Историята на Асен Йорданов е история за полет към мечтата. Защото това е история за създателя на първия български самолет. Човек, на когото са се възхищавали личности като Армстронг и Едисон. И заради книгата му, превърнала се в Библията на авиацията и повела към небето целия свят. И заради храбростта му, наградена с медали в родната му България. А също и заради изобретенията му, изпреварили времето си дори и в САЩ.
История, която си припомняме тази есен, когато се навършват 50 години от смъртта на Асен Йорданов. Но която си заслужава да разказваме с гордост много по-често от това.
“От него, както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация”
е казвал Нийл Армстронг – първият човек, стъпил на Луната. Не само той, но и спътниците му на борда на Аполо 11, са гледали високо в небето, благодарение на Вашите криле –
книга, написана от Асен Йорданов
Публикувана в САЩ през 1936 г., тя се превръща в Библията на авиацията за всички пилоти по света. Това е първото енциклопедично издание по темата. И то – написано разбираемо, с практични съвети, обилни и лесни за възприемане илюстрации (с които Йорданов налага свой собствен образователен стил на визуално представяне на информацията).
Съвсем скоро след появата си Вашите криле е преведена на руски, японски, френски, немски… и става настолно четиво за въздушни асове от различни държави за десетилетия напред. Според някои генерали, с тази книга Асен Йорданов е скъсил с месеци избухналата впоследствие Втора световна война – заради новите методи за подготовка на пилотите.
Години по-рано българинът участва пряко в други войни, сражавайки се за родината си. На самолет, разбира се. Техниката и в частност – авиацията, го влекат от малък.
Интересът му към летенето
се проявява през летата в бащиния чифлик в едно врачанско село – Згориград. Там малкият Асенчо “решава и успешно скача с чадър от високо, като връзва с канап чадърените пръчки – да не се извият и да го издържат”, пише в книгата си Семейна сага покойната Вера Мутафчиева, роднина на Асен Йорданов по майчина линия (баба ѝ Параскева Трифонова е била сестра на неговия баща).
Згориградският Икар, както го нарича проф. Мутафчиева, иначе е роден на ул. Денкоглу в София. Баща му Христо е бил учен (инженер и химик), директор на Търговската гимназия в Свищов и управител на Централната земеделска банка. От него Асен наследява отношението към техниката и науката (а също и от честите посещения в гимназията на баща си, където, макар и малък, се е заседявал в часовете по физика например). Учи се да
шофира още невръстен
на новия Форд на баща си – автомобил, който за времето си е бил сензация в София. На него разгадава и всички тайни на мотора.
Впечатлен от любознателността на своя син, д-р Христо Йорданов го води по технически изложения из Европа. Техни семейни приятели пък канят момчето да ги придружи в Париж, когато легендарният авиатор и самолетостроител Луи Блерио извършва първото прелитане над Ламанша със самолет.
Същото лято Асен става свидетел и на скоростния полет на американеца Глен Къртис във Франция (дотогава се е смятало, че такава скорост няма да понесе на никое живо същество). И безвъзвратно е пленен от идеята да лети.
Три години по-късно Асен Йорданов вече е в школата на Блерио в Етамп, Франция. Но съвсем скоро се връща. Причината: избухването на Балканската война. В която той се включва като доброволец на прага
на едва 17-ата си година
Разпределен е в аеропланното отделение и присъства на първите бойни полети. След войната продължава да се навърта край самолетите и да се самообучава по аеродинамика.
Построява безмоторен модел, който с изтегляне се издига до 12 м височина. Комисия наблюдава полета и му зачислява мотор от пленен през войната френски самолет. Асен Йорданов трескаво чертае бъдещия си аероплан. Построява го през лятото на 1915 г., ненавършил още 19!
В модела си за пръв път в света въвежда третото крило, което служи за стабилизиране на машината при по-големи наклони. Аеропланът е събитие за цяла София – изложен е в царския манеж и всички в околията се изреждат да видят чудото. Уви, самолетът му не е запазен до наши дни. Но пък след тестването му в полет става повод за
началото на българското самолетостроене
Асен Йорданов, вече опитен пилот, участва и в Първата световна война. За проявената смелост в бойните действия е отличен с Орден за храброст. След края на войната обаче на България ѝ е забранено да има самолети.
