Любен Каравелов: Мисли за това кои сме ние

Поет, писател, публицист, журналист, енциклопедист, етнограф, книжовник, будител, революционер, национален герой… Любен Каравелов е от възрожденците, чиито имена са изписани с най-ярки букви. Допринася значително за формирането на българската обществена мисъл по време на Възраждането. Участва активно в борбите за освобождение на народа от османско владичество.

Роден е на 7 ноември в Копривщица, но точно коя година – това не е много ясно. Догадките се въртят някъде между 1834-та, 1835-а и 1837 г. Произходът му е знатен, семейството – заможно. Има трима братя и три сестри, сред които известният следосвобожденски политик Петко Каравелов. Първо учи в килийно училище, после по взаимоучителната метода, а след това става ученик в първото класно училище на Найден Геров. Следва гръцки гимназион за две години, а след него се мести в училището на Геров в Пловдив. След Пловдив е изпратен в Одрин да учи за абаджия.

След завръщането си в Копривщица се хваща да помага на баща си в джелеплъка (търговия на дребен рогат добитък). При обиколките си из пазарите на Османската империя, Каравелов се запознава с българския бит, но и добива отблизо представа за неволите на обикновените българи. В следващите години ще записва народни песни, ще се захване и с

изследвания в областта на етнографията и фолклора

Животът му е на път – около година живее в Цариград, после потегля към Одеса, установява се в Москва, където се опитва да учи в Московския университет. Не е приет, но се записва като слушател. И понеже лекциите не го удовлетворяват, така и не се явява на нито един изпит. Въпреки това чете много, основно революционна и философска литература. Влиза в забранен кръжок на руските революционни демократи и дори е поставен под полицейски надзор.

Още там започва да развива книжовната си дейност. Прави първи поетични опити, включва се в издаването на списание Братски труд. В Москва се ражда една от най-известните му творби – повестта Българи от старо време.

В началото на 1867 г. Любен Каравелов е принуден да напусне Русия

и се установява в Белград, където се жени за сръбкинята Наталия Петрович. Нямат деца, но за сметка на това тя активно се включва в дейностите на съпруга си в българската националноосвободителна борба. В Сърбия Каравелов се опитва да обедини българските емигранти за борба за свобода на отечеството. Но си навлича гнева на сръбските власти и в крайна сметка през 1869 г. се установява в Букурещ. Там издава вестник Свобода, а негов помощник е Христо Ботев. По-късно двамата издават вестник Независимост.

През май 1872 г. Любен Каравелов е избран за председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК), но след смъртта на Васил Левски е принуден да се оттегли, заради несъгласия и недоразумения с другите членове на организацията. Настава разрив и с Ботев. Каравелов спира издаването на вестник Независимост. И макар да остава загрижен за борбата за свобода на българския народ, се отдава повече на

наука и книжовна дейност

По време на Освободителната война се завръща в България в служба на руските войски. През февруари 1878 г. посещава Сан Стефано и се среща с граф Игнатиев. След Освобождението се включва в създаването на комитет Единство, който организира Кресненско-Разложкото въстание. Любен Каравелов умира на 45-годишна възраст в Русе. Денят е 21 януари 1879 г., а причината – туберкулоза.

В следващите редове от Lifebites.bg си припомняме част от мислите на поета-революционер, написани от него в статии и фейлетони:

“Изящната книжевност е огледало на народният живот; науката е божествена истина, която трябва да бъде свещена за всеки човек. А ние си играеме с тях! в какво състояние се намира нашата книжевност? На какво е заприличала между нас свещената наука?”

“И така, ако на тоя свят има нещо глупаво, то това нещо трябва да се търси между нашите писатели. Бог да прости! У нас всеки един „синигер“ иска да пее и да пише стихотворения; всеки един бозаджия желае да пише за астрономията; у нас всеки един празноглавец се старае да бъде дипломатин.”

“Кръчмата е нашата учена академия, кавенето е наша гимназия, а чашката е наша библиотека.”

“Чорбаджилъкът, агалъкът и пущалъкът са всичко, а човещината, учението, образованието и знанието не са нищо. Ако искаш да бъдеш почитаем, любим и уважаем, то трябва да имаш роднини между чорбаджиите; а ако искаш да бъдеш чорбаджия, то да целунеш калната пета на кадията три пъти.”

“Иди сега и познай кои сме ние! У нас всичко е шупнало, а нищо не е втасало. всичко е избъбнало, а нищо не е цъфнало.”

“Правилно ли е сега да се смеем на другите, а ние сами да подпадаме под същата категория? Старите и умрелите времена нямат значение за живите народи, които днес живеят и вървят напред.”

“За да бъдат свободни един човек и един народ, те трябва да уважават свободата и на другите народи; а за да бъде човекът човек, трябва да уважава и правото на другия човек. Това е казано ясно.”

“У нас са захванали да ценят хората по ръкавиците и по мустаките; а умът им, разумът им и честта им са съвсем маловажни неща.”

“Един русин ми разказваше, че у българите съществуват две крайности: българите са или много умни, или много глупави; или много работни, или големи хайлази; или много честни, или много безчестни; или много осторожни, или много луди; с една дума, между българите се намират такива безчестни хора, каквито вие никъде не би можели да намерите, и обратно.”

“А от какво произхожда всичко това? — От нашето подчинено положение, от нашата политическа смърт от нашето гнуснаво возпитание и от нашето още по-гнуснаво образование.”

“Тежко и горко на нашият народ, ако той остане дотолкова назад, щото различни шарлатани да защитават интересите му!”

“Трудни и високи науки няма на тоя свят, има само трудни изложения, които не е в състояние да смели нашият малко образован стомах. Науката е проста, следователно и нейното изложение трябва да бъде просто и понятно. Ако тая или оная книга не е написана ясно и понятно, то тя никому няма да принесе полза. Обязаността на всеки писател и на всеки педагог е да бъде прост и да говори със своят собствен език. Науката не търпи никакви ораторства и никакви схоластически мъдрословия.”

Вижте още: Бъдете будители и изградете сами бъдещето си