Лорд Сандвич, роден на 13 ноември преди 299 години, не се казва така, защото е измислил сандвича. Всъщност, сандвичът е кръстен на него. И по-точно – на неговото графство в Англия.
Освен това, Джон Монтагю, както е истинското име на лорда, не е първият в световната история, който се е сетил да сложи телешко между две филии хляб – има сведения, че преди него още в Средновековието хората са ползвали филиите вместо чинии и ядяли и тях, и месото върху тях с ръце. Идеята хлябът да се маже с масло пък хрумнала на великия Коперник (по времето, когато управлявал замъка Аленщейн). Само че никога
преди четвъртия граф на Сандвич
светът не е знаел как да нарече онова, което днес се е превърнало в храната на XXI век. Трябвало да се появи Джон Монтагю! Той толкова обичал да играе карти, че не желаел да прекъсва играта, за да яде. И поради необходимостта да държи картите с едната си ръка, наредил на прислугата си да му носи филии хляб с плънка между тях. С идеята да му е по-лесно да се храни само с другата ръка.
Годината е 1762, а това гениално хрумване толкова допаднало на обкръжението на графа, че скоро всички благородници започнали да си поръчват същото като на лорд Сандвич. Което бързо било съкратено само на сандвич. И това определение се настанило трайно в световната кулинарна история.
Заслугата
не е непременно на комара, по който благородникът от английското графство в Кент безспорно си падал. Биографът на лорд Сандвич – военноморският историк Н. Роджър, твърди обаче още нещо.
Макар Монтагю действително да е имал слава на страстен картоиграч, той е бил изключително зает от сутрин до вечер с държавни дела. И тъкмо заради тях поръчвал на прислугата си сандвичи – за да се храни, докато със свободната си ръка прелиства страници, пише писма и подписва документи.
И наистина, в ръцете на лорд Сандвич е поверено толкова много, че те наистина са буквално заети. В годините заема различни ръководни длъжности. Бил е например Първи лорд на Британското адмиралтейство. И в ролята си на такъв
подкрепя капитан Кук
като купува и екипира корабите му по време на втората и третата експедиция на изследователя.
Затова и когато през 1778 г. Джеймс Кук открива Хавайските острови (както са известни днес), ги кръщава Сандвичеви острови. В чест на своя покровител. Името им постепенно излиза от употреба в края на XIX век, но пък Южните Сандвичеви острови (между Южна Америка и Антарктика) все още пазят своето.
Самият Монтагю е запален пътешественик. Още 11-годишен, наследява графство Сандвич от дядо си (бащата на Джон е починал, когато момчето е било едва на 4 г.).
Младият лорд Сандвич
получава образованието си в Итън и в кеймбриджкия колеж Тринити. След което прекарва много време в пътувания. Първата му голяма обиколка е из континентална Европа – т.нар. Гранд тур, предприеман от много благородници в онези години. Следват Гърция, Турция и Египет, части от тогавашната Османска империя.
При завръщането си в Англия, става част от Камарата на лордовете, където привлича вниманието със своите речи и постепенно се изкачва по стълбицата на държавното управление. Сред длъжностите, които са му поверявани през годините, освен Първи лорд на Адмиралтейството, са и тези на държавен секретар и на началник на пощите.
Уви, за разлика от служебните успехи,
на любовния фронт
лорд Сандвич се сблъсква с отчаяние. Не че му липсвало дамско внимание, но Дороти Фейн, за която Джон избира да се ожени, му носи мрачни дни. Тя успява да го дари със син, който по-късно ще стане петият граф на Сандвич. Но нейното влошаващо се психично здраве е истинска трагедия за младото семейство.
Без да знае, че зад ъгъла го дебне и по-голяма драма, лорд Сандвич търси утеха в прегръдките на 17-годишната певица Марта Рей. Монтагю ѝ помага да завърши образованието си. Тя пък се превръща в негова дългогодишна любовница, от която графът има пет или може би дори девет деца!
Двамата влюбени живеят на съпружески начала – нещо скандално за тяхното време. При все, че благородникът официално все още е женен за болната си съпруга. Истинската беда обаче тепърва предстои. Чарът и славата на Марта Рей ѝ навличат опашка от ухажори. С някои от тях тя вероятно си позволява краткотрайни забежки. Може би и с войника Джеймс Хакман, с когото я запознава тъкмо Сандвич.
Хакман става чест посетител на Марта и дори ѝ предлага брак на няколко пъти. Всичките – посрещнати с отказ. Въпреки това обожателят става все по-обсебен. И ревнив. Той я преследва на всяка крачка. Включително и на 7 април 1779 г., когато Марта излиза от дома си, за да иде
на опера със своя колежка
Хакман я спира на улицата, за да я пита къде отива, но певицата, може би подразнена, отказва да му отговори. И продължава към Кралската опера в лондонския квартал Ковънт Гардън. Като вижда Марта да се отправя натам, ревнивият ухажор си внушава, че тя ще се среща тайно с барон от квартала. Такава връзка така и не е доказана след смъртта ѝ. Която застига певицата пред самата опера – с изстрел от пистолета на Хакман.
Убиецът се опитва веднага да сложи край и на своя живот, но неуспешно. Полицията го арестува и съдебната присъда е смърт чрез обесване – изпълнена пред голяма тълпа в Лондон, два дни след погребението на Марта.
Отмъщението
вече е без значение за лорд Сандвич. Той е съсипан от смъртта на любимата жена. И не успява да се възстанови от трагедията до края на собствения си живот.
От който оставя на света и на наследниците си най-важното – името. И до днес граф Сандвич, единадесети поред, е член на Камарата на лордовете. Сегашният носител на титлата е и един от собствениците на популярната в САЩ верига за хранене Earl of Sandwich.
Дори да не стъпите никога в нея, спомнете си за лорда, хванал с една ръка картите, следващия път, когато държите сандвич в своята.