Ота Бенга е един от онези хора, които преживяват много на брой и наситени изключително емоционално събития за кратък период от време. Късметът все някак си не му достига. Дори когато се съгласява да стане човешки експонат, живеещ в маймунска клетка в зоопарка, нещата отново не се получават така, както му се иска. Животът и съдбата са толкова неблагосклонни към бедния Ота Бенга, че накрая пигмеят решава да сложи край на живота си едва 32-годишен. Какво го довежда до там обаче предстои да ви разкажем в Lifebites.bg.
Ота Бенга се ражда на територията на днешната Демократична република Конго в Централна Африка. Там дълго време не съществува обособена държава. Заради обемистите дъждовни гори и буйната река Конго (втората най-голяма в Африка след Нил) в продължение на хиляди години тази територия е
табу за изследователите
Но ситуацията се променя коренно в края на 19-и век. Както за местните африкански племена, така и за световната история и география.
Кралят на Белгия Леополд II прави няколко експедиции до това непознато за света кътче. В една от тях го придружава великият пътешественик и откривател д-р Дейвид Ливингстън. Белгийският престолонаследник остава очарован от региона и благата, които се намират на територията му и решава, че иска да ги завладее и подчини на собствената си власт. Така и става. Домът на новосъздадената колония е наречен Свободна държава Конго.
По ирония на съдбата обаче новата държава (наричана още Белгийско Конго) не само, че не е свободна, но в границите ѝ се извършват неописуеми зверства. Освен това тя автоматично е причислена като лична собственост на Леополд II. А под негово ръководство и под това на надзирателите му непознатото и спокойно място се превръща в същински ад. Мъчителни наказания и побои с камшик,
безмилостни ампутации на крайници
принудителен труд и масови убийства са само част от неописуемите страдания на насилствено подчинените на краля поданици.
Ситуацията става толкова нечовешка, че дори някои от другите колониални сили започват да надигат глас срещу управлението на жестокия белгийски крал. През 1903 г. Британската империя провежда собствено разследване по този повод и благодарение на него са извършени някои реформи. Въпреки това, доста източници твърдят, че броят на избитите жители на Конго по времето на Леополд II е над 10 милиона. Такова е положението в родината на нашия герой Ота Бенга около неговото раждане.
За рождено място на африканеца се сочи гората Итури, намираща се в най-североизточната част на белгийската колония. Обичаят, властващ над неговото племе Мбути, повелявал хората да се придвижват и живеят в малки, самостоятелни общности от по 15-20 души. Групите често се местели от едно място на друго, спрямо диктуваните от сезоните и условията за лов правила. Съвсем млад
Ота Бенга се жени и става баща на две деца
На територията, която той и семейството му обитават обаче вече е избухнала ожесточена война, вследствие на която там се настаняват някои от най-кръвожадните белгийски бойци. Force Publique – армията на Леополд II, е наистина безпощадна и много свирепа към местното население. Често изнасилват и отнемат живота на селяните, за да ги подчинят и да демонстрират превъзходството и властта си над тях.
Един ден войниците на Force Publique откриват лагера на мини общността на Ота Бенга и избиват цялото му семейство до крак. Той е единственият оцелял – не защото насилниците са го пощадили, а защото по това време младият съпруг и баща не бил там – бил излязъл на лов. Може да се каже, че животът му в този момент е спасен. Но само ако говорим чисто физически. Емоционалната травма, която е нанесена на африканеца, след като заварва цялото си семейство убито, вероятно не може да се сравни с нищо друго. Още по-малко да се опише с думи.
След сполетялата го трагедия, за Ота Бенга се откриват два пътя, по които би могъл
да продължи живота си занапред
Първият – да се скита сам в непроходимите гори на Конго, докато животът го напусне. И вторият – да стане част от нова общност, като създаде ново семейство или пък се впише там като неин помощник. При всяко положение втората перспектива изглежда далеч по-привлекателна от първата. Но съдбата е намислила друг, трети вариант, за развитието на живота на младия бушмен. Може би най-лошият сценарий, който можеше да го сполети, но все пак неговият.
Малко след като губи семейството си, Ота Бенга е заловен и похитен от търговци на роби. Окован е с вериги и е откаран в селскостопанско селище, далеч от истинския му дом – горите. Там африканецът е превърнат насила в земеделски работник. През 1904 г. за негов късмет (или поне така си мисли той по онова време) Бенга е открит и избран сред множеството роби от американския любител-изследовател и бизнесмен Самюъл Върнър. Той бил изпратен в Конго на експедиция, на която да открие автентични африкански пигмеи, които да бъдат представени пред обществеността на Световния панир в Сейнт Луис.
