Главозамайващата с перспективата си фотография е уникален документ за завършването на небостъргача One Atlantic Center в Атланта, Джорджия през 1987 г.
Сградата, позната още като IBM Tower е проектирана от архитекта Филип Джонсън и с височината си от 250 метра навремето е най-високата сграда в югоизточната част на САЩ, както и една от най-характерните сгради на небосклона на Атланта. Но One Atlantic Center преди всичко е символ на амбицията на Атланта да се нареди сред градовете първенци в САЩ.
Този уникален момент от архитектурната история на Америка щеше да остане изгубен завинаги за бъдещите поколения, ако не беше находчивостта на един български емигрант – Илия Варчев. 45-годишният по онова време, Варчев успява да убеди строителните работници да го пуснат с камерата му на върха на 280-метровия кран, за да заснеме забележителната фотография.
Художници, рисуващи Рейгън, търговци на зеленчуци, фенове на войната между Севера и Юга, политически митинги, публични празненства, интимни моменти от живота в Източна Европа или просто хора на улицата… Творчеството на фотографа Илия Варчев е пъстро и многообразно като самия живот, който той снима. Варчев не си спомня кога фотографията се е превърнала в негово призвание, но няма да забрави изненадата си, когато за пръв път му предлагат да купят една от фотографиите му.
“Помислих си – Леле, може би не съм чак толкова лош фотограф в крайна сметка!”, казва Варчев.
Варчев е повлиян от европейски майстори на фотографията като Йозеф Судек и Андре Кертеш, както и от американските класици Уокър Еванс и Хари Калахан. Снимките му са дълбоко документални по своята същност.
“Винаги нося камера. Не съм учил фотография, на натрупах умения и техника, като изучавах работата на майстори като Йозеф Судек, Андре Кертеш и Едуард Уестън. Купувах си книги и ги четях. Излизах на улицата и снимах. Усъвършенствах се, практикувайки. Не ме интересува дали една снимка е “добра” или “лоша”, важното е да улавя момента”, казва Варчев.
Илия Варчев е роден през 1941 г. в Габрово. Баща му е шивач, който обича да чете вестници и да слуша радио “Свободна Европа”. През 1946 г. семейството на Варчев емигрира в Чехословакия. В Прага Варчев е записан в българско училище и когато е едва 10-годишен получава първия си фотоапарат като подарък от брат си.
“Нямах намерение да ставам фотограф, но осъзнах, че мога да изразя идеите си с помощта на образи, да разкрия възгледите си за любовта и природата, красивото и грозното”, спомня си Варчев.
След Унгарската революция от 1956 г. Илия Варчев е приет в гимназия в Либерец, малък град на границата с Източна Германия. За Варчев това са щастливи години на евтина бира, много книги и изучаване на руски, английски, литература и история. Едва през 1960 г., когато е приет да учи инженерни науки в университета, Илия Варчев започва да осъзнава, че животът зад Желязната завеса е като затвор.
През март, 1966 г. българинът заминава за Будапеща откъдето се отправя към Любляна, недалеч от границата с Италия, която по това време не е особено строго охранявана. Варчев преминава бодливата тел само с дрехите на гърба си.
“Първите ми стъпки на западна земя бяха в една градина с овошки. Бягах като заек!”, спомня си Варчев.
Малко след като преминава границата е качен на стоп от италианец с камион, който го закарва до местния полицейския участък, където българинът иска политическо убежище. През август, 1966 г. Варчев получава виза за САЩ и заминава за Вашингтон, където започва работа като автомеханик в сервиз на “Фолксваген”. В началото на 1967 г. габровецът се мести в Ню Йорк, но бързо се уморява от постоянното безпаричие.
“Казах си – “Майната му! Ако ще съм все така беден, поне да отида някъде, където има жени, слънце и кокосови орехи. Така се преместих в Маями, Флорида през 1972 г.”, спомня си Варчев.
Той не възнамерява да остане в Америка, но започва да снима, за да документира ежедневните си преживявания там. Варчев продължава да прави това и след 1973 г., когато получава американско гражданство.
През 1976 г. решава да се върне във Вашингтон. По пътя се отбива в Атланта и се влюбва в града от пръв поглед. Варчев наема апартамент за $100 месечно и днес, близо четиридесет години по-късно, все още живее там.
Парите никога не са били приоритет за него.
“Когато се нуждая от пари продавам една или две фотографии и имам достатъчно за да изкарам месеца”, казва фотографът.
Илия Варчев никога не е бил представляван от галерия или агент. Сайт има сравнително отскоро. Ако някой потенциален клиент го обиди, той просто си тръгва. Българинът продава най-вече на приятели срещу малка част от цената, която галериите биха искали за работата му.
“Работата на Илия е страст в най-чистия си вид, единствената, която има значение в изкуството. Той не си взима няколко дни от време на време, за да се посвети на фотографията. Той живее с нея!”, казва Майкъл Търнър, дългогодишен приятел на българина и основател на Atlanta Photography Group.
Вижте още снимки на Илия Варчев в галерията.