари. Първите са стотинки, изсечени в Бирмингам, Англия. Следват и първите левове – по 1 и 2, но на сребърни монети, сечени в Русия.
Свикнали с монетите, българите отначало приемат книжните пари с недоверие. Нищо че са били обменяеми в злато, а по-късно – и в сребро. Това важи и за първата българска столевка, отпечатана две години след банкнотите от 20 и 50 лева. Обращението им трае едва 20-на години – до 1907 г.
Напълно са унищожени през 1914 г., след което се срещат рядко, най-вече в частни колекции. А има защо да бъдат ценени!
Художественият проект
и за трите емисии е на българина Георги Кирков, тогава единствен роден специалист по модерни графични изкуства.
Периодът на появата им е уникален и с това, че управител на БНБ по онова време е известният банкер, политик и общественик Иван Евстратиев Гешов. По бащина линия той е от известния карловски род на търговци и банкери.
Съхраняването на първата българска банкнота обаче дължим не на този влиятелен човек. А на един обикновен габровски търговец в Галац, Румъния. Името му е Васил Тюлюмбаков и 20-олевката попада в ръцете му още през 1897 г. при пренасянето на костите на Васил Априлов
от Галац в Габрово
във връзка с 50-годишнината от смъртта му. Преди това банкнотата е била притежаниe и на мнозина други, но само Тюлюмбаков успява да оцени достойнствата ѝ. Можел е да я обмени и със златото да си закупи цяла нива например. Вместо това я задържа.
Преди смъртта си я завещава на сина си – учителят Христо Тюлюмбаков. 20-олевката е в изключително запазено състояние. Единствено горният ѝ ляв ъгъл липсва.
През 1961 г. Христо предоставя ценната находка на Регионалния исторически музей в Габрово срещу сумата от 250 лева. И така, 132 години след отпечатването ѝ, тя може да бъде видяна от всеки от нас, решил да посети музея.
