Тя е усмихната, красива и пъстра. Майка е на Тино (Константин), Кало (Калоян) и Карина (кокер шпаньол). И изобретателката на мангошите! Ако не сте чували за тях, явно живеете в паралелна реалност, защото те са световноизвестни. Но ние сме добри и мили и ще ви светнем
що за чудо са това мангошите
Ще ви запознаем с Мариела Скендерова, млада и успяла българска дизайнерка. Освен че откри потенциал в старите гумени обувки и ги превърна във фешън бижута, тя изработва и великолепни чанти. Последното, с което се е заела, са аксесоари за кучета, които наистина са произведение на изкуството.
Как се скача от рекламния бизнес в свой собствен, лесно ли е да си изкарваш хляба с изкуство и други интересни неща ни разказа Мариела в един красив и пъстър есенен ден, същия като нея.
Мариела, как започна всичко и откъде ти хрумна идеята да се захванеш с галоши?
Всичко започна от ателие Манги, с което се занимавах доскоро, а и сега помагам от време на време. Мозъкът ми се настрои на вълна творене и трансформиране на всевъзможни неща и започнах постепенно да виждам всички предмети в ежедневието в друга светлина.
И така в момента, в който съзрях галошите на женския пазар, веднага успях да ги оценя по достойнство и да видя потенциал в тях. Купих, декорирах, подарих на 2 приятелки. Всички ужасно много ги харесаха и казаха, че трябва да ги развия и продавам. И така се започна.
Как стана така, че от високата позиция в рекламния бизнес се хвърляш с главата надолу в съвсем друга сфера?
Причините за тази рязка промяна са няколко. Аз съм такъв човек, обичам новото. Обичам да откривам и да пробвам различни неща (като изключим храната, там съм страшна консерва). Така че след 5 години в рекламна агенция си беше време за промяна. Просто се “изхабих” и не чувствах желание вече да се занимавам с онази дейност.
Работата ми в агенцията беше най-подходящата за онзи период от живота ми. Даде ми страшно много – дисциплина, знания, контакти и след това просто ми дойде време да се захвана с нещо по за душата.
Като мангошите… А минавало ли ти е през ум да се откажеш от това свое начинание?
Да, доста пъти. Единствено, по финансови причини. Сега също съм в труден момент, защото разработването и пускането на нов продукт /марка/ е доста финансово изискващ период и когато нямаш финансиране от трети лица не е никак лесно. А както знаеш, тази година на бял свят се появи Kipra Pets, т.нар. от мен “кучешките ми неща”. Но ми минава бързо, особено когато дойде някой клиент и започне да ахка, и да сипе хвалебствия.
Преди две години беше поканена на седмицата на модата в Бостън. Как се случи всичко, кой те забеляза?
Не разбрах много, много. Бяха ме намерили онлайн, вероятно първо в Etsy и оттам във Фейсбук. Писаха ми и ме поканиха. Там системата е измислена по интересен начин – има си официално място и програма на седмицата, но има и редица по-малки, съпътстващи събития, които допълват програмата.
Това, на което бях поканена аз, е едно от тези, чиято цел е да представи нови, млади за света на модата таланти. Събитието беше предимно медийно, аз очаквах да направя повече контакти с потенциални клиенти. Но имаше и такива, разбира се. Доволна съм, че отидох, даде ми увереност и мотивация да продължа да творя.
А аксесоарите за кучета откъде ти дойдоха като идея?
От НЕЯ, от сродната ми душа на 4 крака, от кучето-човек – Карина. Започнах да правя нашийници на Кари много отдавна и през годините доста хора са ме питали какви са и откъде са. Идеята си съзряваше в мен дълго време и накрая просто я случих. В момента
стартираме с три продукта
– нашийник, повод и декорация за нашийник, но предстои да разширим гамата от продукти.
Сега сме съсредоточили усилията си първо върху това да намерим правилните места за продажба и работим върху онлайн платформите, което ни отнема доста време. Планираме да се обвържем и с различни организации за спасяване и грижа за бездомни животни, като начало ще даряваме 5% от стойността на всеки продаден продукт.
Трудно ли е човек да се издържа от изкуство в България?
Да, трудно е. Всички гледаме да насочим усилията си в продажби извън България, защото там хората могат да си позволят да платят истинските суми, които заслужава една уникална творба, каквато и да била тя. Тук просто много малко хора могат.
Иначе има много, които искат, но не могат да си го позволят. Но тенденцията е добра и тук – много хора започнаха да заменят скъпите дрехи, обувки и чанти на чужди марки с такива на наши творци, които не им отстъпват по нищо.
Опитвал ли е някой да ти краде идеята и да прави подобни на твоите неща?
Да, още в началото като направих мангошите, преди 5 години. Появи се една дама, която си купи 2 или 3 чифта, даже стоеше при нас докато ú зашивахме декорацията. Малко след това една клиентка ми прати линк към обява в OLX, тогава май беше още Продавалник.
Тази същата дама си беше декорирала няколко чифта и ги беше пуснала там. Дори не си беше направила труда да измисли нова декорация, беше копирала точно цвета и вида на моите. Много забавно, но изчезна бързо след това. Пък и грам не ме притесни – имам премного идеи, щях да я изненадвам нонстоп.
Ако спреш да се занимаваш с това, какво друго би правила?
Бих се занимавала със социална дейност. Искам да помагам на деца, които излизат от домове и се чудят къде да се денат в този свят. И/или с кучета под всякаква форма – приют, хотел, гледане, разхождане и т.н. А най-добре с двете накуп.
За какви поводи хората си поръчват мангоши?
Най-често за ежедневието. Но съм правила рекламни, за булки, за куми, за шаферки, за всевъзможни поводи и тоалети. Иска ми се хората да нямат нужда от повод, за да си носят хубавите и цветни одежди. Много ме дразнят обикновенността, сивотата и битовизмът, на които и аз самата понякога съм подвластна. Но се боря с това, де.
На човек не му трябва повод, за да се накипри и да прояви уважение към днешния ден и към факта, че може да го изживее и да бъде такъв, какъвто той прецени и си го направи. Това е начин на мислене и човек може да започне от малките, уж незначителни неща, които да усмихнат деня му. Едни жълти обувки с пеперуди на краката ти в сив, мрачен и дъждовен ден определено са такова “нещо”.
Още от мангошите, чантите и аксесоарите на Мариела може да видите на нейния сайт.
Вижте още една история на успяла българка – тази на Виолета Велчева, която покори Америка с ръчно рисувани обувки
