Любовта по филмите е сладникава, споделена, кулминира под дъжда, а цялата рода накрая са плеснали с ръце и са се прегърнали… Аз пък ще ви кажа, че любовта в реалния живот е пълна с обрати. Някои са приятни, но други искаш да не са се случвали. Моята любов е цветна като Коледна близалка, сладка като топъл карамел и невъзможна като цветно ухание в света на астматик със сенна хрема.
По-ценното обаче е, че се е случвала. И въпреки трудностите, все още ме кара да настръхвам и да моля съдбата за още едно от същото. Това е то любовта в реалния живот! Ето какво точно имам предвид…
Любовта в реалния живот –
Историята на едно залавяне
Макар и тривиално, е доста неприятно, когато ти се случи да те заловят да правиш нещо “нередно” на неправилното място, в неподходящото време. И трябват желязна воля и нерви, за да продължиш нормално заниманието си. Но не е невъзможно.
Ето така например, след зрелищен купон и разгорещени страсти, изходът от заведението може да ти извади очите с настойчиво крещене да излезеш. Под ръка с обекта на желанието ми, се оказахме на улицата, където тишината беше по-порочна от всякога… Можехме да отидем на хотел. Да, можехме, по дяволите. Но решихме друго. Решихме да отидем в офиса му и това, оказа се, бе пагубно за нашия контакт.
Пространството там не беше решено за такива цели, защото нямаше стаи, а просто заграждения в едно голямо общо помещение. Притаени зад едно бюро, разхвърляхме почти безпаметно дрехите си. Бях се впуснала в страстни целувки по цялото му тяло (Господ да поживи алкохола!), когато някъде в началото на помещението се светна. И докато съобразим да се покрием под бюрото, да съберем бельото си от пода и да изтрием издаващото ни желание от лицата си, покрай нас премина неправилният човек в още по неправилното време.
И макар да поздравиш някого, докато правиш орална любов, невинаги да е най-доброто решение, то сигурна съм, че поне е най-малкото възпитано, макар и с пълна уста… Втрещеният колега бързо напусна местопрестъплението, а аз най-безцеремонно пожелах все пак да си довършим започнатото. Така и стана, и беше наистина незабравимо.
Любовта в реалния живот –
Трудности от общ характер
На този свят са ми се случвали всички възможни стресови ситуации, манипулации и спекулации, всички възможни унижения и осъществяване на най-пъклени планове. Само заради някого. Поредният. Изпадала съм в странно положение да смятам датата на някое обаждане, за да не ми отпадне срещата, дори съм се допитвала до карти Таро. Осигурявала съм невъзможни терени на всевъзможни места.
Заради това проклето хубаво прекарване, заради мисълта, която ме обсебва, когато пожелая някого. В проекта по мърсуването съм въвличала познати, непознати, бивши любовници, приятелки, които ми оставят ключ от непознато място, с карта на местоположението му и аматьорски нарисувана схема на всичко в апартамента, което може да се ползва…
Попадала съм в странни форуми, където под различно име осъществявам контакт с желания човек, писала съм отговори в пресата на някого, без да съм сигурна, че ще ги прочете. Вплитала съм всякакви послания в невинни бележки, съобщения или писма… Веднъж дори се случи да чакам цяла нощ пред входа на възлюбения ми, защото исках да го видя и виех вкъщи от безпомощност. Е, да – в тези моменти е възможно да се случат и
непредвидими обрати
И ето ме мен – седя в бара пред блока на любимия и се опитвам да го срещна “случайно”. Всички професионални влюбени знаят, че за случайностите трябва да се поработи здраво. И както си седях с увесен нос, барманът-собственик на заведението ме заговори.
Класическо и глупаво запознанство, в което аз и влюбената ми душа съзряхме възможност за подкрепа и съучастничество. Достатъчното количество алкохол ме накара с лекота да споделя любовната си мъка. В резултат на което момчето, чието име, убийте ме с камъни, но не помня, ме покани в колата му, от която се откриваше идеална панорамна гледка на входа. Наслаждавах се на наблюдателницата. И на компанията също.
А след по-малко от половин бутилка време чакането премина в необмислена любовна игра. Точно там, в колата, пред входа, който дебнех… Историята после няма никакво значение. Макар че е доста вероятно да ви разкажа и за нея по-нататък.
Има значение любовта, лудостта, сладостта. И да, може да съм луда, но отлично знам, че трудностите по пътя ú, по дяволите, си заслужават. И че точно тези трудности винаги ще ме карат да настръхвам и да моля съдбата за още едно от същото!
