Писател, издател, художник и философ – изкуството на мисълта и творението просто преливат от него като пълноводен водопад. Макар и на моменти доста хаплив в изказванията и писанията си, американецът Елбърт Хъбард често е изключително точен в своята преценка. Уцелва право в десетката, колкото и това да не се харесва на съвременниците му или на хората без чувство за самоирония, които днес четат мъдрите му думи. Макар и понякога крайни, остроумията му са изключително забавни, точни и заслужават внимание.
Елбърт Хъбард се ражда на 19 юни 1856 г. в Блумингтън, щата Илинойс. Той е третото подред от общо шестте деца на семейство Хъбард. Училището, което посещават Елбърт и неговите братя и сестри представлява малка постройка с едва
две класни стаи, гледащи към градското гробище
Но това не стряска местните малчугани ни най-малко. Тридесет години по-късно Елбърт Хъбард дори ще опише училищните си години като “пленителни” и “оцветени без никаква следа от тъга”.
По думите на сестра му Мария, бъдещият писател бил доста пакостлив, докато ходел на училище. Често създавал грижи и ядосвал учителите си. Но колко ли горди са били именно те години по-късно, когато немирният хлапак се превръща в писател и известен мислител. А през 1895 г. и в основател на Roycroft. Първата по рода си общност за изкуство и занаятчийство, която става част от създаващото се тепърва по онова време артистично и творческо движение в Америка.
Елбърт Хъбард описва себе си
като анархист и социалист. С цялото си сърце американецът вярва в социалната, икономическа, политическа, умствена и духовна свобода. Ето защо съвсем логично се появява и собствената му печатарска медия – Roycroft Press. Хъбард става редактор и издател на две списания The Philistine и The Fra. Първото се отпечатва върху амбалажна хартия (с каквато се увивали стоките в месарниците) и е изпълнено със сатира и причудливи писания.
А самият Елбърт Хабард казва, че мислите са запечатани в амбалажна хартия, защото “вътре в списанието има месо”. Хъбард постепенно става търсен лектор за различни събития или изказва вижданията си в собствените си магазини от веригата Roycroft. Които от своя страна пък се превръщат в средища за сбирки на будни граждани и на които свободно се водят дискусии за живота и всичко, свързано с него.
През 1912 г., когато се случва трагедията с потъването на кораба Титаник, Елбърт Хъбард не остава безучастен. Той посвещава не малко думи, време и емоции, като пише за трагичното събитие. Но философът дори не подозира, че само 3 години по-късно
ще го сполети същата съдба
като тази на пасажерите, отплували с Титаник. В разгара на Първата световна война – на 7 май 1915 г., британският лайнер, в който по това време се намират Елбърт Хъбард и втората му съпруга Алис, е атакуван и потопен от германска подводница. Семейство Хъбард и стотици други пътници намират смъртта си в ледените океански води.
За да почетем този интересен и изключителен мъж, в Lifebites.bg подбрахме някои от най-запомнящите се и вдъхновяващи цитати на Елбърт Хъбард.
“Не вземай живота твърде на сериозно. В крайна сметка никой не се е измъкнал жив от него.”
“Не сме наказвани за греховете си, а от тях.”
“Никога не се оправдавай. За приятелите ти това не е нужно, а враговете така или иначе няма да ти повярват.”
“Геният може и да има свои граници, но глупостта е свободна от подобни ограничения.”
“Бог не гледа медалите, степените и дипломите, а белезите.”
“Този, който не разбира вашето мълчание, вероятно няма да разбере и вашите думи.”
“Позитивното нещо е по-добро от негативното нищо.”
“Най-голямата грешка, която можеш да направиш през живота си, – през цялото време да се боиш да не направиш такава.”
“Ако страдаш, благодари на Бог. Това е сигурен знак, че си още жив.”
“Всеки от нас е глупак по най-малко пет минути на ден; мъдростта се крие в това, да не превишаваме лимита.”
“Приятел: човек, който знае всичко за нас и въпреки това не ни обича по-малко.”
“Изкуството не е нещо, а начин.”
“Ако служителят винаги е съгласен с шефа, той е безполезен за бизнеса.”
“Ако не искаш да бъдеш критикуван – не прави нищо, не казвай нищо, бъди нищо.”
“Провал не съществува, освен този – да спреш да опитваш.”
“Дълбоко в душата си мъдрецът знае тази истина: единственият начин да помогнеш на себе си е да помогнеш на други хора.”
“Да умреш: Внезапно да спреш да правиш грешки.”
