Вярвате или не, този август се навършват точно 30 години от световната премиера на култовия филм Мръсни танци.
“Знаехме, че правим нещо специално”
– казва за продукцията в свое интервю звездата на лентата Патрик Суейзи.
Ние пък, дечурлигата от квартала знаехме, че можем да гледаме историята на Джони и Бейби поне по три пъти на ден, без да ни писне и за минута. В ушите ми и до днес отеква гласът на едно от момичетата, което знаеше репликите на всеки от актьорите и ги казваше още преди да сме видели сцената.
Мръсни танци беше 100-минутна магия
Наистина нещо специално. С танците, с музиката, с фантастичното изпълнение на Суейзи. И със сюжета си за онова невръстно момиче, което намира себе си и любовта някъде през 60-те в планински хотел с предимно скучни и застаряващи летовници.
Сюжет, базиран на истинската история на сценаристката на филма Елинор Бергщайн, дъщеря на еврейски доктор, израснала в Бруклин. За разлика от главната героиня Бейби, Елинор не просто поназнайвала някои основни стъпки, а като колежанка дори преподавала танци.
Разминавания има и в образа на Джони Касъл. По план невероятно чаровният танцьор, от когото половината англоезични все още честни девойчета са искали да загубят девствеността си в края на 80-те, трябвало да е с около десетина години по-млад и с италиански произход. Което изобщо не се връзвало нито с вида, нито с възрастта на 35-годишния по това време Патрик Суейзи.
За капак на всичко
той и Дженифър Грей (в ролята на Бейби) изобщо не си паснали по време на съвместната си работа в предишен филм. Всичко това накланяло везните екипът да избере за ролята на Джони Били Зейн. Проблемът бил, че между него и Грей нямало никакво, ама никакво привличане и това било повече от очевидно! Така накрая все пак Суейзи получил ролята и тя била прекроена по негов размер – за малко по-старичък типаж с ирландски произход.
А това безспорно е едно от най-големите попадения в този филм, който с минимален бюджет и непретенциозни очаквания, успява да се превърне не просто в световна сенцация, а в световна сензация за години напред! (Макар първите зрители да не били във възторг от продукцията)
Суейзи е върхът!
В това се кълняхме не само аз и момичетата от квартала, с които се трупахме да гледаме отново и отново Мръсни танци на екрана на нечий Велико Търново*.
Няма актьор, който би изпълнил по-брилянтно ролята на Джони. Младеж от работническата класа, който макар и без пукната пара, се бори за мястото и любовта си в живота. Танцува, защото му харесва. Танцува, защото иска да стане още по-добър. С танци изпуска парата. С танци показва и изживява любовта. Първата, истинската, може би вечната.
Този сюжет е добре познат на Патрик Суйзи. Това е сюжетът в неговата лична история. Недоволен от детството си, израснал в семейство на хореографка и месар, американецът носи музиката и танца в кръвта си. Майка му Патси е сред основателите на операта в родния на Суейзи Хюстън. Като ученик той се занимава активно не само с карате, ветроходство и скокове във вода, но и с
музика, гимнастика и балет
В залата за балет среща и любовта на живота си – Лиса Нийми, с която остава до края на живота си през септември 2009 г. Суейзи е едва 18-годишен, а тя – все още е на 14 г. Двамата се женят само 5 години по-късно, мечтаейки да станат прима балетисти на световно ниво.
Славата идва, но от съвсем друго място и някак позакъсняла. Суейзи е 35-годишен, когато получава първата си значима и толкова знакова роля – тази в Мръсни танци. Тези три десетилетия и половина са време на опити, труд, фалити, големи надежди, пропилени възможности.
Но, разбира се, танцьорът-актьор не се отказва и продължава да се готви за своя специален момент. Онзи, в който ще блесне пред всички. В мигове на отчаяние черпи сила от движението, от ритъма, от музиката.
“Открих, че танците са ключът, който държи депресията далеч от живота ми. Когато танцуваш, нещата просто изчезват, не изглеждат толкова лоши”
– казва Патрик Суейзи, чиито трудности съвсем не приключват с покоряването на Холивуд.
Силата на танците открива и главната героиня в Мръсни танци. 17-годишната Бейби, която далеч не е Барби, и вместо да се кипри като сестра си, крои планове за образованието си и мечтае да работи в
Корпуса на мира
Бейби обаче не е и загубенячка, макар умните и неособено красиви момичета на тази възраст да получават точно такъв етикет. Тя е бунтарка, която само в рамките на една ваканция се сблъсква с купища сериозни житейски проблеми и успява да ги разреши.
Тогава, през 90-те, гъчкайки се по диванчетата в домовете си, с приятелките ми от детството не бяхме и чували за незаконни аборти. В държава, току-що поела по пътя на демокрацията, слабо ни интересуваха и страните от Третия свят. Но всички искахме едно – да сме тази Бейби. Или поне нечия Бейби. Най-вече на момче като Джони (а най-добре точно на него!).
Да намерим себе си, да срещнем любовта, да танцуваме секси, да правим секс за първи път. По възможност да се разминем с лошото момче. И както във финала на филма, по някое време в живота си да блеснем и да заслепим всички. Да направим нещо специално, което да превърне самите нас в специални.
Така, както Суейзи и колегите му правят преди 30 години, създавайки Мръсни танци. Някъде там в края на миналия век, когато мнозина от нас тепърва са подкарвали танца на живота с надеждите си, с желанието да намерим и себе си, и любовта.
Вижте още… Войната на таралежите – крилати фрази от едно незабравимо детство
* Велико Търново е марка български телевизори, с които повечето семейства бяха оборудвани в края на комунизма.
