Случаят за т.нар. Юнабомбър е един от най-специалните в историята на Федералното бюро за разследване (ФБР). Не само защото зад този псевдоним се крие един от най-търсените терористи в историята на Америка. Терорист, чиято идентичност ФБР не успява да разгадае в продължение на 17 г. и заради когото води едно от най-скъпите си разследвания.
Историята на Юнабомбър наистина е по-различна. Заради самия него, заради житейския му път, заради каузата му. Мишена на атаките му са университетски преподаватели, учени, инженери, собственици на магазини за компютърна техника. Бомбите му са прецизни самоделки, направени от непотребни материали, които той изпраща най-често в писма. Всяка от тях съдържа грешна улика, с цел да подведе разследващите. И преди да избързате и да направите грешни изводи, нека ви кажа
кой е Юнабомбър
Зад това име се крие роденият на 22 май 1942 г. Тиодор Качински*, познат още като Тед Качински. Един от най-умните американци, прекрачвали прага на университети като Харвард и Бъркли. Обявен от мнозина за истински гений в областта на математиката.
Как и защо един гений, който до днес продължава да настоява, че не е луд, се превръща в терорист? При това един от най-издирваните в Америка. Направил и изпратил 16 бомби, убил общо трима и ранил други 23 души?
Настанете се удобно, защото днес Lifebites.bg ще ви разкаже една история, която поставя много и различни въпроси.
От ранна детска възраст Тиодор Качински се отличава с необикновен ум и интелект. Обявен е за дете чудо. С коефициент на интелигентност 167 (по-високо от този на Стивън Хокинг) Тиодор е квалифициран в училище като гений и изпратен в по-горен клас, за да не забавя акедемичното си развитие.
Макар да посещава всевъзможни клубове и да свири в училищния оркестър, Качински така и не успява да се впише в средата на по-големите деца и да намери приятели. Дори често е тормозен от тях. Майка му Уанда го описва като изключително срамежлив, а един от съседите му – като дете с интелект и ум, каквито не е виждал у никой друг през живота си.
“Никога не сме го възприемали като човек, като индивидуална личност… За нас той винаги е бил ходещ мозък”
– казва след години един от съучениците му от гимназията.
Тиодор е наясно с това
Бори самотата си с изучаването и решаването на сложни математически задачи. А дарбата му в това направление е невероятна. В математиката младият американец вижда смисъл, спасение и надежда.
Завършва училище няколко години преди връстниците си, едва 16-годишен получава стипендия и е приет за студент в Харвард. Негов познат от училище твърди, че тази стъпка се случва твърде рано в живота на Качински и че той е емоционално неподготвен за университета.
“Събраха багажа му и го изпратиха в Харвард преди да е готов… Той дори нямаше шофьорска книжка”
– коментира години след това съученикът на Тиодор.
Мнозина специалисти, ангажирани в случая на Юнабомбър, определят именно Харвард като мястото, което по-късно ще отключи у младия гений неподозирана агресия и желание да убива. И в частност един от експериментите на психолога Хенри Мъри. Харвардският изследовател провежда спорен експеримент, чиято цел е да установи как реагират хора, подложени на извънреден стрес.
Включени са 22 студенти
Един от тях е Тиодор Качински. В продължение на 3 години всяка седмица той е подлаган на вербален тормоз и унижения, с цел да се смачка егото му и да се разклатят вярванията му. Мъри умира от пневмония през 1988 г., на 95-годишна възраст, без изобщо да разбере, че зад псевдонима Юнабомбър, за който е слушал по новините, се крие негово опитно зайче от Харвард. И че за агресията на терориста, който цяла Америка издирва, вероятно са виновни той и жестокият му експеримент.
Качински завършва Харвард и записва докторантура в Мичиганския университет. “Не беше достатъчно да кажем, че Тиодор беше просто умен”, спомня си Джордж Пираниан, един от професорите, с когото Качински работи в университета.
