Разходка в Сърбия: До Пирот, не само на пазар

В Пирот в съседна Сърбия всеки българин се чувства като у дома си. Тук всичко ни напомня за България – нравите, обичаите, местното наречие. И в това няма нищо чудно, тъй като до Берлинския конгрес от 1878 г. тези земи са били български. До същата година от 1761 г.

Пирот е център на Нишавската епархия

намерила място сред епархиите във Фермана за Българската екзархия от 1870 г. По-назад в историята – към 50-те години на XVI век, ни връщат свидетелствата на немския изследовател и пътешественик Ханс Дерншвам в неговия Дневник за едно пътуване до Константинопол и Мала Азия:

“При Ниш свършва Сърбия и оттук започва България, която продължава до Одрин.”

Друго интересно свидетелство цитира в книгата си Западни български земи и Сърбия Гаврил Занетов. То е на унгарския професор Йосиф Сабо, пътувал през Сърбия през 1872-1874 г. Сабо отбелязва, че в тогавашна Сърбия на Изток от Морава имало до 100 хил. българи и че те по всичко се различавали от сърбите. Те не били със сърбите

един народ с два диалекта

а представлявали два народа и два типа, като според него “българинът е от нисък ръст, с некрасиво лице, трудолюбив, живее скромно и увеличава богатството си. Сърбинът, напротив, е висок, с правилни черти, гостолюбив, не обича да работи, затова е беден и не напредва”.

Такава е била ситуацията през втората половина на XIX век. Днес обаче някогашните Западни български покрайнини, или най-източните части на съвременна Сърбия (в зависимост от гледната точка), са най-бедните райони на нашата западна съседка. Затова пък всеки българин е посрещан там с добре дошъл. Не само защото туризмът в голяма степен осигурява поминъка на този град, но и защото сърцето на местното население е широко, а душата – блага.

Първата работа на всеки гостенин още с влизането му в Пирот е да поспре пред

емблематичната за града крепост

Момчилов град, която местните наричат “калето”. Легендата свързва тази средновековна крепост с българския Момчил юнак, подвизавал се през първата половина на XIV век в района на средните и южните Родопи и част от Беломорието.

Крепостта е доста добре запазена, но през годините е занемарена и стои заключена. Остава си заключена и до днес, но с благата вест, че в момента се реставрира. Според информационната табела отпред, реставрацията трябва да завърши през септември 2018 г. Паркът покрай крепостта в момента е добре оформен и е

прекрасно място за отдих

След снимките пред тази основна пиротска забележителност българите обикновено се впускат в кулинарно приключение из местните ресторантчета, кафенета и пазара. Множеството менячници (чейндж бюра) из централната част на Пирот услужливо се притичат на помощ в задоволяването на всяка нова прищявка на нашенеца. Тук без проблем можете да обмените в сръбски динари дори последните два лева, заблудени в портмонето ви.

За пазар тук се идва в събота до обед. Но човек прекрасно може да напазарува и в останалото време от множеството магазини.

Какво купува нашенецът в Пирот?

Разбира се, дюлева ракийка (не повече от литър заради митническите ограничения), хубаво месо, което могат да ви опекат на въглища безплатно направо в месарницата, най-вкусните кори за баница, всякакви млечни изделия без добавка на палмова и хидрогенирани мазнини – кашкавал, сирене, паприка у павлаци (пикантна чушка в каймак), млечен намаз, урда (нежна и вкусна извара).

След пазара и обилното ядене идва време за кафе. Допреди само пет-шест години тук нямаше как да си купите кафе в пластмасова чашка, за да си го пиете на крак. Подобно желание се приемаше с почуда. Кафеджиите държаха да седнете спокойно, да се отпуснете, те да ви приготвят силно и ароматно кафе, да ви го поднесат лично и да видят изписано на лицето ви удоволствието от първата глътка. Появата на

кафето в пластмасови чаши

беше един от признаците за отиващата си от Пирот атмосфера, носталгично напомняща за България от 70-те години на ХХ век. Е, тук все още можете да си купите сладолед на топки във фунийка с вкус, познат от детството, в сладкарничка, в която “се е залюбила вашата прабаба”.

Но лека-полека и тук настъпват продуктите с вредни заместители, лъскавите лавки и магазини и когато купувате хранителни продукти, е желателно да не правите това на юнашко доверие, а внимателно да прочетете етикета.

Друга важна забележителност на Пирот е протичащата през града река Нишава, която минава и през България. На едно от мостчетата над Нишава влюбени дойки заключват любовта си с катинари.

В миналото Пирот, наред със старопланинския град Чипровци, е бил известен български килимарски център. Двата града, които поддържали активни контакти, се намирали на оживен път, използван от

дубровнишките търговци

Оттук търговците поемали с пиротски и чипровски килими към всички краища на Османската империя.

Но местата в Пирот, където най-силно до днес са живи свидетелствата за българската духовност непременно трябва да се посетят от българските гости на града. Това са двете църкви – старата църква Рождество Христово, построена през 1834 г., и по-новата – Успение Богородично, издигната през 1870 г.

В монографията си Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа проф. Елена Генова от Института за изследване на изкуствата при БАН отбелязва, че в Рождество Христово са работили поне

трима самоковски иконописци

Първият е Захарий Зограф, изпод чиято четка излиза иконата на Свети Спиридон със светци. Димитър Христов пък оставил иконите на Света Богородица Одигитрия и Иисус Христос Вседържител. Третият българин, работил в Пирот, е Йоан Иконописец, чието дело са иконите на Свети Йоан Рилски с житие от 1843 г. и на Йоан Кръстител.

В по-новата църква Успение Богородично е творил синът на Йоан Иконописец – Никола Образописов, разказва ни един от местните хора, когото срещаме тук. Думите му се потвърждават и в самата църква. Ако се загледате под една от иконите, ясно ще различите подписа на българския майстор от 1871 г. Тези факти трябва да се знаят и помнят, защото това е нашата обща балканска история, допълва местният “гид” в църквата.

Вижте още… Стар Дойран – любов от пръв поглед