Може и да ви се стори невероятно, чудно и дори извратено, но в някои части на Азия и до днес могат да бъдат видени висящи ковчези, окачени по скалите. По-конкретно, такива може да бъдат открити в Китай, Индонезия и Филипините. Висящите ковчези са една от най-големите древни азиатски мистерии, но и една от най-забележителните туристически атракции по тези земи днес.
Може би се питате кому е нужно това? Да се изразходват толкова много усилия, за да се изпрати някой починал близък в последния му път и то нависоко, изложен на показ. Защо просто не се погребе, както е прието да се прави по света? Тъй като самото окачване на тежките погребални ковчези на ръба на скалата, преди всичко си е сериозно физическо изпитание. Отговорът на въпроса защо не е никак еднозначен в този случай. И може би никога няма напълно да можем да си отговорим на него.
Но ако се поровим в историята и обичаите на древните азиатци, ще прозрем поне част от този труден отговор. Част от тях са вярвали, че поставянето на мъртвеца на подобна височина от една страна извисява и приближава душата му до
небесното царство
От друга – тялото му няма да бъде осквернено от диви животни или непочтени хора. Освен това за мнозина била много по-пленителна алтернативата тялото им да остане цяло, колкото е възможно по-дълго, пък макар и след смъртта им, отколкото мисълта, че то ще се разложи бързо, погребано в земята.
Висящите ковчези в Китай
Има предположения, че обичаят с висящите погребални церемонии води началото си от 8-ми век. Но повечето източници твърдят, че е доста по-стар. Още от преди новата ера. Китайски експерти установяват, че някои от висящите ковчези са на повече от 3 хил. години.
Според една от най-разпространените теории в основата на странния обичай стоят представителите на древната азиатска общност Бо. Бо са етническо малцинство, заселило се преди повече от три хилядолетия по китайските земи. При управлението на династията Минг в Китай, нейната армия избива безпощадно хората на Бо. До скоро се смяташе, че популацията им е напълно изчезнала още преди четири столетия.
През 2005 г. обаче на територията на китайската провинция Съчуан бяха открити група наследници на Бо. А от варовиковите скали над долината Бохуангу са забелязани да стърчат във въздуха
между 100 и 200 ковчега
Още от древни времена традицията повелява тялото на починалия да бъде покрито с чаршаф. Върху него да се сложат някои мистични за нас, но добре познати и задължителни за Бо погребални предмети. И всичко това да бъде положено в дървения ковчег. Той най-често представлява цяло парче дърво, издълбано по средата. Някои от ковчезите в Съчуан се намират на над 130 м надморска височина.
Висящите ковчези на Бо могат да бъдат открити на още няколко места в Китай. Едно от тях е по поречието на река Яндзъ. Някои от висящите ковчези там са поставени на завидната височина от близо 500 м. В продължение на много години е истинска загадка за хората, как Бо общността е успявала да прикрепи толкова стабилно и устойчиво на природните въздействия висящите ковчези към скалите.
Наскоро направено проучване твърди, че вероятно то се е осъществявало с помощта на примитивна система от макари и въжета. Както и изработвани от Бо дървени скелета. Но дори и така да е, задачата все още изглежда доста сложна и трудно изпълнима.
“В началото просто се чудех как, по дяволите, са стигнали там и не можех да спра да се питам защо. Има толкова много теории…”
Това споделя Уонг – учен, посветил повече от три десетилетия от живота си на изследването на странните, висящи във въздуха ковчези.
Понякога висящите ковчези са били укрепявани от древните хора с мощни дървени подпори. Друг път вместо на ръба на скалата са поставяни по стените във
вътрешността на високопланински пещери
През 2015 г. археолози откриха 131 висящи ковчега в провинция Хубей в централните части на Китай. Всички те окачени по стените на пещери, намиращи се на скала с височина 100 м. и широчина около 50 м. Уонг и колегите му и до днес не могат да обяснят мистерията по провеждането на тези церемонии. И най-вече не могат да си обяснят как тежките дървени ковчези, телата на починалите и ритуалните предмети са били пренасяни на такава голяма височина.
Освен в Китай, висящите ковчези са нещо, на което можем да се натъкнем и във Филипините и Индонезия. Във Филипините се предполага, че традицията датира от преди 2000 г. Свързва се с обичаите и вярванията на племето Игорот, населявало Маунтин Провинс – в северните части на страната.
“Възрастните се страхуваха, че ще бъдат заровени в земята – разказва Соледад – един от живите членове на древното племе. Те не искаха да бъдат погребвани, защото знаеха, че водата в края на краищата ще попие в земята и така тленните им останки бързо ще изгният. Искаха място, където тялото им ще е в безопасност.“
Обичаят да се окачват ковчезите на починалите по скалите, макар и доста рядко,
се практикува и до днес
както в Китай, така и на Филипините и в Индонезия. Голяма е грижата и по опазването на наследството, което някога са оставили по скалите Бо и други азиатски племена. При една от последните акции в Съчуан са реставрирани над 40 висящи ковчега, а 16 други са открити за първи път.
„Те са на повече от 3 хиляди години и са от огромно историческо значение“ – разяснява местният експерт Лин Чан и допълва:
“Те ни показват доста относно начина, по който предците ни са погребвали мъртвите си и какви са били техните традиции.”
Освен в исторически и културен план обаче висящите ковчези са от особено значение и за туризма. Ежегодно хиляди любопитни туристи от цял свят се стичат на местата, където те могат да бъдат видени и до днес. Често висящите ковчези са определяни като най-голямата забележителност и атракция по тези територии.
