Ако ви се яде божествено вкусен боб, трябва да посетите Радуил. Неслучайно местните казват, че “един килограм боб, един килограм пъстърва и един заден бут от сърна свалят човек от бесилото”. Но не е нужно да сте ценител на фасула, за да дойдете тук. Самоковското село има още много, с което да ви очарова…
Църкви и параклиси, зазидали в себе си история и дали славата на местността като
Радуилската Света гора
Традиции, като кушиите на Тодоровден – по стръмната селска улица Ибър, и като ритуала топеница на Богоявление – когато младоженците, които са се сгодили или оженили през изминалата година, се къпят в реката. Но най-вече, Радуил ще ви плени с природата си.
В последното ще се убедите сами, ако се отправите от Самоков към Боровец и продължите още 9 км след планинския курорт. За да стигнете до “една от гънките на Рила, където реките Ибър и Сливница се вливат в Марица”, както пише в книгата си История на село Радуил авторът ѝ Георги Стоянов.
Това е мястото, където някои хора на изкуството търсят вдъхновение. Други – изцеление (смята се, че изворът до един от многото параклиси в околията лекува болни очи при изплакване с водата му). А трети просто плакнат очи с гледката.
Радуил е повече от Рая
казва навремето случайно попадналият тук османски пътешественик и изследовател Евлия Челеби. По думите му:
“селото се намира при изворите на великата и много известна река Хеброс (Марица), която се влива пълноводна и могъща в Мраморно море. Върхът, под който тя извира, се вижда от селото целият обвит в преспи. Мисля, че ако Аллах реши да слезе на земята някога, то той ще се появи оттам. Реката преминава през селото, а по двата ѝ бряга, представляващи просторни ливади и благодатни, окичени с плодове градини, са наредени къщите, около 300 на брой.“
Иван Вазов също сравнява Радуил с рай, от който се “вее поезията на колосално зелено”. Посещава селото на път към “Великата Рилска пустиня” и казва:
“Никъде не съм виждал такава дивна природа. Селото е закътано някъде в облаците. Планини отляво и отдясно го притискат, стремейки се да се съберат на юг, дето стена им прегражда небосклона. Тъкмо под нея в едно възхитително чаровно кътче, потънало в зеленина и свежест, се гуши село Радуил.”
Радуил е вдъхновение
и за много други творци. Над 20 години в него живее скулпторът Христо Лозев, автор на българските пощенски марки от онова време, включително и на първата марка с лика на Левски. Паметникът в центъра на селото – в чест на загиналите през 1912-13 г. радуилци, е също негово дело.
Сред зелената омая две лета е идвал да живее и Смирненски. Изпратен на хубав въздух да се лекува от коремна инфекция, той отсяда при приятели в селото и престоят му се оказва особено плодотворен. Тук написва очерците Пожар в Рила и Куртова поляна, стихотворенията си Юноша и Каменарче, файлетоните В трена и В Самоковския общински съвет, импресиите Смело, товаришчи! и Босоногите деца.
Сред българските писатели, живели и творили тук, е и Николай Хайтов. Радуил вдъхновява много от сюжетите на автора, създал сборника Диви разкази и сценариите на филми като Козият рог и Мъжки времена. Хайтов прекарва поне две години в селото като инженер-лесовъд в Радуилския участък на горско стопанство Боровец. Описва ги по-късно в издадената през 1988 г. Дневник – книга първа. През 2009 г. посмъртно, по случай 90-годишнината от
рождения ден на Хайтов
който е на 15 септември, местните издигат чешма-паметник с негов барелеф. Обособяват парк с беседка до къщата, където писателят е живял през 1952-54 г. И му посвещават тогавашното издание на традиционния за селото Боб фест, който се провежда в началото на всеки септември.
Фасулът на Радуил е уникален. Няма друг подобен сорт в България и това е защитено с патент от Института по земеделие и семезнание Образцов чифлик – Русе. Отличен е дори със златен медал от цар Фердинанд I още през 1892 г. на Първото изложение в Пловдив.
Но за хората в селото, освен гордост, бобът е празник. Така както габровци се шегуват, че “Светът е оцелял, защото се е смял”, тукашните през смях отбелязват, че “Радуилецът е оцелял, защото много боб е ял”.
Боб фестът в Радуил
е по-посещаван дори от традиционния сбор на селото, провеждан на 15 август за църковния празник Света Богородица. Става атракция и за много чуждестранни туристи, благодарение на близостта на Радуил до курорта Боровец.
