Великите речи: Имам една мечта – Мартин Лутър Кинг

Датата е 28 август 1963 г. В САЩ президент е Джон Ф. Кенеди. Шест големи правозащитни организации са организирали т.нар. марш за работни места и свобода до столицата Вашингтон. Исканията на демонстрантите са съвсем конкретни. Сред тях – прекратяване на расовата сегрегация в публичните училища; еднакви граждански права за всички, гарантирани от нови закони; прекратяване на расовата дискриминация при наемане на работа; защита на активистите на обществени организации от полицията; гарантирана минимална надница от 2 долара на час. Но този марш ще се запомни с една определена фраза – Аз имам една мечта.

Лидер на една от тези организации е Мартин Лутър Кинг. И през този ден той ще произнесе 17-минутна реч, с която ще остане завинаги в историята. Застава зад микрофона на стълбите на мемориала на президента Линкълн. И заговаря с най-вдъхновяващите думи, които ще бъдат чути при тези паметни събития. Защото в тях се говори за онова, което е най-силният двигател на всяка промяна.

Имам една мечта

Щастлив съм да се присъединя към вас днес в това, което ще бъде записано като най-великата демонстрация за свобода в историята на нашата нация.

Преди сто години един велик американец, под чиято сянка символично стоим днес (Ейбрахам Линкълн – бел.ред.), подписа Прокламацията за освобождение. Този важен указ е ярък лъч на надежда за милионите негри, които бяха обгорени в пламъците на унищожителната несправедливост на робството. За тях този акт бе радостта при разсъмване след дълга нощ на пленничество.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни

Сто години по-късно животът им все още е осакатяван от оковите на расовото разделение и дискриминацията. След сто години негрите продължават да живеят на самотен остров на бедност насред огромен океан на материално благополучие. Сто години по-късно негрите все още мизерстват, запратени в ъглите на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна. Затова ние сме дошли тук днес, за да разкрием това позорно състояние.

В известен смисъл ние се събрахме в нашата столица, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република написаха блестящите думи на Конституцията и Декларацията за независимост, те подписаха полица, на която всеки американец трябваше да бъде наследник. Тази полица беше обещание, че на всички хора – да, за чернокожите също така, както за белите – ще се гарантират неотменните права на “живот, свобода и право на щастие“. Очевидно е обаче, че Америка не е изпълнила обещанието за изплащане на тази полица що се отнася до нейните чернокожи граждани. Вместо да почете този свещен дълг, Америка даде на негрите чек, на който стои печат “Без покритие“.

Но ние отказваме да повярваме, че банката на справедливостта е фалирала. Отказваме да вярваме, че в огромните хранилища на възможностите в тази страна няма достатъчно средства. И така, ние сме дошли да осребрим този чек. Чек, който ще ни даде

богатствата на свободата и сигурността на справедливостта

Освен това, ние сме дошли до това свято място, за да напомним на Америка, че Настоящето е спешно и неотложно. Вече не можем да си позволим лукса да чакаме, нито можем да се залъгваме с успокоителния ефекта на постепенните действия. Крайно време е демократичните обещания да бъдат спацени. Дойде времето да излезем от тъмнината и от самотната долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от плаващите пясъци на расовата несправедливост и да я поставим на твърдата като канара основа на братството. Време е справедливостта да стане реалност за всички Божии чеда.

За нацията ни ще е фатално, ако пренебрегнем спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да отмине, докато не дойде съживяващата есен на свобода и равенство. 1963 не е краят, а началото. Лъжат се всички, които си мислят, че в този момент негрите просто имат нуждата да изпуснат парата, за да са доволни. Пробуждането за тези хора ще бъде грубо, ако нещата продължат, както досега. Няма да има нито мир, нито спокойствие, докато на негрите в Америка не се дадат равни граждански права. Вихрите на негодуванието ще продължават да разтърсват основите на нашата нация, докато не изгрее светлият ден на справедливостта.

Но има още нещо, което трябва да кажа на моите хора, които стоят на горещия праг, водещ към палата на справедливостта. В процеса на спечелване на мястото, което ни се полага,

ние не трябва да извършваме незаконни деяния

Нека не задоволяваме жаждата си за свобода, като пием от чашата на огорчението и омразата. Ние трябва винаги да водим нашата борба с достойнство и дисциплина. Не трябва да позволяваме съзидателният ни протест да деградира във физическо насилие. Отново и отново, ние трябва да се издигаме нагоре, като отговаряме на физическото насилие с висотата на духа.

Удивителният борбен дух, който е обгрънал негърската общност, не трябва да води до недоверие към всички бели. Много от нашите бели братя са осъзнали – и за това свидетелства присъствието им сред нас днес, че тяхната съдба е свързана с нашата. Те разбират, че тяхната свобода е неразривно свързана с нашата свобода.

