Фейсбук: Много приятели – голяма самота

Някъде по това време миналата година бяхме в градския парк с три приятелки и си правехме снимки. Докато едната ме снимаше, друга ми подхвърли, че мога съвсем спокойно да бъда “феймъс” (известна). Стига да приема и да добавя някакви си хора за приятели в социалните мрежи. Много приятели. Думите ѝ ме изненадаха, дори донякъде потресоха. Притесняваше ме фактът, че тя е готова на толкова много жертви от страна на личното си пространство – да постави на показ мислите, чувствата, успехите и целия си личен живот пред някой непознат, само и само да получи някакви си 100 лайка. Реших, че това е една

масова повърхностност

и суета при днешните тийнейджъри. Но след като се прибрах и преминах отново през тази ситуация наум, си дадох сметка, че това не е суета. Проумях, че хората на моята възраст търсят чуждото одобрение, защото те сами не харесват себе си; сами не одобряват себе си; самотни са и за да повярват в себе си се нуждаят от чуждото одобрение. А най-вероятно не само тийнейджърите се чувстват така.

Заложено е в психиката ни да искаме да бъдем харесвани и да ни бъде отделяно внимание. Защото когато никой не забелязва един човек, той се чувства сам, невзрачен и неоценен. Да бъдеш оценен от околните е равносилно на думите “Ти си тук! Ти съществуваш и заслужаваш мястото си!”. Но защо ти е да бъдеш оценяван от хора, които не значат нищо за теб?

Защо са ти много приятели, които не познаваш?

Самата аз търся отговора на този въпрос сред моите приятели, които имат дълъг списък с приятели във Фейсбук. И съм забелязала, че когато ги попитам за някой техен очевидно непознат последовател, най-често дават следните отговори:

“Не знам, но харесва същата група като мен”

Тук не става въпрос само за музикална група, разбира се. Говорим за всякакви общи интереси. Защо ти е да приемаш в личното си пространство някого, когото не познаваш въобще, но знаеш, че харесва същата музика, същите сериали и същите книги като теб? Звучи нелепо. А фактът, че дори няма да си напишеш с този човек и една думичка прави ситуацията още по-странна и нелогична.

Ако искаш да общуваш с някого, който има сходни интереси, тогава много по-логично е просто да се присъединиш във вече създадена специална група. Освен че интересите са сходни, там и общуването я някак по-естествено и нормално. А хората не си гледат един на друг снимките, приятелствата, не си четат статусите, предназначени уж само за “приятели”.

“Не знам, но е приятел на приятеля на брата на братовчеда на русото момче от съседния клас”

Аха… Проследих връзката, да знаеш. Е, признавам си, аз никога не съм получавала такъв отговор. Но много често ми се е случвало да ми обясняват, че въпросният човек (за когото съм полюбопитствала) е някакъв далечен роднина на познат, приятел на приятел или просто човек, когото моят приятел е видял веднъж в магазина докато си е купувал дъвки.

Не разбирам, защо ти е да имаш за приятел някого, с когото нищо не ви свързва? Какво се случва, когато станете приятели във Фейсбук? Изведнъж си проговаряте ли? Ставате най-близките хора на света? Не. Определено не. Просто се сдобиваш с още един тип, който да виси изкуствено във френдлистата ти.

“Не знам, но харесва снимките на другите. Може да почне да харесва и моите”

Ъъъ, защо ти е? Да, факт е, че всеки от нас иска да има повече харесвания на профилната си снимка, защото това ни кара да се чувстваме по–специални, но нима се радваш, когато тези харесвания се трупат на база някакви си непознати? Не се ли чувстваш следен? Някак си зловещо е…

“Не знам, но колкото повече приятели имам, толкова по-известен съм”

Възможно е, не споря. Вярно е, че колкото повече хора имаш в списъка с приятели, вероятността да бъдеш известен става по-голяма. Но не ти ли се иска да придобиеш тази популярност заради някакво твое лично постижение, а не поради големия брой непознати “приятели”? Как ще те познават? Като човека с много приятели във Facebook? Онзи с много последователи в Instagram? Пичът, който ме добави вчера? Мадамата, която ми прие поканата наскоро? Наистина ли искаш да те знаят така?

Разбрах за себе си, че хората, които търсят одобрение в социалните мрежи посредством много приятели, които не познават, твърде често са такива, които в личен аспект се чувстват некомфортно – било в семейството, в училище или с приятели. Винаги има някакъв проблем и някъде, в някаква среда човекът се чувства изолиран, не на място, тревожен и недооценен.

Много хора търсят спасение в множество лайкове и двойно повече непознати хора в списъците с приятели. Така изграждат стена от фалшиво самочувствие, зад което се крият, вместо да се вземат в ръце и да работят върху себе си, да се концентрират върху хубавите си черти, да се обичат и харесват сами себе си. И защо избират този фалшив свят?

Защото е по–лесно. А дали са щастливи? Едва ли…

Да обичаш себе си е най–висшето чувство. Защото това означава да искаш да се самоусъвършенстваш, да знаеш къде и как да търсиш хората, които дават криле на душата ти и поставят усмивка на лицето ти. Значи да си даваш сметка, че не е нужно да си “удобна обувка” на всички, а само на тези, които са “удобно краче” за теб.

Дано не звуча егоистично, но за мен щастието е в това да си си самодостатъчен. Не, не да си вълк-единак, а да живееш в хармония със своите позитиви и недостатъци. Да си открил себе си, да знаеш какво искаш и да знаеш как да го постигнеш. Разбира се, аз също имам нужда от одобрение, но не го очаквам от всички.

За мен е важно да бъда харесвана от любимия човек, от близките си приятели, с които ме свързват много хубави моменти. Ще ми се да съм оценявана от хората, които имат подобна на моята ценностна система и тези, които ме зареждат и вдъхновяват с устрема си към успех и ентусиазма си. Останалите нека да харесват някого другиго!

Вижте още от размислите на нашия автор-тийнейджър Лили Ченчева в нейния блог

Прочетете още за синдрома непознати приятели във Фейсбук