Племената аракмбут и тайните на тотема им

Племената аракмбут, населяващи перуанската джунгла в региона Мадре де Диос, показаха пред света тотем, до този момент грижливо пазен в тайна. Той представлява внушителен каменен монумент, висок около 6 метра. Изобразява лице с индиански черти, ориентирано на изток.

Личи, че за изграждането на монумента са използвани естествени скални форми, допълнително обработени от човешка ръка. Намира се точно над водопад, откъдето водите се спускат в полукръгла лагуна.

Местните хора казват, че районът, в който се намира тотемът, е свещен за тях. Предполага се, че образът е представлявал светилище, което е маркирало границите на

земите на аракмбут

Обектът е бил почитан в продължение на векове от индианските мъдреци. Тук те измолвали от своите богове защита и благополучие за племената. Твърди се, че има още две такива лица. Но тези, които са знаели пътя до тях, вече не са между живите.

Някога аракмбут обитавали своите територии според законите, изковани през вековете от техните предци, в пълна хармония със себе си, природата и духовете, населяващи джунглата. Самото наименование на етническата група – “аракмбут” – на местния език означава “хора”, “човеци”.

Днешните аракмбут са наследници на храбри воини. Някъде около 1450 г. владетелят на империята на инките Тупак Инка Юпанки изпраща около 1500 души да завоюват територията на днешния регион Мадре де Диос. Мисията не е изпълнена. Част от войската е повалена от болести, а останалата не успява да преодолее яростната съпротива на местното население, в това число на воините-аракмбут. През 1538 г. племената аракмбут за първи път се срещат с испанците – експедициите начело с Педро де Кандия.

В края на 19-и век районът привлича тълпи събирачи на каучук. Настъпват тежки дни за коренното население – значителна част от него е изтребена. Заличаването на местните корени продължава в духовна посока. През първата половина на 20-и век тук се появяват монаси от Доминиканския орден и се захващат с християнизация на населението. С това лека-полека традициите на племената започват да избледняват.

Пътят към тотема

потъва в растителност и се забравя.

В края на 70-те – началото на 80-те години на 20-и век в района отново плъзват неканени гости. Този път са златотърсачи. Местните са изтласкани от териториите си. И така, ако при пристигането на доминиканците, представителите на аракмбут наброявали около 30 хил. души, днес по данни на Министерство на културата в Перу, те са малко над 4 хиляди.

През 2014 г. потомците на храбрите воини организират експедиция и по разказите на своите деди успяват да намерят покрития с обилна растителност тотем. Изправени пред нова опасност от унищожаване на земите им, племената аракмбут разкриват пред света

своето древно светилище

Правят го с идеята тотемът да бъде признат за културен паметник с национално значение. Така наследниците на аракмбут се надяват да се сложи край на нелегалния добив на полезни изкопаеми. Защото всички те се отразяват изключително пагубно върху екосистемата в региона, надарен със завидно биоразнообразие. По данни на правителството в резултат на нелегалния добив на природни суровини в департамента Мадре де Диос са обезлесени около 50 хил. хектара земя.

Друг сериозен проблем

е използването на живак от златотърсачите. Токсичният метал влияе изключително пагубно не само върху флората и фауната, но и върху местното население.

Днес тотемът обаче привлича погледите на мнозина. Въпреки трудния достъп до него, красивият монумент се превръща в привлекателно място за туристи-авантюристи, любители на мистериите и изследователи. Изследванията на обекта се извършват координирано от Министерството на културата на Перу и местните индиански общности. Дали обаче ще бъде чут и ще получи адекватен отговор призивът на аракмбут от “цивилизования” свят, сред чиито основни приоритети е “опазването на природата”, предстои да разберем.

Вижте още… историята на Пърси Фосет – изследователят, преодолял реки, джунгли и канибали заради древна цивилизация в Амазония