Александър Невски – за княза-воин и любимия храм

Той е бил велик княз и умел воин, в това спор няма. За делата му към църквата, религията и вярата – макар и сред много спорове и противоречиви мнения, все пак изплува един факт. Че се е борил за утвърждаването на източноправославната църква. Да, не е безгрешен като героите от филмите. Има много за и против в биографията му. И все пак е обявен за светец. А най-големият и важен български храм носи неговото име. Александър Невски.

Александър Ярославич (по-късно придобил прозвището Невски) се ражда през 1220 г. в Переславъл Залески. Едва 16-годишен, Александър е провъзгласен от жителите на Новгород за княз. Юношата показва огромна доза кураж и умелост във воденето на въоръжени и стратегически битки. Неслучайно в историята той остава като велик управленец, безстрашен военачалник и страстен борец за утвърждаването на източноправославната църква.

Най-историческите му битки, заради които и до днес в Русия хората прекланят глава пред образа му, са тази срещу шведите край река Нева и битката за Чудското езеро срещу тевтонците. Проведени съответно на 15 юли 1240 г. и 5 април 1242-ра. При първата

Александър Невски е само на 20 години

Но вече е начело на своята армия и е главнокомандващ военните действия. Той повежда неголяма войска и заедно с нея нападат шведите, които тъкмо са слезли на бреговете на Нева и се готвят да предприемат военни действия срещу тях. Плановете им обаче се провалят. Те са не само изпреварени, но и победени от руския княз-стратег. Именно заради победата си над шведите при Нева Александър Ярославич се сдобива с прозвището Невски. И завинаги остава в историята с него.

Въпреки успехът му в схватката със северните орди, младият княз влиза в разпри с местните боляри и е прогонен от града. А досегашният му пост заема брат му Андрей. Само година по-късно, когато Тевтонският орден предприема настъпателни действия към Новогород, Александър Невски отново е повикан, за да застане начело на руските войски. Победата отново е на страната на безстрашния княз. Тези две победи наистина се оказват изключително важни за историята и самочувствието на руския народ. Не защото оказват кой знае какво въздействие върху хода на събитията занапред, а по-скоро, за

да повдигнат смазания дух на руснаците

от настъпилите няколко години по-рано покъртителни поражения от Монголската империя. Следват множество стратегии, пътувания и действия за сближаване от страна на бившия княз със Златната орда – държава създадена през 1243 г. от хан Батъй, внук на прословутия Чингис хан.

В крайна сметка през 1252 г. Александър Невски най-сетне отново е избран за велик княз на наследеното от баща му и брат му Владимирско-Суздалското княжество. Тактикът, превърнал се по-късно в светец, и този път се оказва добре въоръжен. В буквален и преносен смисъл. Военните му успехи продължават да валят, а стратегиите и добре измислените схеми не спират да действат все така успешно, както и досега.

В стремежа си да запази добри отношения с монголската златна орда, за да не бъдат атакувани владенията му от нея, Александър Невски донякъде загубва правилната си преценка. Стига се до там, че жителите на Новогород са заставени да плащат данък на монголците. Управлението и политиката на княза от този период нататък са доста спорни. Историците имат различни виждания и теории относно това кои точно са причините, подтикнали Александър да действа по един или друг начин.

Но каква е истината никой не може да каже със сигурност

След малко повече от 10-годишно управление, Александър Невски напуска този свят през 1263 г. Погребан е в столицата на своето кралство – Владимир. Близо 300 години по-късно е канонизиран като светец от Руската православна църква. Причина за това са опитите му да се противопостави на католическите и идващи от Запада други канони и да утвърди източноправославната вяра.

На 23 ноември се чества официалният празник на Св. Александър Невски. Но това не е единственият ден, в който се почита руският светия. На 30 август 1724 г. руският император Петър I тържествено пренася мощите му в новата руска столица – Петербург. Така се слага началото на втория ден в годината, в който ще се чества славата на Александър Невски.

На същата дата – 30 август, само че 1924 г. е осветен и Храм-паметникът Александър Невски в София. Избран е за

катедрален храм на българския патриарх

след възстановяването на нашата патриаршия през 1953 г. Решението за изграждането на храма е взето още през 1879 г. Тоест само година след Освобождението на България от турско робство. И целта е именно тази – да се издигне паметник в чест на светлото събитие. Първата копка е направена 3 години по-късно, но същинският градеж започва чак през 1904 г. Използваните средства пък са събрани от гражданите на българския народ.

Минават цели 20 години, докато храм-паметникът най-сетне се освещава. И е готов да служи на народа, който е дал и малкото, което има, за да се построи светинята. Наречен е на руския светец Александър Невски в знак на благодарност към руската държава, заради незаменимата им помощ към страната ни по време на Освобождението. По време на Първата световна война обаче България и Русия застават една срещу друга – всяка в противниковия лагер на другата. Братушките дори бомбардират морската ни столица Варна през 1915 г. Това става повод за гневно избухване от страна на българските политици.

В отговор на наглото посегателството, правителството на Васил Радославов взема решение храм-паметникът в столицата да бъде преименуван. Наречен е на светите братя Кирил и Методий. Но промяната на името му не се оказва много трайна. През 1920 г. Александър Невски си връща старото име и остава така до ден днешен. Не че и сега не се срещат ропоти по този повод. От време навреме се заговаря за това кой пък е този Александър Невски и защо най-важният храм у нас да носи неговото име. Дори в последните месеци в интернет се появи

петиция за смяна на името на храма – пак на Св. Св. Кирил и Методий

Дали тази промяна някога ще се случи и редно ли е или не – не можем да твърдим със сигурност. Това, обаче, в което стопроцентово сме убедени е, че няма човек, който да не е чувал името на най-светлия български храм и едноименния площад, който го заобикаля. Вероятно няма и такъв, който да не е влизал в него и да не се е радвал на прекрасната му архитектура и уникален дух.

Едва ли има и българин, който да не е чувал и за най-големия съвременен благодетел на храм-паметника Александър Невски – Дядо Добри. Чиято история пък не спира да ни напомня, че доброто никога няма да се свърши. И че светци не са само онези – нарисуваните по стените на храмовете, а и голяма част от тези, които тихо и кротко се разхождат сред нас и правят добрини. Не за да се изтъкнат или покажат на някого какво са сторили, а за да направят онова, което сърцето им диктува.

Вижте още: Църквата, която дава името на София