60 дни, 10 държави, 20 хил. километра – това е само сухата статистика от тазгодишното приключение на Руско Русков. Яхнал мотора си, той тръгва от София, където работи като 3D специалист в спечелилата технологичен Оскар компания Chaos Group. И обикаля Централна Азия по древния търговски Път на коприната през Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан, Русия, Украйна, Румъния.
Отправя се на това пътешествие съвсем сам. А предизвикателствата в 2-месечното му приключение са много повече от цифрите, които го обобщават. Какво го кара временно да остави офиса и близките зад гърба си? И къде го отвежда усамотението, докато дава газ по непознатите пътища? Оставяме Руско да ви разкаже със своите собствени думи… и снимки.
Разминавания с нагласите
Те започват още в първата държава след българската граница – Турция. Един от градовете, в които спи там – Догобаязид, е населен с кюрди. Турците, с които Руско се e срещнал вече по пътя си, са му казали да внимава с кюрдите. “Предупреждаваха ме, че са опасни. Нищо подобно не усетих”, категоричен е пътешественикът. “Толкова топло посрещане!”
“В Турция преди границата с Иран за пръв път се сблъсках с истината за граничния град в централна Азия – има всичко, абсолютно всякакви хора и мизерията е колосална. По улиците виждаш само мъже, постоянно се въртят далавери, а ти си единственият чужденец”, спомня си Руско.
“Но пък собственикът на хотела, в който бях отседнал, беше кюрд, говореше перфектен английски, и прекарахме страхотна вечер. Носех 2 малки уискита за из път, които още там изпихме, защото се оказа, че в Иран е абсолютно забранено да носиш алкохол.” Така
Руско развенчава първия мит
по пътя си към непознатото. “За мен Иран трябваше да е това опасно място – още хотелиерът в Истанбул ми каза:
“Ти луд ли си да ходиш в Иран, там ще те убият.”
А държавата се оказа, поне за мен, безопасна. С едни от най-добрите пътища в целия район. Като влизаш в голям град, платната само в едната посока са 4 или 5.
Градовете са конструирани с успоредни улици, супер лесни за ориентация, усещането е, че си някъде в Европа или дори в САЩ. При Първата световна война германци и англичани са дошли и са направили градоустройствения план.“
И все пак, на границата между Турция и Иран моторджията се чувства напрегнат. Най-вече заради близостта до Сирия и струпването на военни машини в региона. „Както си карах в един планински проход, видях 5-6 човека с автомати. Бягаха и ми махаха!“
Грешките на границата
“На границата допуснах големи грешки, от които после се поучих и смея да твърдя, че не ги повторих.” Руско се доверява на първия срещнат чейнджаджия, без да знае нищо за курса на долара в Иран. “Оказа се, че съм му дал 200 долара, а той ми е върнал ирански пари на стойност 80 долара.” Подлъгва се и при заплащането на застраховката за мотора. А приключенията едва започват.
Прочетете още… С мотор по Пътя на коприната – в търсене на бензин
“Още в първите ми минути в Иран бях на косъм от катастрофа – трафикът там е отвратителен. Първата вечер пък я прекарах при местен, известен като човека-връзка в Иран. Ако не минеш през него, нататък нямало да можеш да се оправиш. Пълни глупости, както разбрах впоследствие. Този човек се беше научил как да цеди чужденците и се чувствах като ходещ банкомат. Затова и първоначалният ми сблъсък с Иран беше шокиращ.”
Първа нощ на палатка
Следващата вечер пътешественикът прекарва на палатка. „Паднах с мотора, за да стигна до избраното място за нощувка (минаваше се през една пресъхнала река). Но важното е, че останах насаме със себе си.“
Денят след това отвежда Руско край град Хамедан, край който отново решава да разпъне палатката си. “Намерих си място до едно езеро, при някакъв дядо, той не знаеше никакъв език. Носех си една книжка с много картинки – вид разговорник, хвалеха го по всички форуми за пътуване, че в момента, в който го покажеш, навсякъде веднага те разбират. И аз му показвам картинка с палатка, а той свива рамене.
Имаше един хълм с порутена къщичка и нещо като гроб и той ми показа, че мога да спя там”, смее се българинът. “Избрах си друго място, на сутринта се оказа, че съм разпънал там, където дядото си държи съчките.”
Руско Русков и местните
Без да си разменят и дума, Руско успява да усети някаква чистота на общуването с дядото, която го успокоява.
“Предложих му хляб и стафиди, защото това имах за ядене. Почувствах нещо в този момент. И може би това, че заради финансовия аспект започнах да търся алтернативи за нощуване, беше най-доброто ми решение. Насочих се към каучсърфинга и лека-полека цял Иран го изкарах така, опознавайки още по-истински местните.”