Избраните щели да бъдат изложени на показ като “липсващото звено” между човека и маймуната. Съзирайки Ота Бенга Върнар бил убеден, че това е неговият човек. Бизнесменът откупува бушмена от досегашните му собственици за
килограм сол и ролка плат
Върнър отвежда своите подбрани човешки експонати в Америка. Те се превръщат в най-големия хит на панаира в Сейнт Луис. Хората се тълпят да ги видят и да се порадват на ценната находка. Усетили интереса към себе си Ота Бенга и останалите заловени и отведени пленници започват умишлено да забавляват посетителите, като изпълняват смешни танцувални движения, откопирани от ритуалите на местните индиански племена. Чиито представители между впрочем също били представени на изложбата.
За да видят специфичните заострени зъби на африканските диваци (както ги наричали), зяпачите пък трябвало да плащат. Може и да се изненадате, но бушмените сами измислили и наложили този метод за припечелване на дребни монети, които пъргаво прибирали по джобовете си.
След панаира Ота Бенга е върнат за кратко в родината си. През 1905 г. се присъединява към група от племето Батва. Там среща втората си жена. Но бракът им не трае дълго. Само няколко месеца след сватбата, избраницата на Бенга умира от смъртоносно ухапване от змия. Съкрушен за пореден път в живота си, не след дълго пигмеят отново заминава за Щатите заедно със своя попечител Върнър. Първата му спирка след пристигането е Американският природонаучен музей в Ню Йорк Сити.
Там той отново е показван пред хората във вече познатата роля на
полу-човек, полу-маймуна
Разбирайки къде се крият козовете му, Ота Бенга наистина се вживява в ролята си и често се прави на малоумен, за да забавлява посетителите и да привлича обществения интерес към себе си. Но нещата и този път не се случват по предвидения начин. В крайна сметка директорът на музея отказва да плати на Върнър уречената сума и двойката е принудена да търси препитание другаде.
Заминават и намират място в Зоопарка в Бронкс. На Ота Бенга е предоставена възможността свободно да се разхожда из горите на парка, но чак след края на работния ден. Леглото му (плетен хамак) е поставено на доста необичайно място. В маймунската клетка. Да, това се оказва новият дом на сякаш прокълнатия от съдбата африканец. Дом, който нашият герой е принуден да споделя с иначе дружелюбния орангутан Дохонг и
други маймуни, собственост на зоопарка
Ота получава отговорността да се грижи за поддръжката на клетките, а в работните часове, когато има посетители – да се строява редом с животните, за да бъде наблюдаван от посетителите.
Когато научават за този казус, репортери на The New York Times описват в статия възмущението си от случващото се. След отпечатването ѝ, голяма част от чернокожата общност и по-специално църковните дейци изразяват категорично несъгласие с начина, по който чернокожият им събрат е третиран. Надига се истински бунт. Въстаналата общност изисква от Зоологическата градина да освободи бушмена и да спре да го унижава, показвайки го като
човеко-животински експонат
За сметка на това, посещенията в Зоопарка се увеличават двукратно. Под ръководството на тогавашния министър Джеймс Гордън, той все пак е освободен от „длъжността“ си на експонат в Зоопарка.
Изпратен е в приют за чернокожи. Но животът му не изглежда никак привлекателен. По-късно се мести да живее при приятелско семейство на Гордън, където получава образование и по-късно работа на тютюневите плантации. Отстрани изглежда сякаш най-сетне всичко се е наредило, но не и за самия Ота Бенга. Той не спира да мечтае да се завърне в родината си и отново да е свободен да броди из необятните ѝ и толкова обичани влажни гори.
През 1914 г. бушменът окончателно решава да го направи. Изготвя план за завръщането си в Конго. Започва да събира парите, изкарвани в тютюневата плантация и е сигурен, че съвсем скоро жадуваното завръщане ще се превърне във факт за него. По това време Ота вече знае, че насилникът Леополд II е загинал и нещата в родината му бързо се променят към по-добро.
Но тук идва поредният и последен удар, който съдбата нанася на бедния Ота Бенга. Избухването на Първата световна война слага край на трансатлантическите корабоплавания, а окупацията на Германия над Белгия поставя Конго в тотален бюрократичен шок. Което довежда и до забраната в страната да влизат или излизат каквито или които и да било граждани.
Този път Ота Бенга не е в състояние да се справи. Депресиран от мисълта, че никога вече няма да може да се завърне в родината си, 32-годишният пигмей слага край на трагичния си и изключително тежък и тъжен живот на 20 март 1916 г. Прострелва се с пистолет право в сърцето, изтърпяло толкова много болка, обиди, загуби, подигравки, неправди и унижения.
