Османската експанзия – фраза, която звучи като проклятие или псувня за мнозина българи. Всичко, носещо етикета османско автоматично предизвиква негативната реакция на голямата част от българите. Това, естествено, е очаквано, с оглед на факта че над 480 години българският народ се намира под властта на една чужда империя. Чужда като манталитет, религия, култура, език и цивилизация (в цялостен план). Империя, която многократно е потъпквала народа ни в буквалния и преносен смисъл. И чиито политики са отговорни за изселването на стотици хиляди българи от родните им места.
В тази ситуация, човек трябва да е малко луд за да седне и да напише книга, озаглавена Османската експанзия. Първата реакция на немалко хора, видели книгата, е да я отхвърлят като някакъв платен турски компромат, “целящ да подрони българщината“. Получавал съм подобни коментари и съобщения. Това, което ме изуми бе, че много повече хора подходиха към темата и заглавието с едно по-скоро скептично любопитство. Доколко и какви са били предразсъдъците на читателите, захванали се с книгата, мога само да гадая като автор и страничен наблюдател.
Фактът е един – нито един човек, който е чел Османската експанзия не е заявявал, че това е книга, която пропагандира или защитава „османското“. И именно това е реакцията, която ми допада най-много. Причината за това е, че когато сядах да пиша тази книга, когато четях литературата и изворите и подреждах структурата в главата си, се водех от един-единствен принцип. Да разкажа нещата такива, каквито са били, без да заемам страна и да съдя кои са „добрите“ и кои са „лошите“. Причините за това са две. Първата е, че
моралният критерий добри/лоши е субективен елемент
от манталитета на читателя. Втората е, че що се касае до историята, Лошите са българска рап група от Варна, популярна в началото на новия век с песни като Не искам да съм с теб и Бегачки.
Но обратно на темата за османската експанзия. Приятели и колеги историци и журналисти ме попитаха:
„Добре де, Сашо, защо тази тема? Не е ли много неблагодарно да се занимаваш с османска тематика в България?“
Истината е, че не е точно „неблагодарно“, а по-скоро е… сложно. Причината за това е, че всеки османист или работещ в периода автор трябва да прецени доколко да си позволи да скъса с клишетата от социалистическата историография. А че тази историография е изтъкана от клишета, в това не бива да се съмнявате в нито един момент. Попадал съм на фрапантни твърдения, породени от безумния начин, по който са възпитавани поколения българи. Ето един пример:
“500,000 българчета били взети за еничари в рамките на… една година”.
Невероятна цифра с оглед на факта, че вероятно това е повече от общия брой деца, взети по кръвния данък от всички християнски народи в Османската империя. И то за всичките над 250 години, в които девширме се събира от Портата. Елементарна сметка подсказва, че днес едно поколение наброява около 50-60 хил. деца (момчета и момичета) при около 7 милиона души население. Сами си представете колко милиона трябва да са били българите в Османската империя, за да подсигурят 500 хиляди момчета. И то такива, които и да отговарят на съответните физически и ментални критерии на девширмето…
Така че това, което ме провокира да се заровя в темата и да напиша книгата, е колкото личният ми интерес, толкова и нуждата, според мен, за преоценка и ясно осезаване на Османската империя и причините за нейния безспорен възход. Противно на идеята, че трябва да харесваш нещо, за да пишеш за него, аз реших да се опитам да напиша
книга за най-големия враг в историята на своя народ
За да разбера кои са били силните му страни и слабостите му и да се опитам да предам тази информация на колкото се може повече читатели. Простата истина е, че предците ни са се провалили в опазването на своя суверенитет и независимост и са платили висока и кървава цена за своя провал. Без да разберем грешките им и силните страни на техните врагове, ние сме обречени да сбъркаме на свой ред. А цената да бъде платена от следващите поколения.
Когато от екипа на Lifebites.bg ме попитаха дали бих написал текст, в който сам да представя книгата си, аз малко се притесних. Защото човек винаги може да залитне да обяснява колко безценен и уникален е трудът му. Аз няма да ви кажа тези неща. Ако имате смелостта да надскочите етикетите и предразсъдъците и я прочетете, вие сами ще може да я оцените според собствения си аршин. Ще ви кажа, обаче,
какво пише в Османската експанзия
Книгата обяснява структурата и еволюцията на османската армия в периода 1300-1683 г. Предлага и кратък (и надявам се съдържателен) обзор на основните военно-политически опоненти на Портата през разглеждания период, акцентирайки на силните и слабите им страни. Като се започне от албанците на Скендербег и се стигне до легендарните испански терции от епохата на Хабсбургите. Основният компонент на текста е хронологичното проследяване на османската експанзия. Освен обичайните и по-познати походи в Европа, текстът се обръща и към конфликтите между Портата и Персия. Както и към османската експанзия в Африка и Индийския океан.
Османската експанзия акцентира върху по-важните сражения, водени от силите на падишаха. Като например обсадите на Родос, битката при Мохач и легендарното морско сражение при Лепанто. Отделя и място на по-малко известни и също толкова ключови сражения. Като битките при Мардж ал Дабик и Чалдъран. Голяма част от информацията, публикувана в книгата се появява за първи път пред по-широката българска аудитория. Идеята е да послужи за обогатяване както на общата култура на читателите, така и за по-пълнокръвното възприемане на бурните векове от Ранномодерната епоха, наричани в България Ново време.
Откровено казано, нямам представа дали Османската експанзия ще ви хареса. Това, което се надявам, е
да ви накара да се замислите и също така да се заинтересувате
Ако не от целия „сюжет“, то поне от отделни негови фрагменти. Целта на книгата не е да даде изчерпателен отговор на всички въпроси. А по-скоро да провокира читателите сами да потърсят този отговор, задълбочавайки се в по-подробни и специфични изследвания.
Що се отнася до отношението към „османското“ в България, идеята на Османската експанзия не е да реабилитира „вековния поробител“. А да даде една по-трезва представа за реалното състояние на нещата, на силните и слабите страни на османците и техните противници. Идеята, най-просто казано, е да се обясни защо и как се случи османската експанзия. И какви поуки можем да си изведем от възхода на Полумесеца.
Още от Александър Стоянов по теми, свързани с военната история на човечеството, на сайта Военна история