Не можем да вървим сами

А докато крачим, трябва да си обещаем, че маршът ни винаги ще е напред. Не можем да се връщаме назад.

Има хора, които знаейки, че търсим своите граждански права, ни питат: “Кога ще бъдете доволни?” Няма как да сме доволни, докато негри стават жертва на ужасна полицейска бруталност. Не можем да бъдем доволни, докато на изморените ни от път тела се отказва подслон в мотелите край магистралите или хотелите в градовете. Не е възможно да бъдем доволни, когато движенията на негрите са единствено в посока от по-малкото към по-голямото гето. Няма как да сме доволни, докато себеуважението на децата ни се отнема, а достойнството им ограбва от табели с надписи “Само за бели“. Как да сме доволни, когато негрите в Мисисипи нямат право да гласуват, а негрите в Ню Йорк смятат, че няма за какво да гласуват. Не, ние не сме доволни и няма да бъдем доволни, докато не се сбъднат думите: “Но нека тече правосъдието като вода и правдата като поток, който не пресъхва“. (Библия, Амос, 5:24 – бел.ред.)

Наясно съм, че мнозина от вас са дошли днес тук заради големи изпитания и тежки страдания. Някои от вас идват директно от тесните килии на затворите. Други идвате от места, където стремежът към свобода ви е мачкал в бурите на преследванията и ураганите на полицейската бруталност. Вие сте ветераните на съзидателното страдание. Продължавайте да работите с вярата, че има изкупление за незаслуженото страдание. Върнете се в Мисисипи, в Алабама и Южна Каролина, идете си в Джорджия, в Луизиана. Върнете се в бедняшките квартали и гета на северните градове, знаейки, че по-някакъв начин

тази ситуация може и ще бъде променена

Днес ви казвам, приятели мои, нека не пълзим в долината на отчаянието.

Въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Мечта, излизаща от дълбините на американската мечта.

Мечтая един ден тази нация да се изправи и да заживее според истинското значение на своето верую: “Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни“.

Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството.

Мечтая един ден дори щатът Мисисипи, нажежен от горещината на несправедливостта и потисничеството, да бъде превърнат в оазис на свободата и справедливостта.

Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер.

Имам една мечта днес!

Мечтата ми е един ден в щата Алабама, известен с ужасния си расизъм и с губернатор, който говори за “вмешателство” и “анулиране” – точно в тази Алабама да могат чернокожи момченца и момиченца да се хванат за ръце с бели момчета и момичета като братя и сестри.

Имам една мечта днес!

Една мечта, че един ден “Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави и неравните места поле. И славата Господна ще се яви, и всяка твар купно ще я види“. (Библия, Исая, 40:4-5 – бел.ред.) 

Това е нашата надежда. Това е вярата, с която се връщам на Юг.

С тази вяра ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камък на надеждата. Благодарение на тази вяра ще успеем да превърнем фалшивите акорди на нацията ни в красива симфония на братството. С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, ще се борим заедно, ще влизаме в затвора заедно, но и ще можем да отстояваме свободата заедно.

Знаейки, че един ден ще бъдем свободни

Тогава всички Божии чеда ще могат да пеят, придавайки ново значение на песента:

Моя страна, мила земя на свобода, за тебе пея аз.
земя, в която умряха бащите ми.
земя на пилигримската гордост.
от всеки планински склон нека свободата да звъни.

Ако Америка иска да бъде велика нация, това трябва да стане реалност.

И така, нека да звъни свободата от изумителните върхове на Ню Хемпшир.

Да звъни от могъщите планини на Ню Йорк.

Нека звъни от възвишенията на Пенсилвания.

Да звъни свободата от натежалите от сняг скали на Колорадо.

Нека звъни от красиво оформените склонове на Калифорния.

И не само това

Нека свободата да звъни от Скалистата планина на Джорджия.

Да звъни от планините Лукаут в Тенеси.

И от всеки хълм и възвишение на Мисисипи.

От всяко планинско възвишение – нека свободата да звъни.

И когато това се случи – когато позволим на свободата да звъни и допуснем това да стане във всяко село и махала, във всеки щат и всеки град, тогава ние ще ускорим идването на онзи ден. Денят, в който всички Божии чеда – чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подадат ръце и да запеят думите на стария негърски спиричуъл:

“Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне ние сме свободни!”

---

Видео от прочутата реч Имам една мечта можете да видите тук.

Вижте още от поредицата велики речи на страниците на Lifebites.bg –
Чарли Чаплин във Великият диктатор