Ако има театрален спектакъл, който съм изгледала най-много пъти в живота си – то две постановки се борят за първото място: С глава в стената и Секс, наркотици и рок-енд-рол. И двете са заглавия на Театър 199. Моноспектакли. Сън в лятна нощ и Бурята им дишат прахта със своите едва 5-6 пъти… Истината е, че харесвах адски много Андрей Баташов.
Харесвах го като мъж, харесвах го и като актьор. Обожавах как завладяваше публиката и пълнеше до пръсване сцената със себе си… Малко са актьорите, които постигат това и се решават да поставят моноспектакли.
Андрей Баташов беше един от тях
Спомням си как за пореден път мрънках на приятелка да ходим да си купим билети. Помня и как тичах и купувах за първия ред. Винаги за първия ред. За да мога да стана част от представлението…
Баташов много често подхвърляше реплики към зрителите и импровизираше, в зависимост от реакциите им. Към мен подхвърли един-единствен път, а аз се смутих толкова много (независимо, че с трепет си пожелавах всеки път точно това), че си глътнах граматиката и мълчах, като пукъл. Е, той и с мълчанието ми успя да импровизира и изтърси някаква много приятна шегичка, на която цялата зала избухна в смях.
На неговите спектакли съм мъкнала първо едното си дългогодишно гадже, а после и другото… И странно, но те се съгласяваха да ме придружат. Сигурно, защото и на тях им е харесвал. Той беше точно такъв –
завладяваше и мъже и жени
Не съм от хората, които са били в близкото му обкръжение и не претендирам да познавам Човека Баташов, но никога няма да забравя и личното си, единствено, извън-театрално докосване до него. Случи се така, че ме одобриха на кастинг за съвсем кратичка, епизодична роля с няколко реплики в един българо-френски филм, който се снимаше тук. От българска страна имаше доста имена в актьорския състав. Андрей Баташов също.
Неволно, в една от снимачните паузи, станах свидетел на разговор между него и продуцентa от България. Може би, защото разговорът се водеше пред мен, а може би не, Баташов, с типичен маниер (който толкова много отиваше на благородническата му осанка и излъчване) се опитваше да предоговори възнаграждението си:
– 250 долара!
– Андрей, глупости! Никой български актьор не получава толкова високо възнаграждение! Моля те!
– 300!
– Абе, ти не чуваш ли какво ти казвам?
– 350! – невъзмутимо продължи да покачва цената си Андрей…
Спрях да слушам, извиних се и се отдалечих смутено… В първия момент, за части от секундата, типично по български, си казах – “Тоя пък! За какъв се взима! Надут пуяк!…” (На мен, лично ми плащаха 15 долара) Но после осъзнах, че всъщност точно
така трябва да се държи човек
който знае какво струва, кой е, и който не желае да подценява труда си. Защото, вярвайте ми, за сравнително големия бюджет на продукцията тогава – за големия талант на Баташов и 3 хил. щяха да са несъразмерно малко.
Днес Фейсбук ми припомни, че преди 7 години, на този ден, си е отишъл от нашия свят. Едва на 45 години. След смъртта му се изписа много. Всякакви хипотези, обвинения, разкаяния… В заглавията беше наричан по всякакъв начин – от депутатът, ожененият и разделен набързо, бисексуалният, рицарят-темплиер и пропилият се до смърт алкохолик… Аз обаче искам днес да си го спомня такъв – красив, талантлив и точно-колкото-е-нужно-за-истинска-звезда суетен пич!
Пич, който с години живееше и гореше на сцената в Ритъм, вървеше С глава към стената и всичко около него беше с вкус на Секс, наркотици и рок-енд-рол… Нека бъде светла паметта му!