Тук е моментът да отворим скоба и да обясним, че Руско тръгва към Азия сам именно за да може по-лесно да завърже контакт с хората по пътя си. „Връзката, която изграждаш така, е магическа. Да, крие опасности, но това, което получаваш насреща, надделява.
Когато прекараш времето си в държавата с местен човек, осъзнаваш, че на подобен тип пътуване важното е не какво виждаш като забележителности, а какво виждаш от бита на обикновените хора и какво чуваш от тях за собствената им държава.“ Така се формира и
представата на Руско за Иран
“В моята глава Иран е като птичка в кафез – хората са супер, но живеят в една затворена система.” В страната той нощува у представители на всички слоеве от обществото – от изключително бедни до много богати.
“Всички бяха невероятни! Тогава започнах да разбирам защо пътувам, да ми се променя цялото възприятие за пътуването.”
Самият му маршрут е съставен, без моторджията предварително да си е набелязвал кой знае какви цели. “По-скоро подходих визуално. Разглеждах снимки в интернет, без да проверявам в подробности какво виждам, и си отбелязвах локациите на
по-интересните в картата
После, на терен, покрай срещите ми с местни хора и други пътешественици, маршрутът ми се променяше динамично.”
Руско разказва още и още за Иран. Там е мястото, където най-много гладува, защото пристига по време на Рамазан.
“През деня нямаше нищо за ядене. От познати бях чувал, че храната е страхотна и се бях настроил, че ще ям основно шашлици. Влизам в Иран и се оказва, че няма нищо, а аз не знам и една дума на фарса. Добре, че бях тръгнал с 2 кг сушени ядки. Първата седмица изкарах на тях и на хляб и вода.”
Тук, в огромния ирански град Исфахан, се случва и
най-екстремната случка
от цялото му пътуване. “Беше ми пети ден в Иран, седми или осми за цялото пътуване”, отбелязва Руско. Местни младежи, с които се сприятелява, му казват, че ще си поръчват храна. Ключова дума в този момент за българина, който благодарение на момчетата успява да хапне кебап посред бял ден по време на Рамазана.
“Отидохме в апартамент в много скъпата част на Исфахан. В Иран алкохолът е абсолютно забранен, законите са брутални. Но имам снимки, на които пием водка с някаква енергийна напитка. Водката беше налята в туби, от които те наливат в пакетчета. Причината: ако ви хване някой, хвърляте на земята пакетчето и то се пука, нищо не остава.
От този апартамент се качихме на една кола, за да ме закарат до хотела ми. Питаха ме дали харесвам дрифтове.
Мислех, че се шегуват
– колата беше най-обикновено Polo. Но действително взехме всички завои на дрифт. На някои завои усещах как едната гума е във въздуха. Представях си как катастрофираме, а аз съм още в началото на пътуването си. На един от завоите ни видя и патрулка. А в багажника имахме 20 л алкохол! Изведнъж нещата станаха много сериозни. Чувах зад нас сирените. Казах си, че или ще умра в катастрофа, или завършвам за много години в иранския затвор. Скоростите започнаха да стават опасни. В един момент се стигна и до каране в насрещното. Бях готов да скачам в движение и понеже ме видяха какво се каня да направя, на един завой намалиха и успях да сляза. Обадиха се после, бяха се измъкнали и скрили колата.”
Иран е и мястото, където Руско усеща
най-големи културни различия
“От една страна, заради самата религия, от друга – заради самото място на държавата (височинна държава, по-голямата ѝ част е на 2 хил. метра надморска височина), доста е горещо. Южната част е основно пустинен регион, северната част за сметка на това е доста различен – т.нар. Голестан, който прилича на джунгла.”
Представете си пресичането с мотор на тази пустиня – едно от най-горещите места на планетата!
“Горещо, безлюдно, с бандити, които само чакат да спрете”
– както казва Руско. Ала рискът му се отплаща. В Иран пътешественикът прави една от най-хубавите си снимки – със скалите на Кандован, където остава да нощува.
Вижте още… за Иран – една малко позната съкровищница
Горещата пустиня, само че тази в средата на Туркменистан, го дарява с още един уникален кадър – на газовия кратер Дарвезе. Неслучайно го наричат Вратата към Ада. Той от 40 години гори!
“Доста неприятно е стигането с моя голям мотор до кратера”, спомня си Руско, който почти припада от жегата, след като на 49 градуса температура моторът му затъва в пясъка. А дори не е пикът на горещините по този край (пътешествието на българина е от 28 май до 2 август).
Кои са другите горещи места, до които стига с мотора си? Как прекосява Узбекистан, където бензиностанциите нямат капка бензин? Каква хитрина научава от местните в Памир за височинната болест? И защо се готви цели 7 месеца за древния път на коприната? Ще ви разкажем заедно с Руско съвсем скоро на страниците на Lifebites.bg!
