Вече знаете кой е любимият квартал на Йордан Йовков в София, но знаете ли, че майсторът на късия разказ е бил обвинен в плагиатство? В Lifebites.bg ви разказвахме за триъгълника, сключен между Орлов мост, улица Цар Иван Асен II и нейните преки, и за това, че Йовков не доживява да се види новодомец там. Днес отново се връщаме назад във времето, за да проследим отблизо една по-различна драма от същия период – скандалът за плагиатство между Йовков и Елин Пелин, разтърсил литературните среди в София през 1932 г. Приятелите на Йовков виждат връзка между този спор и смъртта на писателя 5 години по-късно.
Последните години от живота на Мълчаливеца са белязани и от усилията да се устроят в собствен дом. Когато
Йовков и съпругата му Деспина
най-накрая събират пари за свое жилище, изборът им пак е близо до Орлов мост. Наоколо те вече са сменили няколко квартири. Този път се надяват да се задомят за постоянно на близката улица Леонардо да Винчи.
Още преди строежът да бъде довършен обаче, Йовков влиза в болница. И излиза от нея в ковчег. Диагнозата е рак в напреднал стадий. Кой знае откога е разяждал отвътре Мълчаливеца.
Според неговите близки, фатален за развитието на болестта е скандалът, изправил писателя срещу Елин Пелин. Поводът е новата пиеса на Йовков – Боряна, тъкмо представена в Народния театър. Елин Пелин припознава в сюжета историята от своята повест Гераците и обкръжението му напада Йовков с обвинения.
Статията, която официално слага начало на войната, е публикувана във вестник Литературен глас от Димитър Митов, който е много
близък с Елин Пелин
“Йовков навярно е искал да предаде една чисто човешка драма, но не се е помъчил да измисли един свой сюжет, а е заел почти изцяло сюжета на Гераците”, пише Митов.
Жегнатият Йовков отговаря във вестник Зора, идеен, политически и художествен противник на Литературен глас. Само че вместо Митов напада директно Елин Пелин:
“Срещу господин Елин Пелин не стои “някой си”. В дългогодишната си литературна дейност аз съм дал доста нещо, та няма нужда да посягам на чуждо достояние. Впрочем, постъпката на господин Елин Пелин има друго обяснение.
Боряна има успех
Това е, което не може да ми се прости. Преди време същият господин Елин Пелин беше казал, че ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта. Изглежда, че преди да бъдат казани тия думи, тоя “гений” не само че е бил роден, но е бил вече и доста остарял.”
И макар Йовков да се защитава обосновано, посочквайки като изходна точка собствения си разказ Имане, както и действителна история от Хасковско, Елин Пелин е вбесен от начина му на отговор. Съответно – запретва ръкави и той да напише своя. В крайна сметка, двамата автори стигат до съд.
Самият Елин Пелин още тогава признава пред близки, че съжалява за този развой с
обвиненията в плагиатство
Той все пак е уважавал Йовков, за когото знае, че е чувствителен човек, който тежко понася публичните нападки.
“Не биваше Митов да го пише това! Можеше да разкритикува драмата като лоша, без да изтъква връзката ѝ с моя разказ. Не ги обичам тия вестникарски разправии. Те увреждат само на писателите”
– споделил Пелин с приятели. Той дори защитавал опонента си пред по-младите си протежета, които нападали Йовков в опит да се харесат на Елин Пелин. Веднъж дори им казал: “Йовков е писател с такива качества, че преди да го съдиш, добре трябва да си премериш своята дарба.”
Въпреки това двамата класици така и не се помиряват, а заради кончината на Йовков съдебният им спор остава неразрешен.
Здравейте! Кой е източникът на тази информация. Предполагам такива факти са поместени в книги, затова мисля, че е хубаво да ги споделите, за да обосновете достоверността. Пък и онези от нас, на които им е станало интересно, да си четат още по темата 🙂
Подробно за историята за спора между Йовков и Пелин вижте в книгата ми “Страсти и скандали в царска България”.