Искам да ви разкажа за усещането да откриеш перфектната перла. Не съм ловец на бисери, а опитът ми с мидите се изчерпва с няколко неволни порязвания на плажа през лятото. Но опознах усещането, чувството да разтвориш една черупка и отвътре да заблести твърдият заоблен предмет, символизиращ щастието. Може би защото специалистите казват, че от около 3 тона миди излизат едва 3-4 перфектни перли…
Всъщност и моята перла също се показа за първи път на плажа. Но на един въображаем плаж, нарисуван на картина. Един сюрреалистичен плаж, за който едно красиво момиче е изпяло песен. Там, на този морски бряг, стои едно момче, което се казва Кафка. Но не Франц Кафка. Кафка Тамура…
Моята перла се казва Харуки Мураками. Не бих могъл да кажа какво е теглото на книгите, които съм прочел, преди да го открия. Срещах името му в книжарници и библиотеки, попадах и на статии, подобни на тази, в различни блогове. Но за първи път отворих негов роман в началото на пролетта преди няколко години.
Кафка на плажа
При автор като Мураками началото никога не е лесно. Думите и изреченията вървят гладко и с музикална стъпка, но предварително приученият да търси логически връзки и обяснения читател се спъва дори и по гладката повърхност на великолепния му стил. За някои може да е и шокиращо – сякаш пързаляйки се с кънките си, изведнъж пропадаш в дълбоко и студено планинско езеро и нямаш около себе си жизненоважния кислород. Но с времето потъваш в дълбоките води, в света на Мураками. И усещаш, че вече не ти трябва познатият кислород. Ставаш част от езерото и започваш да живееш и да дишаш вътре, в него.
Това се случи с мен след първите 100 страници от Кафка на плажа. Историята ме понесе със своя ритъм на мистична песен. Историята на 15-годишния Кафка, на стареца Наката, на говорещи котки, мистериозни библиотеки, дъждове от риби и пиявици…
Книгата свърши. Без отговори
Също като филмите на късния Дейвид Линч. Останаха само въпросите, усещанията, акордите. Образите. Идеите. И това направи книгата още по-магическа за мен.
Ако на някой му прозвучи наивно това, че наричам Мураками свое, лично откритие, ще му кажа, че всеки запален читател на този писател би трябвало да го приема като свое, лично откритие. Защото всяка книга на Мураками е като симфония, която обаче читателят сам трябва да изсвири. Защото всеки прочит на тези книги от различен човек звучи по съвсем своеобразен начин. Точно затова Мураками е лично откритие. За всеки читател. Перфектната перла.
Нямаше как да не продължа да живея в магичното езеро. Първо със Страна на чудесата за непукисти и краят на света. После с Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване. И със След мрака. Дойде ред и на великолепната Хроника на птицата с пружина. След това прочетох последното изречение от третия том на 1Q84. И чаках с нетърпение първото на Норвежка гора…
Светът на Харуки Мураками води до пристрастяване
Свикне ли с него човек, този свят се настанява в подсъзнанието и стои там като великолепна палитра от усещания, идеи, въпроси. И музика. Но в този свят има и опасности. Така че ето моите съвети (а аз все пак не съм някой мастит литературовед):
| Първо, не търсете отговори на всички въпроси, възникнали в съзнанието ви от книгите на Мураками. Отговорите няма да ги прочетете. Те ще останат някъде у вас – в ъгълчетата на подсъзнанието, в които повечето хора трупат паяжини и прах. Тези отговори няма да се покажат чрез усилия на волята, но те ще си останат у вас и в определени моменти ще ви напомнят за себе си – като акорди от далечно пиано или крясък на непозната птица. |
| Второ, не четете книгите на Харуки Мураками бързо. Не се притеснявайте да се връщате и препрочитате, да си водите записки. Поглъщайте думите му бавно, защото само така се усеща целият аромат на старото вино. Наслаждавайте се на стила. На странностите. Идеите. На изваяните като от скулптор образи. Радвайте се и на собственото си объркване, което понякога ще ви носят думите в неговите романи. |
| Трето, не търсете логика. Мураками е река, която не винаги тече по най-прекия път от извора в планината към морския бряг. Понякога тръгва точно обратно, друг път излиза от коритото, преминава през подземни пролуки, за да се появи отново на най-неочакваното място. |
Четвърто, четете Мураками винаги заедно с музика. Но не вашите любими песни, а композициите, за които той самият пишев книгите си. Освен че тази музика ще ви помогне да потънете още по-дълбоко в света на романите му, тя ще ви доближи и до основните му идеи. Почти във всяка глава Мураками пише за песни и композиции. Самият той казва, че това е музиката, която е слушал, докато е писал книгата. Не си спестявайте това усещане. |
| Пето, може би най-важно – дайте си сметка, че тези книги ще променят начина, по който гледате на света. Колкото и абстрактни, метафизични да са, те може да ви накарат да се запишете на плуване, да откажете цигарите (или да пропушите), може би да намерите удоволствие в гладенето, готвенето или чистенето с прахосмукачката, да съзерцавате луната, да заобичате странни музикални произведения като Симфониетата на Яначек, да заминете на пътешествие в Япония, или да отидете на дъното на някой пресъхнал кладенец, за да мислите необезпокоявани. |
В заключение мога да кажа, че обичам хубавата художествена литература и в никакъв случай не държа да чета само постмодернистични книги. Харесвам и класиците, Достоевски ми е един от любимите. Радва ме уникалният свят на диска, създаден от Пратчет. Харесвам откровения стил на Вонегът, непризнаващата граници фантазия на Бредбъри, магически-натуралистичния език на Маркес… и какво ли още не.
Но се чувствам истински щастлив, че съм съвременник на автор като Мураками. Че човек като Харуки Мураками живее и твори тук и сега – на тази земя, в това време. Радвам се, че някой ден ще ни зашемети със следващата си история, която вероятно точно сега се ражда във въображението му. Щастлив съм, че пред мен стоят неотворени и още негови книги… Защото, както вероятно би казал Мечо Пух, има и нещо по-прекрасно от това да откриеш перла. Перлата да не е само една…