И авиаторът насочва поглед към други опции да преследва мечтата си. Чува за състезание, обявено в далечните САЩ. През 1921 г. там се търсят смелчаците, които ще обиколят света със самолет за по-малко от 100 дни.
Заедно със своя колега Гаврил Стоянов се примолват на властта за средства и са изпратени с благословията на Александър Стамболийски отвъд Атлантика да прославят България. Само че, когато стигат в Новия свят, се оказват единствените, дръзнали да се явят на състезанието. И то е отложено. Без познания по английски и без средства,
Асен Йорданов остава в Щатите
За да си стъпи на краката, рине сняг, работи като хамалин и дори като летец-каскадьор в Холивуд (за все още неизвестните тогава Парамаунт пикчърс). След като овладява езика, става чертожник в конструкторските екипи на заводите Къртис. На същия онзи Къртис, когото като малък е гледал в скоростния полет!
Започва да се издига в компанията. Работи по проекти за Боинг и не само. Междувременно завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство.
И през 1941 г., 20 години след идването си тук, основава свое собствено дружество, което е тясно свързано с военната отбрана на САЩ.
Кръщава го Джорданофф
(името, с което се прочува зад Океана). Ателиетата му са на пъпа на Ню Йорк – на Медисън авеню. Открива и авиационно училище, превръщайки го в най-авторитетната школа за подготовка на пилоти за американската гражданска авиация. Покрай обучаването на летците пише и известните си книги (освен Вашите криле, има още 8).
Самият Асен Йорданов става авторитет за големи имена в науката. Като известния физик Томас Едисон например. Той се допитва до Джери (както е познат Йорданов на американците) във връзка със своите разработки. Едната е за първите хеликоптери, а другата – за свързания с тях радар.
Българинът също работи върху свои изобретения. Открива специална съставка, която предпазва авиогоривото от ниските температури при полети на големи височини. Сред създателите е на автомобилната въздушна възглавница. Особено голям е
приносът му за комуникациите
Згориградският Икар създава апарат за далечни конференции – т.нар. Джордафон, който използва записите на разговорите на желязна тел (база за появилите се 5 години по-късно магнетофони с ленти с железен прах).
Изобретение, което предшества с 30 години навлизането на телефонния секретар в масова употреба! И половин век преди появата на новите съобщения от ерата на сегашния интернет, за която Джордафон също допринася.
Защото чрез дълга съдебна битка Асен Йорданов успява да извоюва телефонните съобщения да не бъдат третирани като държавна тайна. Отварянето им, известно в историята като Джордафон докет, позволява на редица открития и нововъведения да комуникират взаимно.
Не е нужно да разбираме и помним всичко това. Достатъчно е да казваме, че
Асен Йорданов променя модела
на комуникациите. Самият той, така комуникативен, се превръща в герой на своето време – и докато живее в България, и след като тръгва от нулата в САЩ. Там Джери е легенда приживе. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк. Портретът му краси нюйоркското летище Ла Гуардия. Музеят Еър Спейс е изложил личните му вещи.
Е, от тях няма да научите, че българинът, постигнал американската мечта, е бил ухажван от жените. Женил се е три пъти. Последния е бил вече 59-годишен, а съпругата му Люсил Андрюс остава с него до последния му дъх на 19 октомври 1967 г.
След смъртта му прахът му е разпръснат над САЩ. На дома му обаче остава табелката, на която асът държал да пише:
“Асен Йорданов – български пилот авиатор”
Ако научавате това сега и се чудите защо не сте го знаели по-рано, замислете се, че у нас трудът на живота му – Вашите криле,
излезе на български
едва преди две години. Почти 80 лета след американския си дебют. Човекът, благодарение на когото все пак четем Асен Йорданов на български, е професорът и генерал-майор Борис Бонев, председател на Българската аерокосмическа агенция.
С негова помощ тази година у нас за пръв път излезе и биографията на Йорданов, писана от сестрата на авиатора – Милка Маркова. Първото издание на книгата ѝ Асен Йорданов и авиацията е публикувано на български през 1995 г., но в Париж. Там, където се оформя голямата мечта на един от най-големите българи.
