Първата българска оперета и първата българска професионална оперета се появяват у нас по различно време. Но рождените им дати са толкова близки, че е ясно и сега, след 100 години, колко пленително е било това музикално изкуство, за да се превърне така бързо от аматьорско в майсторско.
Според някои, всичко започва през 1905 г. в Пловдив, където в театър Люксембург е изнесено цялостно оперетно представление. Става дума за Царският пуяк от италианския композитор Луиджи Бордез. Според други, годината е 1914, мястото – Шумен. Тъкмо тук на 10 май е представена
първата оперета в България
Каквато и да е истината, съвсем скоро магията ще зарази и софиянци. И то – на професионално ниво.
В столицата с това се захваща оперетният артист и режисьор Ангел Сладкаров. През 1917 г., когато създава първата професионална оперна трупа, той е едва 25-годишен. Включва в състава ѝ артисти като Генчо Марков, Донка Палазова, Иван Радев, Надя хаджи Иванова, Цветана Зографова, Цветана Руменова.
По-късно създателят на първата професионална оперна трупа у нас ще основе и два оперетни театъра – Ренесанс и Кооперативен театър. Ще избяга в Германия след атентата в църквата Света Неделя, за да завърши режисура при прочутия режисьор Макс Райнхард.
А когато се завърне отново в България, ще основе още три оперетни театъра – кръстения на него Ангел Сладкаров, България и Нов кооперативен театър, които скоро след това ще фалират. Но и финансовите затруднения няма да го откажат от майсторството на
родната оперета
И до края на живота си Ангел Сладкаров ще твори изкуство в самодейни оперетни театри.
През 1917 г. обаче, първата създадена от него оперетна трупа има своя звезден миг. Дебютната изява на събраните от Сладкаров оперетни артисти е Маркиз Бонели от немския композитор и капелмайстор Рудолф Делингер. Премиерата е на 10 февруари 1918 г. И ето че началото на професионалното оперетно изкуство в България е поставено.
Още същата година е открит първият постоянен професионален оперетен театър в София – Свободен театър (да не се бърка със съвременния Свободен театър на ул. Кракра). В сградата на някогашния Свободен днес се помещава Националният музикален театър Стефан Македонски. Което го превръща в единствената сцена в София, на която близо 100 години се играят оперети и мюзикъли!
Вижте още… Крикор Азарян – мъдрецът на българския театър
Всичко това стартира с онзи Свободен театър, който заявява съществуването си на 5 декември 1918 г., представяйки
известната оперета Царицата на Чардаша
Спектакълът се играе в голяма зала с места за 1200 зрители! Предстои период, в който тук ще работят диригенти като Панайот Пипков, Тодор Хаджиев, Маестро Георги Атанасов.
Пет години след старта на театъра той дори се разширява. Към него са създадени още два отдела – оперен и драматичен. Ала още на следващата година избухва пожарът в Народния театър и се налага да му бъде предоставена сградата на Свободния, който се превръща в Пътуващ свободен театър и скоро след това се разформирова.
Сред другите първенци в българската оперета са: професионалният оперетен театър Корона (съществува само една година); създадените от бащата на професионалната опера у нас Ангел Сладкаров – Ренесанс, Кооперативен театър, Ангел Сладкаров и т.н.; създаденият от актьора, основател на Свободния театър, Петър Стойчев – театър П. К. Стойчев; и
Художественият оперетен театър
Последният заработва през 1942 г. и е своеобразен наследник на някогашния Свободен, разформирован през 1927 г. По време на национализацията у нас той е последният частен театър в София, който е одържавен. Преименуван е на Народна оперета. По-късно с нов правителствен указ е основан Държавен музикален театър, кръстен на името на първия си директор – Стефан Македонски. Който, между другото, има заслуги за укрепването и на Свободния театър.
Ето откъде днешният Национален музикален театър Стефан Македонски наследява името си. Наследява и сградата на тези велики сцени – Свободен театър и Художествен оперетен театър. И това го превръща в уникално явление в артистичния живот на България, а и на Балканите – защото е
единствен по рода си на полуострова
жанрово-профилиран театър с такава история. Затова и тази година, за стотния юбилей на професионалната оперета у нас, Националният музикален театър посреща на сцената си 140 празнуващи.
На 1 октомври – Световния ден на музиката, в празничен концерт-спектакъл под прожекторите на театъра излизат солисти, оркестър, хор и балет. Целта им е да отдадат почит на създателите на българската оперета. И да изпълнят откъси тъкмо от първите спектакли, играни преди век в първите оперетни театри.
Ако сте сред зрителите, ще имате щастието да гледате откъс от рядко поставяната оперета Маркиз Бонели – дебютната изява на трупата, сформирана от Ангел Сладкаров. Тази оперета
не е поставяна в България оттогава
– по думите на проф. Светозар Донев. Режисьорът, работил с легендарната Мими Балканска, е и режисьор на юбилейния концерт-спектакъл. За него професорът е подбрал и арии, дуети, откъси от балети от оперети като Веселата вдовица, Баядерка, Прилепът, Цигански барон. Ще можете да ги гледате в първата част на представлението.
След антракта е ред на откъси от мюзикъли като Кабаре, Евита, Хелоу, Доли и Бел ами. А също и на прочутия Годежарски хор от оперетата на Асен Карастоянов – Българи от старо време.
Не пропускайте всичко това, за да видите и как ще са облечени актьорите – една от изненадите за публиката. А и за да усетите започналото вече празнично вълнение на изпълнителите. Защото само ден по-рано балет Арабеск също отбелязва юбилей – 50 години от създаването си с премиерния за сезона балет Ромео и Жулиета. Отново на сцената на Националния музикален театър!
