Фридрих Ницше определено е имал свои собствени виждания за живота и е държал на принципите си, дори ако се налагало да се изправи срещу целия свят. Бунтар по природа и възгледи, немецът въстава срещу наложените до този момент правила във философията, етиката, морала и други измерения на живота.
Той е сред новаторите във философията на 19-и век, а работата му дава мощен тласък в тази наука през следващите няколко десетилетия. Особено по отношение на екзистенциализма и постмодернизма. Но приживе
Ницше и неговата философия
остават неразбрани. Книгите му почти не се продават. Отпечатва ги в изключително малки тиражи, като повечето подарява на близки и приятели (с които често влиза в житейски спорове и философски дискусии). Въпреки отличителния стил, иронията и афоризмите, към които има слабост Ницше, произведенията и философските му възгледи като цяло са отхвърлени от обществото по онова време.
Причината е в дързостта на твърденията му, които надскачат познатите схващания и предположения. Прекалено крайни са, за да бъдат приети от консервативните съвременници на немския мислител. Той създава множество критически трудове на тема религия, морал, съвременна култура, философия, наука. Но те често скандализират обществото с остротата и смяната на гледната точка, спрямо установените до този момент поведенчески правила и норми.
Преоценка на всички ценности!
Това е една от основните идеи в писанията му наред с тълкуването на трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат, християнството и егалитаризма, към които немският философ отправя сериозни критики.
Няколко са темите, дискутирани най-често от Ницше и неговите ученици. Сред тях е схващането, че Бог е мъртъв, поне в перспективата на религията такава, каквато е. И още: представите на Ницше за волята за власт, за Свръхчовека и предложението му за вечното завръщане.
Фридрих Ницше е роден на 15 октомври 1844 г. в Рьокен (някогашна Прусия) в семейството на лутеранския пастор и бивш учител Карл Лудвиг Ницше. Като ученик бъдещият философ разкрива неподозиран музикален талант. Езиците са другата област, в която блести младият Ницше. За да доразвие тази си дарба, е преместен в специализирано училище, където се занимава задълбочено с литература. Преподавателите му наблягат на древногръцките и римските текстове, които по-късно ще се превърнат в неизменна част от научните му трудове. По това време Ницше създава и първите си
стихове и музикални композиции
През 1864 г. немецът започва да учи теология и класическа филология в университета в Бон. Още след първия семестър обаче се отказва от богословието и обръща гръб на религията завинаги. Това се превръща и в лайтмотив в много от произведенията му, написани по-късно, макар да загатва за разрива си с християнството още през 1862 г. Тогава Ницше пише в свое есе, че историческите изследвания са дискредитирали основните учения на тази религия. А прословутата му и погрешно разтълкувана фраза:
БОГ Е МЪРТЪВ
дълго ще отеква в умовете както на съвременниците му, така и в тези на идните поколения. Всъщност тя се отнася до юдейско-християнската вяра, а не засяга другите религии. Точно обратното. Според надарения философ будизмът например е една религия, на която той отправя комплименти за насърчаването на критичната мисъл.
Заради цитираната по-горе мисъл Ницше често е обвиняван и в антисемитизъм. Но и това обвинение е плод на грешно тълкуване и неправилно разбиране на мислите му. Ситуацията е точно обратната – философът се обявява против хората, проявяващи нетърпимост и
агресия спрямо евреите
В началото на своя професионален път Ницше е отдаден най-вече на филологията и дори по-късно я преподава в Базелския университет. Запознава се подробно с трудовете на Артур Шопенхауер и Фридрих Алберт Ланге, които оказват значително влияние и върху собствените му философски възгледи. Подтикнат от обкръжението си и от някои видни представители от философските среди по онова време, Ницше прави първите си стъпки встрани от филологията. Така започва дългият му път в необятното поле на философската наука.
Неговата друга страст – музиката, продължава да е част от живота му, макар и на любителско ниво. Ницше се запознава и сближава
с великия композитор Рихард Вагнер
Двамата стават близки приятели, но няколко години по-късно, заради идеологически несходства, се отчуждават един от друг. Поредният мост, който Ницше руши в отношенията си с хората.
