Илия Варчев – един български фотограф в Атланта

0
Варчев заснема тази фотография покачен на 280 метров кран.

Главозамайващата с перспективата си фотография е уникален документ за завършването на небостъргача One Atlantic Center в Атланта, Джорджия през 1987 г.

Сградата, позната още като IBM Tower е проектирана от архитекта Филип Джонсън и с височината си от 250 метра навремето е най-високата сграда в югоизточната част на САЩ, както и една от най-характерните сгради на небосклона на Атланта. Но One Atlantic Center преди всичко е символ на амбицията на Атланта да се нареди сред градовете първенци в САЩ.

ibm-tower-e1418335512333
Завършването на небостъргача One Atlantic Center.

Този уникален момент от архитектурната история на Америка щеше да остане изгубен завинаги за бъдещите поколения, ако не беше находчивостта на един български емигрант – Илия Варчев. 45-годишният по онова време, Варчев успява да убеди строителните работници да го пуснат с камерата му на върха на 280-метровия кран, за да заснеме забележителната фотография.

varcev-e1418334784686
Илия Варчев

 Художници, рисуващи Рейгън, търговци на зеленчуци, фенове на войната между Севера и Юга, политически митинги, публични празненства, интимни моменти от живота в Източна Европа или просто хора на улицата… Творчеството на фотографа Илия Варчев е пъстро и многообразно като самия живот, който той снима. Варчев не си спомня кога фотографията се е превърнала в негово призвание, но няма да забрави изненадата си, когато за пръв път му предлагат да купят една от фотографиите му.

“Помислих си – Леле, може би не съм чак толкова лош фотограф в крайна сметка!”, казва Варчев.

georgia-1991-e1418336561694
Треска за война в Джорджия, 1991 г.

Варчев е повлиян от европейски майстори на фотографията като Йозеф Судек и Андре Кертеш, както и от американските класици Уокър Еванс и Хари Калахан. Снимките му са дълбоко документални по своята същност.

ILIA_VARCEV
Илия Варчев в студиото си.

“Винаги нося камера. Не съм учил фотография, на натрупах умения и техника, като изучавах работата на майстори като Йозеф Судек, Андре Кертеш и Едуард Уестън. Купувах си книги и ги четях. Излизах на улицата и снимах. Усъвършенствах се, практикувайки. Не ме интересува дали една снимка е “добра” или “лоша”, важното е да улавя момента”, казва Варчев.

Илия Варчев е роден през 1941 г. в Габрово. Баща му е шивач, който обича да чете вестници и да слуша радио “Свободна Европа”. През 1946 г. семейството на Варчев емигрира в Чехословакия. В Прага Варчев е записан в българско училище и когато е едва 10-годишен получава първия си фотоапарат като подарък от брат си.

TurnerStudio4-ShelleyMHouse
Илия Варчев се завръща в Прага 25 години след бягството си, за да заснеме този кадър от прозореца на тогавашната си стая.

“Нямах намерение да ставам фотограф, но осъзнах, че мога да изразя идеите си с помощта на образи, да разкрия възгледите си за любовта и природата, красивото и грозното”, спомня си Варчев.

boyz-in-magenta-czechoslovakia-1958
Илия Варчев (крайно ляво) в Чехословакия през 1958 г.

След Унгарската революция от 1956 г. Илия Варчев е приет в гимназия в Либерец, малък град на границата с Източна Германия. За Варчев това са щастливи години на евтина бира, много книги и изучаване на руски, английски, литература и история. Едва през 1960 г., когато е приет да учи инженерни науки в университета, Илия Варчев започва да осъзнава, че животът зад Желязната завеса е като затвор.

През март, 1966 г. българинът заминава за Будапеща откъдето се отправя към Любляна, недалеч от границата с Италия, която по това време не е особено строго охранявана. Варчев преминава бодливата тел само с дрехите на гърба си.

“Първите ми стъпки на западна земя бяха в една градина с овошки. Бягах като заек!”, спомня си Варчев.

Малко след като преминава границата е качен на стоп от италианец с камион, който го закарва до местния полицейския участък, където българинът иска политическо убежище. През август, 1966 г. Варчев получава виза за САЩ и заминава за Вашингтон, където започва работа като автомеханик в сервиз на “Фолксваген”. В началото на 1967 г. габровецът се мести в Ню Йорк, но бързо се уморява от постоянното безпаричие.

“Казах си – “Майната му! Ако ще съм все така беден, поне да отида някъде, където има жени, слънце и кокосови орехи. Така се преместих в Маями, Флорида през 1972 г.”, спомня си Варчев.

Той не възнамерява да остане в Америка, но започва да снима, за да документира ежедневните си преживявания там. Варчев продължава да прави това и след 1973 г., когато получава американско гражданство.

През 1976 г. решава да се върне във Вашингтон. По пътя се отбива в Атланта и се влюбва в града от пръв поглед. Варчев наема апартамент за $100 месечно и днес, близо четиридесет години по-късно, все още живее там.

snow-e1418335274858
Гледката през прозореца на Варчев в Смирна, Джорджия, 2003 г.

Парите никога не са били приоритет за него.

“Когато се нуждая от пари продавам една или две фотографии и имам достатъчно за да изкарам месеца”, казва фотографът.

tumblr_lhkkhauRKB1qzz5ieo1_500
Фотографите Хари Калахан и Арнолд Нюман, заснети през 1995 г.

Илия Варчев никога не е бил представляван от галерия или агент. Сайт има сравнително отскоро. Ако някой потенциален клиент го обиди, той просто си тръгва. Българинът продава най-вече на приятели срещу малка част от цената, която галериите биха искали за работата му.

ponce-e1418335069441
Жители на Атланта, Джорджия, 1988 г.

“Работата на Илия е страст в най-чистия си вид, единствената, която има значение в изкуството. Той не си взима няколко дни от време на време, за да се посвети на фотографията. Той живее с нея!”, казва Майкъл Търнър, дългогодишен приятел на българина и основател на Atlanta Photography Group.

Вижте още снимки на Илия Варчев в галерията.

Отговор