Когато работата на преводачите се подценява, се получават и такива неща...
На 30-и септември преводачите по света, занимаващи се с устен и с писмен превод, се събират на по чаша вино, за да почетат паметта на Свети Йероним. Йероним, който умира на тази дата през далечната 420 г., превежда Стария и Новия Завет на латински език и се смята за покровител на преводачите.
Свети Йероним
Веднъж един спортен журналист ми каза: “Спортистите са особена порода хора, по-различни от останалите“. Мисля си, че
същото се отнася и за преводачите
Има редица признаци, които ще ви помогнат безпогрешно да ги разпознаете. С огромна благодарност към труда на тези невидими труженици на словото ще си позволя да нахвърлям няколко примера – забавни, но показателни за тяхната отдаденост към работата и езика. Защото без преводачите щяхме не само да се лишим от едно от най-големите богатства на света – литературата на чужд език, но и буквално щяхме да се изгубим – не само в превода (както често се случва, когато тази работа се върши от непрофесионалисти).
Ако попитате преводача “Къде са ми парите?”, има вероятност да ви отговори с “Where’s my money?”.
Писменият преводач измерва всичко в страници.
“За това време да съм превел 7 страници!”, ще въздъхне той, ако му вържат тенекия.
Любовта и преводачът са странно съчетание. Влюбеният в преводач трябва да има нерви, дебели като корабни въжета. Картинката е следната. Имате годишнина от запознанството и решавате да я полеете. Половин час преди срещата преводачът ви звъни на пожар:
“Виж, изникна ми спешен превод. Утре ще се реванширам!”
Преводачите заминават на почивка с лаптоп – за да поработят. А най-тежкото нещо, което носят в куфара си на път за екзотична дестинация, е двуезичният политехнически речник.
Можете да свалите преводача с… речник. В дома му на най-достъпно място е изложено цялото му богатство: тълковни, терминологични, етимологични, енциклопедични, фразеологични, жаргонни, римни речници, речници на синонимите, антонимите и паронимите, двуезични, триезични, седемезични… Дори на езици, които той не владее, речници, за които изобщо не сте подозирали, че съществуват, та дори, възможно, речника на езиковото разширение, съставен от Солженицин.
Ако нощем вървите по улиците и видите светещ прозорец, голяма е вероятността там да живее преводач, който се труди, загубил представа за време. Ден и нощ, делник и празник са доста размити понятия за преводача.
Когато преводът се подцени, не само в лабораторията, но и в магазина могат учтиво да ни поканят да се наредим на опашка за изпражнения.
Повечето от преводачите имат професионална деформация. Отидете ли с преводач на ресторант, това, което ще го развесели най-много, е преведеното на чужд езикменю.
Отидете ли на плаж, докато се наслаждавате на парада на човешката плът, преводачът ще се хили лудо, оглеждайки табелите.
Но всичко това е “зад кадър”. За читателите и слушателите преводачите – посредници между авторите и тяхната чуждоезична аудитория, обикновено остават невидими и недооценявани труженици на словото. Звучи странно, но (замислете се!), колкото по-добър е един преводач, толкова по-дискретно е неговото присъствие. И колкото по-неумел е той, толкова по-забележимо става посредничеството му.
Преди време ви показахме сладките красоти, които твори българката Бистра Дийн, която живее в Австралия. Покрай тази история се натъкнахме на поредната ни сънародничка, която...
Жорж Папазов оправдава библейската истина, че никой не е пророк в собствената си страна. Почитан в чужбина като един от най-добрите художници на своето...
