Вървят по брега. Разголени до лято. Ръката му е на рамото ú, но изведнъж се плъзва надолу и я шляпва по дупето. Толкова е неочаквано, че не успявам да заглуша ококорения си вик. Следва необуздан смях в стил Джулия Робъртс.
– На какво се смееш, мамо?
– Не се смея, миличка. Радвам се.
Рано ú е за повече обяснения. Точно в този момент обясненията са трудни. Защото гонят 60-те и излъчват повече похот и секс от много млади двойки на плажа. Флиртуват един с друг. Усмихват се. Погледът ú казва нещо средно между “Мръсник! Всички ни гледат” и “Ти ще ми паднеш!”.
Забавляват се
Телата им отдавна изглеждат по-добре в дрехи, но мога да се обзаложа, че и двамата виждат по-младите си версии, а не това, което времето безпощадно е направило с тях.
Усмихвам се широко и вътрешно крещя като на концерт: “Юхуууууу! Ощееее!”. Във воайорската ми душа се надига възхищение и може би мъничко завист. Тези двамата не просто се обичат, те още се желаят. И това си личи от Космоса! Залива ме гигантска адреналинова вълна.
Прегръща я отново. Ръката му се впива в рамото ú и казва на всички: “Това е моето момиче”. За него тя все още е момиче. Вървят спокойно – без дрехи, без срам, без скрупули.
Наслаждават се на компанията си. Не се опитват да прикрият нищо.
Разголени до лято, но целогодишно
Може би и цял живот. Потънали са в своя свят. Имат свой споделен свят. Иска ми се да надникна в него.
Гонят 60-те и са респектиращо секси. Ако някой някога ми беше казал, че ще обединя в едно изречение респект и секс, за да опиша нечие излъчване, щях да повдигна вежди с подозрение.
Гонят 60-те и ръцете им са заети – един с друг. Това изглежда най-нормалното нещо на света. И е най-нормалното нещо на света.
Голотата на лятото те кара да се вгледаш в хората. Няма джобове, в които да скрият ръцете си, и огромни дрехи, в които да се скрият целите, докато станат невидими. Няма къде да скрият това, което успешно крият през останалите три сезона. Жестовете издават всичко – и това, което го има, и това, което вледеняващо отсъства. И пожарите, и
айсбергите от замръзнали чувства личат
От докосването. Или от нежеланието за докосване. Това, че погледите сега са скрити зад слънчевите очила, всъщност не е от особено значение. Стаените страсти, които крепят телата да не се разпаднат под напора на собствената си непотребност, са разголени – до лято.
– Мамо, хайде да влезем в морето.
– Изчакай само секунда.
Отминаха. Отклоних поглед само за миг и вече ги няма. Премигвам. Сега ми се струва толкова нереално, но ги виждам в далечината и им се усмихвам съзаклятнически. Нищо, че не знаят. Стига ми, че аз знам.
Минават други. Търся. Взирам се. До края на морската ваканция търся непрестанно – хора, които знаят какво да правят с ръцете си, когато единствената възможност е да се докосват. Светове за двама, които фосфоресцират. Щастливи. Респектиращо секси. Разголени до лято.
Има!
