Обич
Дора Габе
Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!
Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?
Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.
Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!
Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми…
*Истинското име на Дора Габе всъщност е Изидора Пейсах. Една от най-известните български поетеси е родена на 28 август 1888 г. в днешното село Дъбовик, Добричко.
Баща ú Петър Габе емигрира в България от Русия и семейството му се привързва истински към Добруджа и хората ú.
След като учи в София, Женева и Гренобъл, бъдещата поетеса се завръща в родния си край, където работи като учителка в Добрич през 1907 г.
Първият стих на Дора Габе
е посветен на пролетта и публикуван през 1900 г. в списание Младина. Поетесата сътрудничи на едни от най-известните печатни издания в страната ни – като Мисъл и Златорог. Габе е известна най-вече с произведенията си за деца, които създава в периода от 20-те до 60-те години миналия век. Тези нейни книги се превръщат в настолно четиво на няколко поколения българчета и са обявени за класика в българската литература за деца.
Освен с поезия и проза, Дора Габе се занимава активно и с превод на художествена литература. Превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки език.