Друго обаче трябва да безпокои немския философ по това време. Здравословното му състояние се влошава и той решава да прекрати кариерата си на университетски преподавател. Вместо това се фокусира над трудовете си и издава част от тях. Останалите излизат едва след смъртта му. И макар приживе книгите му да са посрещнати с резерви и почти да не се продават, години по-късно той се превръща в класик – едно от най-значимите имена в областта на философията.
Трудовете на Ницше са събрани и обработени от сестра му Елизабет. Остават обаче съмненията, че именно тя е редактирала по свой вкус и спрямо собствените си възгледи част от писанията на Ницше. Подобно на отношенията му с други близки и приятели, и тези със сестра му минават през кавги, спорове и примирия. Всички познават бунтарския характер на философа, а самият той пише:
“Бунтарят може да е нещастен и проклет човек… но точно той ни буди от нашия сън.”
Ницше води война след война с остарелите разбирания на масите и елита, с нравите и предразсъдъците на съвременниците си, приятелите си, с високомерните богове, които бият на кухо. Точно от последната битка идва и изразът, че Ницще философства с чук в ръка. Както и от заглавието на неговата култова книга Залезът на кумирите, която излиза у нас през 1992 г. под името Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка). Книга, в която немският философ използва чука като символ най-вече на разграждането.
“Да зададеш своите въпроси с чук в ръка и в отговор да чуеш известния кух, празен звук, свидетелствуващ за изсъхнали вътрешности — какво възхищение за човек с остър слух и особено за мен, стария психолог и мишелов, за когото всичко онова, което старателно притихва, трябва да прокънти оглушително.”
– пише в края на 1888 г. в предговора към книгата си Ницше.
През целия си живот той води и една друга битка. Неравна, трудна и тежка – с болестите. Здравословното му състояние обаче се усложнява значително след участието му във Френско-пруската война (1870 – 1871), където служи като медицински санитар. Някои източници твърдят, че се завръща от фронта заразен със сифилис. Други отричат това да е истина. Факт е обаче, че здравето на философа се влошава, той почти ослепява, а за записките и редакциите по тях ръка му подава бившият негов ученик Петер Гаст.
В края на 80-те години на 19-и век, здравословното състояние на Ницше за кратко се подобрява и мислителят отново започва да
твори с пълни сили
Но този подем не трае дълго. През 1889 г. той претърпява мощен психически срив. Двама полицаи го намират на улица в Торино във видимо неадекватно състояние и го откарват в психиатрия. Историята гласи, че сривът е отключен от камшичен удар върху тялото на минаващ наблизо кон. След него Ницше се приближил до коня, прегърнал го и се свлякъл на земята. Тази история, макар и много разпространена и трогателна, не е потвърдена официално.
След престоя в клиниката философът е изписан, но не и излекуван. За него в домашни условия се грижат сестра му и майка му. Ницше претърпява поне два инсулта, които водят до парализа и загуба на говора. Не след дълго философът се разболява от пневмония и получава нов мозъчен удар, което довежда и до самия край на земния му път. Фридрих Ницше напуска този свят на 25 август 1900 г.
Днес в Lifebites.bg подбрахме за вас 15 от най-запомнящите се и емблематични цитати на Фридрих Ницше:
“Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.”
“Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.”
“Да говориш много за себе си също е начин да се скриеш.”
“Който се сражава с чудовища трябва да внимава самият той да не се превърне в чудовище. Ако прекалено дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.”
“И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…”
“Ако мълчиш достатъчно дълго, ще се отучиш да бърбориш и ще се научиш да говориш.”
“Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.”
“Това, което се прави в името на любовта, става извън границите на доброто и злото.”
“Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.”
“Някои хора не искат да чуят истината, защото не желаят техните илюзии да бъдат унищожени.”
“С човека се случва същото, което и с дървото. Колкото повече се стреми нагоре, толкова по-дълбоко се впиват корените му в земята, надолу, в мрака и глъбините – към злото.”
“Да живееш означава да страдаш. Да оцеляваш означава да намериш смисъл в страданието.”
“Ако сте решили да действате, затворете вратите за съмненията.”
“Във всеки истински мъж се крие дете, което иска да играе.”
“Човекът е нещо, което трябва да се превъзмогне. Човекът е мост, А не цел. Той е въже, опънато между звяра и Свръхчовека – въже над пропаст. Свръхчовекът е смисълът на земята.”