На 25-годишна възраст бъдещият терорист записва името си в историята на Бъркли като най-младия асистент, назначаван някога в престижното учебно заведение. Математическият гений не се задържа дълго там. Не е сред любимците на студентите, които открито не го харесват. Тиодор няма преподавателски заложби. Винаги чете от тефтера си и отказва да отговаря на въпроси.
Две години след назначението си, на 30 юни 1969 г., човекът, който ще се прочуе като Юнабомбър, изненадващо напуска Бъркли.
Сбогува се завинаги с академичния свят
макар колегите му да предвещават бляскава кариера на младия математик.
Всъщност на тази дата Качинки зарязва не само науката, но и цивилизацията. За кратко живее при родителите си в Илинойс, а след това се настанява в околностите на град Линкълн, щата Монтана. Там си построява бунгало в гората, в което няма нито ток, нито течаща вода.
Води скромен и простичък отшелнически живот с малко пари, на който по-малкият му брат Дейвид се възхищава открито. Тед си поставя за цел да живее изключително независимо и природосъобразно. Усвоява тактики за оцеляване. Учи се на биоземеделие. Кара старо колело. Често посещава библиотеката в близкия град, където е забелязван да чете класически произведения в оригинал.
Докато един ден не се случва нещо, което преобръща живота на тихия американец. Качински разбира, че колкото и да се опитва, не може да избяга от цивилизацията и модерния свят. В близост до бунгалото му е започнала горска сеч и строителство.
“Това лято имаше толкова много хора около бунгалото, затова реших, че се нуждая от малко спокойствие. Качих се в планината и открих, че са построили път на средата ú… Не може дори да си представите колко много се разстроих. Това беше моментът, когато реших, че вместо да продължавам да придобивам още умения, с които да живея в пустошта, ще работя, за да си го върна на системата. Отмъщение”
– пише Тиодор Качински.
В периода от 1978 до 1995 г. “лудият гений”, както го нарича списание Тайм, изпраща серия от бомби, доставяни най-често в писма.
Първата бомба
е предназначена за Бъкли Крайст, професор в Северозападния университет. На 25 май 1978 г. пакет с адреса на Крайст като подател е намерен на паркинга на Илинойския университет в Чикаго. Пратката е върната на учения. Той звъни в полицията, тъй като няма спомен да е изпращал подобен пакет. Бомбата избухва в ръцете на полицейския офицер Тери Маркър и наранява лявата му ръка.
ФБР се намесва в случая след третия атентат. Качински е успял да постави взривно устройство в багажното отделение на Боинг 727 на Американските авиолинии. По щастливо стечение на обстоятелствата експлозивът не избухва. Самолетът обаче каца принудително.
През 1980 г. Федералното бюро изготвя първия профил на Юнабомбър – кръстен така заради обектите на своите атаки – University and Airline BOMber. Профайлърите на ФБР са убедени, че зад атаките стои авиомеханик. Правосъдното министерство дори обявява награда от 1 млн. долара за всеки, който даде достоверна информация за личността на терориста.
5 години по-късно, когато при поредния атентат умира собственикът на компютърен магазин в Сакраменто, Калифорния, разследващите все още нямат никаква идея
кой е терористът с писмата-бомби
Тиодор Качински прави пауза от 6 г., за да атакува отново през 1993 г. Този път негова мишена е професор по компютърни науки от Йейлския университет. Никой не подозира, че само две години по-късно, одисеята на Юнабомбъра ще приключи.
Как след като близо две десетилетия успява да заблуди стотици служители на ФБР и полицията, гений като Качински все пак се оставя да бъде заловен?
Ами, не го прави. Разкрит е и предаден на властите от един от най-близките си хора, който дълги години адмирира алтернативния начин на живот на супер интелигентния американец.
Разследването започва да се разплита, когато през 1995 г. редакторите на Ню Йорк Таймс получават писмо, подписано от Юнабомбър. Този път в писмото няма бомба, а предложение. В него той обещава да спре атаките си (като си запази правото на една последна бомба), ако изданието се съгласи да публикува манифеста му от 50 страници. Същото трябва да направи и друго влиятелно американско издание – Вашингтон поуст.
