Железен път и бои в метални туби. Тези два факта променят живота на художниците в средата на 19 в. Едно ново поколение творци насочва вниманието си към светлината, въздушната атмосфера и изменението на нещата под тяхното влияние. Те осъзнават, че могат „да уловят мига“ само ако излязат навън. За целта просто нарамват палитрата и боите, качват се на влака и излизат от града – край реката, гората, сред природата. Не прави изключение и основателят на импресионизма Клод Моне.
Под влияние на фотографията се променя възприятието на движението, което не дава ясна картина и е размазано (първите фотоапарати дават такова виждане). Новата техника на рисуване се базира на твърдението, че всички нюанси се разделят на основни и допълнителни цветове. Чистите бял и черен са сведени до минимум. Цветните петна се нанасят на платното с бързи, ситни замахвания на четката и се сливат в едно, ако се гледа на тях от определено разстояние.
Окото на гледащия допълва работата на художника
Една картина, създадена с тази техника дава името на новото течение импресионизъм. Творбата е Импресия. Изгрев слънце. Авторът, досещате се – Оскар Клод Моне. Роден на 14 ноември 1840 г. в Париж, където прекарва първите 5 години от живота си. Семейството се мести в Хавър, там започват и първите му изяви в рисуването. Забавлява се с правенето на шаржове, които учителите му намират за непристойни.
Въпреки неодобрението на баща си, 16-годишен заминава за Париж и постъпва в Ателие Суис. Тук, както и в прочутото кафене Гербоа, се срещат младите художници, които търсят нови пътища в изкуството, бягайки от строгите академични рамки. Сред тях са Камий Писаро, Огюст Реноар, Алфред Сисле, Едуар Мане. Приятелството не им пречи да спорят, да отстояват своята индивидуалност.
През 1861 г. Клод Моне започва 7-годишна войнишка служба. Заминава за Алжир. По-малко от две години по-късно обаче заболява от тиф и се налага да прекъсне военната си кариера. Завръща се във Франция и Париж. Там го очаква
бохемски живот – безпаричие, оскъдица, проблеми със семейството
Той и художниците от неговия кръг предпочитат пленера „да рисуват природата от натура“, ярките багри и съвременни сюжети. Обичат да използват цветове, производни на трите основни – син, червен и жълт (знаете например, че зеленият е смес от синьо и жълто). Но публиката не ги приема.
Вдъхновен от маниера на Едуар Мане, Клод Моне прави свой вариант на Закуска на тревата. Картината се оказва твърде скъпа заради размерите си и не е завършена. По-късно рисува нейно умалено копие. Това е начало и край на интереса му към хората като обект на изобразяване. Главното в творбата е светлината – тя струи през клоните на дърветата, меко докосва лицата, тъканите, съдовете, тревата. Лятото е при нас.
През 1866 г. Моне представя две картини в Салона (най-голямото средище на произведения на изкуството в Париж, чието жури се славело с консерватизъм и непоследователност). Едната – известна като Камил или Дамата в зелено, е портрет на Камий-Леони Донсийо, негова приятелка, модел, муза. Въпреки че семейството му не я приема, Клод се жени за нея през 1870-а – три години след раждането на първия им син.
Избухналата френско-пруска война (1870 г.) го принуждава да избяга в Лондон, за да не бъде мобилизиран. Трудностите го преследват и тук – липса на пари, ужасен климат, но пък творчески идеи не липсват. Моне е повлиян от Уилям Търнър, който също търси начин за
предаване на мимолетното върху платното
След поредното си завръщане във Франция през 1871 г., благодарение на малко наследство, наема къща и заминава за Аржантьой. Устройва си ателие в лодка и пътува с нея по Сена. Клод Моне отново е заедно с приятелите си Мане, Реноар, Сисле. Решават да основат общество на независимите художници и да изложат творбите си при прочутия фотограф Надар. Първата изложба е през 1874 г. Публиката и критиците осмиват младите художници, а Луи Льороа използва за тях подигравателното “импресионисти“.
Въпреки това, макар и бавно, почитателите им започват да се увеличават. Следващите години са относително спокойни. Рисувайки навън, Моне възприема системата да работи едновременно върху няколко платна, готов да запечата моментен атмосферен ефект. Първата серия от 18 картини е на гара Сен-Лазар, като целта е да се претвори ефектът на мъглата в живописта. Най-близо до този ефект са изпаренията и белият дим от парните локомотиви, кълбата пара, придаващи на въздуха дълбочина, форма и цвят.
За да успее, Моне се представя на началника на гарата в изискан вид, създавайки впечатление на известен. Началникът, респектиран от външността му, дава нареждане да задържат с половин час пристигането на влака от Руан, защото на художника му трябват вечерни цветове. Огнярят хвърля повече въглища в пещта, за да може димът да излезе на кълба.
Когато работата е завършена, всички се покланят на Клод Моне
Темата за техническия прогрес е близка до импресионистите. Един от символите на този прогрес са гарите и влаковете. Ж.п. линиите свиват пространството, променят пейзажа, намаляват разстоянията, предизивикват емоции. Рисуването на открито обаче има своите неудобства – плаващото ателие на Моне е нестабилно, вятърът пълни боите с пясък. Наложило се, за да завърши започнат зимен пейзаж, да премахнат първите пролетни листа от дърветата.
През следващите години в живота на Моне се връщат неприятностите. Богатият предприемач Ернест Ошаде му възлага поръчка, но скоро фалира. Съпругата и шестте му деца остават на грижите на Моне. Камий ражда втория им син Мишел, но заболява тежко и умира. Клод и Алис Ошаде заживяват като съпрузи, но стават такива след смъртта на Ернест. През 1883 г. Моне наема къща в Живерни, която купува през 1890-а и живее там до смъртта си. Тук създава прочутите Купи сено – серия картини, в които показва хода на времето.
В продължение на месеци Клод рисува полета, осветени от последните лъчи на лятото. После същите полета – ръждивочервени през есента. По-късно са покрити със сняг. Рисува не повече от 15 минути на ден – толкова бързо се сменя светлината. Особено успешни от тези 15 платна са рисуваните на залез слънце.
В тази връзка колегата му Камий Писаро пише:
“В момента всички искат картините на Моне. Лошото е, че всички искат купи сено на залез слънце”.
Следват нови серии – Руанската катедрала, Тополи, Утрини край Сена. Връща се отново и в Лондон – след 30 години. Рисува над 100 картини от английската столица, като прочутата Парламентът. Слънце през мъгла.
Оставил финансовите затруднения назад, Моне преустройва градината в Живерни така, че да прилича на жива картина. Пълзящи рози, ириси, далии, хризантеми, върби и мостчета създават цветни петна. След обикновения свят на хората идва тайнственият свят на водата и растенията. Моне проектира водна градина, в която засажда лилии. Любими са му белите, които се настаняват на платната му.
Но Клод рисува все по-малко. Защото има пердета на двете очи. В последните му картини формите напълно се разтварят в буйните цветове. По настояване на приятеля си политика Клемансо, Моне се оперира и рисува още известно време. Умира на 6 декември 1926 г., като последната му воля е да бъде погребан като обикновен селянин.
