Художничка по призвание, но с медицинско образование, Елизабет Христова е четвърто поколение артист. И единствената българка в международния екип от 125 художници на анимационния филм Да обичаш Винсент, който разказва за последните дни и мистериозната смърт на Ван Гог.
“Искате да знаете толкова много за смъртта му. Какво знаете за живота му?”, казва една от героините във филма – Маргарет Гаше –
музата на прочутия художник
изиграна от актрисата Сърша Ронан. Точно така – говорим за актьорска игра в анимационен филм, при това – рисуван с маслени бои! Няма грешка.
Авторите на проекта разказват историята на Ван Гог, като пресъздават не само неговия стил на рисуване, но и героите от неговите собствени картини. Ала портретите са застинали изображения. И за да могат да ги раздвижат, създателите на филма, правят кастинг за актьори, които визуално да приличат на нарисуваните от Ван Гог личности. След това заснемат всички сцени с тях, за да бъдат използвани кадрите от художниците на филма.
И ето тук се включва Елизабет, която приятели и колеги по света наричат просто Лиса. Родената в София художничка е
правнучка на големия скулптор
Петър Дойчинов. Нейни картини две години поред представят България в Есенния салон на изкуствата в Каркасон, Франция. Други са в частни колекция по целия свят, тъй като художничката има зад гърба си вече няколко самостоятелни изложби и много групови участия.
Но в рода ѝ е налице и сериозно лекарско присъствие, заради което преди Елизабет записва да учи в Медицинския университет. След завършването обаче веднага се насочва към рисуването. И така вече 13 години.
Едно от най-ярките доказателства, че не е сбъркала, ще видим съвсем скоро на голям екран. Да обичаш Винсент е част от тазгодишната програма на фестивала Киномания, който започва от 16 ноември. Филмът вече дебютира с голям успех в САЩ. На световната му премиера във френския град Анси пък е посрещнат с 10-минутни овации.
Българската художничка
кандидатствала за проекта като на шега. Видяла обявата и изпратила документите си, макар да не се е занимавала с анимация. Когато от студиото я потърсили, организацията все още била в начален етап. Минали още две години, преди Елизабет да застане пред бялото платно, за да нарисува своите близо 750 картини за филма.
Те ѝ отнемат една година активна работа. И служат за илюстрирането на общо една минута от цялата лента за Ван Гог. А филмът е 92 минути. Всяка секунда от него пред очите на зрителите минават по 12 картини.
Представете си колко много е трябвало да бъдат нарисувани! Общата им бройка е 65 хил. За да ги подредите една до друга на земята, няма да ви стигне територията на цял Лондон и ще трябва да заемете и тази на Манхатън. За всичко това са отишли
3 хиляди литра маслени бои
Елизабет и останалите 124 художници, които ги използват, минават през специално обучение, преди да започнат работа по филма. Целта е да усвоят техниката на рисуване на Ван Гог. Така картините им за филма пресъздават не само историята на неговия живот, но и усещането за щрихите на великия постимпресионист.
“Истината е, че нямаме друг език, освен този на картините”
пише Ван Гог в последното си писмо до своя брат – Тео. Днес тъкмо картините разказват за сетните три месеца на холандеца. Сюжетът е базиран на 100 негови творби и на близо 800 писма.
Авторите зад тази идея вече са печелили Оскар за късометражна анимация. Прогнозите са, че ще повторят успеха си и в дългометражната категория. Все пак, говорим за проект, който им
отнема над 6 години
Филмът е копродукция на Полша (в лицето на Дорота Кобела) и Великобритания (представена от Хю Уелчман – тъкмо той е носителят на Оскар за филма си от 2006 г. Питър и Вълкът). Студиата са в Полша (Вроцлав и Гданск) и Гърция (Атина).
Българската художничка рисува и в двете държави, разработвайки образите на Арман Рулен и неговия баща Жосеф. Семейство Рулен са близки приятели на Ван Гог. Имената им са свързани с престоя му във френския град Арл – един от най-продуктивните периоди на художника.
Работата е толкова интензивна, че Елизабет понякога рисува и по цяло денонощие. Ходи с боя по дрехите и под ноктите. И заспива и се буди с мисълта за Ван Гог. Това е то, Да обичаш Винсент. Любов, до която нямаме търпение да се докоснем и ние.
