Светът на глобалната мрежа и на Фейсбук така е засмукал пръстите и мозъците ни, че повечето от нас са слели реалния и виртуалния живот в едно. Отидем ли някъде, без да се отбележим в социалната мрежа, ядем ли нещо, без да сме го документирали на снимка в Инстаграм и срещнем ли приятел, без да сме се тагнали заедно – все едно не се е случило!
Това и баба го знае. Но съвсем друго е да го видиш нагледно през призмата и ежедневието на 28-годишната ми съседка Вили. Тихо момиче, в един от онези български градове, в които освен да се влюбиш, друго не може да ти се случи… На Вили, въпреки крехката ѝ възраст, обаче отдавна ѝ е минало времето за влюбване. Тя е (относително) щастливо женена, с уморен от живота съпруг, две симпатично шумни деца и работа – мисълта, за която я кара да се прозява дори и на сън. Вили е представител на
масовия потребител на Фейсбук
Всяко нейно събуждане се регистрира чинно в социалната мрежа с едър кадър на чаша с кафе или красив изгрев някъде по света. Сутрешен ритуал, който съседката ми изпълнява, още преди да е изпила реалното си кафе и да е посетила тоалетната в панелния си апартамент, далече от приказната красота на постваните снимки.
Това лято успявам да я изведа на истинско питие в центъра на града, където за разнообразие да се срещне с реалните си приятели, с които обикновено общува във виртуалния живот.
Още преди да сме поръчали
съседката ми вече е успяла да отбележи местонахождението си, да направи снимка на празната маса и да обяви на света, че се готви да разсъни спящото си тяло с чаша топло кафе.
Докато чакаме сервитьорката да вземе поръчката, Вили упорито движи пръсти по екрана на телефона си. “Не че ще изпусна нещо важно, ама нали знаеш – да видя какви са новините от деня”, намигва ми съседката и се повдига от стола си. Току-що е излязъл пост на бившата ѝ шефка Нели. На почивка в Южна Гърция е.
“Южна Гърция, ама друг път! Видях я сутринта да заминават с мъжа ѝ към Манастирище. Имат бостан да берат, компоти със сини сливи да затварят и домата да обират! На това аз му викам всичко друго, ама не и почивка”, кикоти се Вили.
Е, да, ама постът на Нелито смело набира скорост и само
за 5 минути успява да събере 27 харесвания
Срещу едва 4 на Вили и празната маса на кафенето в центъра на града. “Аз пък няма да ѝ го харесам, щото не ме кефи как нахално лъже! И щото докато бачкахме заедно, работа за 5 стотинки не вършеше, а по цял ден само в тоя Фейсбук киснеше”, сърдито размахва телефона си Вили като се разминава на милиметър с подноса на сервитьорката.
“Ау, добре, че не разсипах кафето. Как щях да се снимам с чаша, облята в кафява течност?!“, тюхка се съвсем истински по повод на виртуалното си представяне моята съседка и ме плясва през ръката в момента, в който посягам да отпия глътка от кафето.
“Инстаграм, Инстаграм – първо снимам, после пия и ям!”
– хихика се младото момиче и бързо нащраква около още 520 снимки на двете чаши с кафе и едно стотина селфита. След това най-сетне ще си поговорим на спокойствие. Не за виртуалния живот, а истинския – този извън екрана на телефона, за радостите и мъките в него, за общите ни приятели и съседите от блока.
– Ами аз вече почти не говоря с тях. – повдига рамене Вили.
– Е, как!? – недоумявам аз:
Че нали сте първи дружки във Фейсбук
– Абе всеки се прави на ощипан. Уж приятели във виртуалния живот, пък се подминаваме като пътни знаци на улицата. Иначе си харесваме всички постове и не пропускаме да си лепнем честитка на стените за рождените дни… – разсеяно казва съседката.
– Е, как стават тия неща? – питам на глас себе си: Все пак в малък град живеете?
– Ами, как. Ей така! Нали знаеш Марийка от съседния вход, дето се ожени преди 2 лета. Вече не живее с мъжа си. Ааа, не гледай ти, че вчера са били заедно на китайски ресторант. Тая снимка, дето се държат за ръце, е от първия рожден ден на сина им миналата година. Видях с очите си как Марийка му изхвърли партакешите на онзи през втория етаж. Барбар със слиповете и кърпените чорапи – разплита мистерията около семейното положение на другата ни комшийка осведомената Вили.
Е, добре, де!
Кой в днешно време изхвърля вещите на мъжа си през терасата, питам се леко озадачена. Преди още мисълта ми да е изтекла, Вили добавя подробности по случая:
– Ти не гледай тия целувки и милувки дето Марийчето пуска. Никой не снима сълзи, крясъци и раздори. Нали гледаме уж да сме позитивни. Показваш най-доброто, дори да няма такова, за да завиждат другите. – разяснява вещо съседката.
– Брей… значи всичко в живота на Марийка през последните месеци е лъжа?!