Ако сте посетили тазгодишното му юбилейно издание на 2 и 3 септември, ще знаете, че боб фестът се провежда вече 15 години. Че е с богата фолклорна програма с участието на певци и танцьори от различни държави. И че най-оригиналните са отличавани със статуетки Златен боб и медали Фасулицър.
Атракция, сам по себе си, разбира се е и бобът. От него се приготвят десетки кулинарни специалитети, типични за местността – от чушки, пълнени с боб, или боб, готвен в тиква, до десерти от фасул.
Пътят на боба до Радуил
е неочаквано дълъг. Историята е отпреди 300 години, когато търговецът на семена Георги Пределов донася фасула от Венеция. Семената са испански – испанските конкистадори са ги взели от Латинска Америка и бобът бил отглеждан в испанските кралски градини като екзотично растение заради интересните си цветове.
В Радуил попада като изгодна прехрана за работниците в пещите за претопяване на желязна руда (мадани) и в тогавашните занаятчийници за коване на желязо (самокови – откъдето идва и името на съседен Самоков). Стоката на радуилските работници се търсела, защото от желязото се ковяли навремето прочутите саби дамаскини.
Когато Георги Пределов носи фасула за пръв път насам, местният бей не вярва, че варените му зърна стават за ядене. Затова кара Георги пръв да ги сготви и изяде. Когато обаче ги опитва и сам, позволява на търговеца да засели целия си род в Радуил! Поколения по-късно тъкмо
пра-пра-внукът на Георги
– покойният вече Георги Божилов-Гебо, ще стане основател на Боб феста. Благодарение и на двамата, днес за празника в двора на селската църква се вари огромен казан с чорба, от която всеки гост на Радуил опитва.
И като казахме, църква… тук тя не е само една. Наричат местните склонове Малката Света гора, защото на територията си селото е побрало повече параклиси от което и да е друго в областта. А именно: две църкви – стара и нова, един манастир и цели 13 параклиса!
Най-интересна е историята на манастира Покров на Пресвета Богородица (наричан и Покров Богородичен, Покровителна Богородица или Света Богородица). На 1 октомври, когато Българската църква чества празника Покров на Пресвета Богородица, десетки вярващи се изкачват на 2 км над селото до светата обител. На това място, наричано от местните Чепилица, навремето е имало
девически манастир
По време на османското робство той е опожарен и разрушен. Но след Първата световна война войници от селото изграждат тук малък параклис, след като се завръщат от фронта. Причината: помощта при едно от сраженията, която получават след молитвите им до Света Богородица.
Радуилските войници били обградени и вече очаквали най-лошото. Но когато дружно се помолили на светицата, дошло спасението – гъста мъгла, благодарение на която успяват да се измъкнат от врага. По-късно параклисът е разширен до манастир със спално отделение и кухня. Обновени са дворът и оградата, а самият параклис е богато изографисан.
Легенди се носят и за някои от останалите параклиси край селото. Този на Свети Петър например, намиращ се на 3.5 км източно от Радуил, е издигнат на мястото на някогашна наблюдателница, използвана от българските царе. До северния параклис Свети Архангел пък се намира
извор с лековита вода
Смята се, че тя оздравява болни очи, затова и мястото е все още често посещавано.
Най-новият параклис край Радуил – на Свети Димитър, е от последните години. Изниква със съвместните усилия на всички в селото и поверието е, че пази хората от зли духове. Най-далечният параклис пък е Свети Спас, на 5.5 км. Но ако не ви се разхожда толкова надалеч, в самите предели на Радуил има достатъчно за разглеждане.
Старата черква Свети Никола датира още от Х век. Строена е по османска власт и в разрез с тогавашните правила се издига на най-високото място в селото. За нея бил издействан специален указ от пашата. Легендата е, че е градена от бащата на цар Самуил – Никола Мокри, и затова е кръстена на него.
Малко по-надолу от нея, в центъра на селото, е и новата църква Рождество на Пресвета Богородица, построена през 1900 г. и също като старата и като манастира –
богато изографисана
Ако някога посетите Радуил, за да я видите, за да опитате тукашния боб или за да се потопите в местните традиции, не пропускайте се разтъпчете и по новата екопътека в местността.
Тя започва от селото, по течението на Марица, стига до манастира и до параклиса Свети Георги и се връща обратно към Радуил. По протежението ѝ от 5 км ще откриете табели с информация за забележителностите в района, а също и пейки, беседки, места за пикник. Поседнете на някое от тях, за да се почувствате поне за миг като Вазов, Хайтов или Смирненски – в Рая.
[…] От Lifebites допълват: […]