ФБР е на колене. На 19 септември същата година, след 16 бомбени атаки, 3 жертви и 23 ранени, двата вестника публикуват текста Индустриалното общество и неговото бъдеще – станал известен като Манифеста на Юнабомбър.
И тази публичност е причината самоличността на Тиодор Качински да бъде разкрита. Още на същия ден ФБР получава хиляди обаждания от хора, които “имат” информация за престъпника. Някъде в Илинойс обаче един мъж на средна възраст разлиства страниците с Манифеста
със свито сърце
Братът на Тиодор – Дейвид Качински и жена му Линда водят тежък разговор. Линда е убедена, че думите на Юнабомбър, убежденията и вярванията му, страшно напомнят на тези, които е чувала от Тиодор. Дейвид намира стари писма на брат си. Едно от тях е писано през 70-те години и адресирано до местен вестник. Изразите, които Тиодор използва, напомнят поразително стила и мислите на терориста, който цялата държава издирва.
Дейвид организира частно разследване. Опасенията му се потвърждават. Години наред по-малкият брат се е възхищавал на гениалния си батко, избирал природата пред суетата на модерния свят. Настъпва време, когато трябва да го предаде.
По-късно в свои интервюта Дейвид разказва, че единствената причина да го направи е защото искал да помогне на брат си. Той бил убеден, че ако властите атакуват Тиодор, математикът нямало да се даде “без бой”. Затова решава да го предаде и да спаси живота му.
Юнабомбър е обезвреден без проблеми
Арестуван е на 3 април 1996 г. в бунгалото си в Монтана. Заедно с дневник от около 40 хил. страници, в който са описани не само бомбени експерименти, но и повечето от извършените от него атаки. Конфискувана е и бомба, подготвена за изпращане.
Качински се отказва от служебните си адвокати, които се надяват да му спестят смъртното наказание като пледират невменяемост. Американецът твърди, че не е луд и поема защитата си. Цяла Америка следи съдебния процес със затаен дъх. За да си спести прякото му предаване, прокуратурата сключва сделка Юнабомбър да бъде осъден на доживотен затвор без право на замяна.
И до днес Тиодор Качински твърди, че не е луд. Не отговаря на писмата на брат си Дейвид, който продължава да носи етикета брат на Юнабомбъра. По-страшното е чувството на вина, с което Дейвид все още се бори. И мисълта, че именно той е изпратил родния си брат на най-омразното му място:
“Там, където е Тед, в известен смисъл, е най-големият му кошмар. Тотално под контрола на други хора, затворен, далече от небето и дивата природа.”
* Името Качински може да срещнете изписано и като Казински.
Аз съм единствено дете в семейството и често съм завиждал на момчета, които имат братя. Но когато прочета за такъв боклук, като Дейвид, който предава брат си “за да го спасява” и го “праща на най-омразното за него място”, много се радвам, че съм сам, защото можеше да ми се случи и такъв като тоя. За всяка цивилизация, от преди Египет до прединдустриялната, братоубиецът е прокълнат завинаги и има защо. И не е като да не разбирам, че Теди е отнемал животи и осакатявал съдби – видях последните две години от Сръбската война на живо и знам как умират цивилни, но въпреки това Кръвта си е Кръв.
Братоубийството е залегнало и в Библията.нищо ново под слънцето..ТУк и завистта към гения на по-големия брат е налице и “паричките”,които не смятам,че ги е дарил всичките на жертвите..И ако разделим престъпния елемент в биографията на Тед Казински,която му носи 3 доживотни присъди,,всичко останало,което той казва в книгата си за технологиите,за един бъдещ изкуствен интелект,са напълно верни..Ние не сме свободни,не сме независими,а машинариите отвсякъде са ни превзели и човешкото здраве е напълно зависимо от тях…