– Ти пък?! Не само в нейния. А, я гледай – това е Даниела от моя клас. Беше певица в София, звукозаписната ѝ компания фалира, върна се да живее на село с техните, ама все още поства снимки все едно е поп икона. – кима Вили към женица на средна възраст, която ни подминава като веган свинска пържола.
– Да, сърдита ми е. Моят Петър спря да харесва постовете ѝ, тя ме изтри от списъка си с приятели и вече не ми говори. – пояснява съседката и ми пъха под носа профила на сексапилна блондинка. Оказва се, че това не е внучката на Саманта Фокс, а бившата певица, но снимката ѝ е обработена с филтър “красиво лице” и базови фотошопски умения. Явно не толкова базови, тъй като под поста се мъдрят
точно 1567 харесвания
“Все ми е тая и за президент на селото ѝ да я изберат! Няма да ми липсват нито сутрешните котенца, нито кученцата или розичките с призив за прекрасен ден, които публикуваше”, клати глава небрежно Вили.
Аз пък мигам на парцали, докато я чакам да се разсмее и уточни, че се е шегувала за цялата тази история. Вместо това съседката продължава да рови в телефона си. Докато съм се прозявала е успяла да сподели и снимката на чашите, пълни с кафе. Доволна е – има над 20 харесвания и съвсем скоро, по нейни изчисления, ще бие лайковете на старата си шефка с несъществуващата почивка в Гърция.
Щастието, казват, не е вечно. Е, това във виртуалния живот със сигурност не е. Вили яростно цъка по екрана на телефона, след което ми го побутва за проверка на правописа и пунктуацията. Сега разбирам какво е помрачило радостта ѝ от бързо набраните лайкове на чашата с кафе.
Някакъв Гошо коментирал, че никога не би седнал да пие дори вода в заведението, от което сме отбелязали, защото кметът на града, който бил рептил, също пиел кафето си тук. Вили учтиво моли въпросния Гошо да не “цапа” стената ѝ с глупостите си и да се обръща към нея на Вие, след като не се познават. И отново ми пъха телефона за проверка на правописа.
Чакай малко! Не се познават ли?
“Ами, да! Ти не общуваш ли във Фейса с непознати. Добавям ги, щот изглеждат нормални или имаме общи приятели. След време обаче се оказва, че или са тролове, или откачалки като този. Или пък са афганистанци, които търсят любовта на живота си, а понякога и африкански милионери, които уж искат да ти завещаят богатството си”, пояснява Вили.
Гошо вече обидено е коментирал, че се познават, но понеже тя е надута пуйка, едва ли си спомня. И пак поради същата причина, нуждата да се обръща към нея на Вие е напълно излишна, тъй като пуйките не можели да мислят и би им било все тая дали им говориш в учтива форма.
Това вече е върхът на сладоледа! Или по-скоро наглостта на тоя Гошо, който изглежда като оплешивяващ, шишкав чичко и който най-вероятно харесва други дебели и плешиви чичковци – щрака по екрана Вили… Но секунда преди да сподели откровеното си мнение, почти насилствено отнемам телефона от ръцете ѝ. Най-малкото виртуална война с непознат психопат ни трябва сега! Нали уж на по кафе бяхме излезли?! Да си поговорим за живота, за радостите и мъките в него?
“Ами, то това си е животът”
– протестира Вили и отчаяно се бори да получи телефона си обратно. Стигаме до споразумение – да ѝ върна апарата, ако просто изтрие въпросния Гошо и коментарите му от виртуалния си живот.
Дадено. Само че преди това трябва да пусне някой позитивен цитат на известна личност, за да прокара горчивия вкус от случилото се.
“Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния”
– лепва крилата мисъл на Ганди доволно Вили. И о, чудо! След точно 3 минути лицето ѝ отново е ясно и спокойно. За по-малко от 180 секунди мисълта на бащата на индийската нация е натрупала цели 18 харесвания.
Добър край, мисля си аз, и махам на сервитьорката за сметката. Признавам, страх ме е какво ще се случи, ако остана още малко тук с Вили. По-добре да се разделим с позитивното чувство от думите на великия Ганди и радостта на Фейсбук обществото от появата им на Вилината стена. Редом до всички останали щедро споделени постове от страници като Убий скуката, Смях на max, Колко българи ще харесаме най-големия идиот на планетата, Провери какво е буджабидонското ти име и т.н.
Е, това е животът днес. Този на екрана на телефона, успешно преплел се с другия – извън него. И с радостите, и с мъките му. С блокиранията, лайковете и виртуалните си емоции. Това е и светът на глобалната мрежа, засмукал не само пръстите, но и мозъците ни, барбар с всичките ни домашни любимци, сготвени манджи, лайняни памперси и неизпити кафета. Това, разбира се, не се отнася за всички ни. А и всеки сам решава къде да присъства по-често – дали
в реалния или във виртуалния си живот
А пък аз ще побързам да споделя този текст във Фейсбук – обещала съм на Вили да я отбележа в поста. Иначе кой ще знае, че съм го написала, ако не е споделен там… нали така?!
