Орехова маса пред широк, светъл прозорец, бяла памучна покривка, вазичка с диви цветя – у дома съм си. Домът в мен, за който не плащам безбожен кредит и от който никой не може да ме изгони. Живея в него сама. Той ме огрява със спокойствие. Гости не каня, но натрапниците са много. Обикновено не успяват да пробият, но ето че някой е взломил.
Хи! Оставил ми е нещо
В повечето случаи гледат да си отмъкнат “споменче”.
Стига, бе! Пиене! На мен! Аз не пия. Ама че нелепица! Че и чисто. Кой ли е решил, че имам нужда от това! Няма да го близна – с или без лед. Не ми харесва. И цигара няма да запаля. Добрата фея не идва с дима, знам го.
И бележка има. Боже, пише ми кое е най-доброто за мен! За мен. Някой друг знае кое е най-доброто за мен и от какво имам нужда. Някой, който пие уискито си чисто и захранва тютюневата индустрия. И вероятно мисли, чувства, смила света и прави куп неща по съвсем различен начин.
Познах те! Това, което правиш, е грубо и неуместно. И е напълно излишно.
Твоята история не е моята история
Спри да ми я пробутваш! Ти може би вярваш, че виждаш моя живот от всички ъгли, но пропускаш един, а той е най-важният – моят. Остави ме! Ти не си аз. Моята гледна точка, моята позиция – те са определящи. Ти си само страничен наблюдател със свой живот, независимо какво ни свързва. Това, което топли теб, не топли непременно и мен, нали. Аз не съм като теб. Между нас стои бездната на преживяното и почувстваното. Ти – с твоето сърце и твоя разум, и аз с моите.
Никой не може да ми каже кое е най-доброто за мен. Никой не е в главата ми, нито в душата ми.
Аз ще направя моите грешки, това е повече от сигурно. Но не настоявай с такава увереност в правотата им да повторя твоите. И не ми казвай, че твоят живот е най-доброто за мен. Защото ти не можеш да ми предложиш друго, освен своя живот, нали. А той не е изпънат по конец. Дори ти
признаваш, че съжаляваш…
Родителите ми – и те не се предлагат така. Камо ли пък да се натрапват. Разумни са. Знаят, че не са еталон. И в много отношения не са. Но има случаи, в които плагиатствам опит с шепи. И с теб е така. От теб също си взимам това, което ми харесва и съвпада с моя ъгъл. И с всички други е така. Но само толкова. Толкова!
Не ме карай да те намразвам. Хайде да не съсипваме отношенията си.
Измачка ми бялата покривка, вазичката е разместена. Нищо, ще оправя, ще изгладя отново. Ще ти оставя уискито на масата, до кутията с цигари. Бележката ще я сгъна акуратно по същите ъгли и ще се направя, че никога не са били тук. Вземи си ги тихомълком, ама така, че да не забележа повторното нахълтване. През това време ще отида да си купя сладолед. Това е моят алкохол. Обичам го плодов и студен. А ти, ако решиш да влизаш отново, можеш да смениш водата на цветята.
