За да си съвършен готвач, ти трябват умения и една добра рецепта, която е в основата на кулинарния шедьовър. За да сбъднеш мечтано пътуване, са ти нужни самолетен билет, кола или автостоп в компанията на приятели. За да намериш отговорите на въпросите, които търсиш, ти трябва цял един живот. Понякога и той не е достатъчен.
Библейската мъдрост гласи, че който търси намира. Който иска, ще му се даде. Дали винаги получаваме това, което търсим?
Дали отговорите, които откриваме са онези, които решават дилемата ни?
Животът е пътническа карта
С прави отсечки, с тесни и криволичещи пътища, с малки станции, на които спираме за почивка, със задънени улици, от които ни се струва, че изход няма, с тунели, с подводни течения, със спускания и стръмни изкачвания, с движение с неограничена скорост, при която не се замисляме за последствията, ако рязко натиснем спирачки.
С каквото и да сравним живота, то няма да ни помогне в търсенето на отговорите. Но ни превръща в приключенци, тръгнали да дирят ключа към своята врата. Какво ли се крие зад нея? Какви ли тайни и мистерии пази тя? Дали ще ни изненада с фойерверки или ще ни попари със студен душ?
У нас по някакъв необясним начин е закодирано търсенето на отговори. Бягаме след тях още от мига, когато поемем първата глътка въздух при раждането си до момента, в който се разделяме със света. Неизбежното Защо? повлича след себе си и другите въпроси: Как? Кога? Какво?
Така, без да се усетим, сме се превърнали в търсачи на отговори – най-често за смисъла. В началото се чудим
защо някой е изцапал най-хубавата ни рокля
защо е проскубал косата на любимата ни кукла. Когато се научим правилно да произнасяме думите, започваме да се питаме защо другарчето ни по чин все умува как да ни скрие учебника, да ни надраска тетрадката или да ни открадне молива за рисуване. Когато се появят първите пеперуди в стомаха, вече се питаме дали тийнейджърът от съседния клас ни е забелязал, дали и в неговите очи гори същият пламък и дали ще ни покани на кино.
С търсенето на тези отговори идват и първите разочарования, първите сълзи и раздели. От измамени надежди, от предателство, от фалшиво приятелство. И докато бавно израстваме първите си тревоги, докато трупаме житейски опит и самоувереност, че онова срамежливо момиче от училище вече е отстъпило място на самоуверената млада жена, нямаме гаранции, че въпросите няма да се върнат при нас като бумеранг. Но този път с по-голяма сила на удара, за който никога не сме готови.
Може би сърцето ни успява да го поеме. Само то си знае. Но не спира да ни води напред. Да направлява разума ни, да ни укротява понякога или да насърчава емоциите ни. То,
сърцето ни няма да спре да ни подтиква да търсим смисъла
на онова велико тайнство, заради което сме тук и заради което съществуваме.
Тайнството, наречено живот. Заради него си струва всяка сълза, всяка усмивка, всяка безсънна нощ. Защото как ще решим загадките, които той ни е подготвил, ако не се впуснем в приключението, което само ние можем да си подарим?
